З дравейте mates!
Аз съм Конан Дъфи от „Овча купел“ известен още като Кънчо от Лондон, Кондьо Дафинов, Конан Варварина и what else могат да измислят съседите ми от блока. Но преди всичко съм известен като Конан Оптимиста. I know, че тази зима ще намеря сняг и ще се забавляваме правейки си снежен човек с моята любима Додо (тя самата все повече започва да look alike снежен човек if you know what I mean).
Здравейте mates!
Аз съм Конан Дъфи от „Овча купел“ известен още като Кънчо от Лондон, Кондьо Дафинов, Конан Варварина и what else могат да измислят съседите ми от блока. Но преди всичко съм известен като Конан Оптимиста. I know, че тази зима ще намеря сняг и ще се забавляваме правейки си снежен човек с моята любима Додо (тя самата все повече започва да look alike снежен човек if you know what I mean).
Тази година, обаче зимата или more specific липсата й, изненада не само ВиК Перник, а и всички нас любителите на снежни човеци. Поради тази причина реших, че след като снегът не отива при Конан, Конан ще отиде при снега. Nothing easier than this, ще си кажете вие, които знаете, че София има уникалния шанс да се намира до една от най-прекрасните и високи планини - Витоша. Само, че ако си спомняте в предишните ми истории ви разказах, че от новогодишната баница ми се падна късмет бебе.
А, според капризите на майката природа, този мой късмет има честта да го носи съпругата ми Додо. И тя започна да го носи все по-видимо. Затова и маршрутите ни за разходка леко се ограничиха. Even more, както знаете пътищата към Витоша зимата се третират само с пясък, съответно ледът по тях се превръща в едни такива гадни ръбести буци, които могат да накарат автомобила ви да поиска да се обади на Норвежките социлни служби и да подаде сигнал срещу вас за abuse. Затова и разходка до Витоша is not option anymore. В същото време, обаче ние търсим сняг, а сняг както знаете в Борисовата градина няма как да намерим (макар че, ако серазходите нощем такива оферти можете да получите, че ..whatever), затова хем търсим планина, хем да е достъпна с кола, хем пък и да не се ходи много пеша. Причината за последното не е само бременноста на Додо, а и моят солидарно растящ бирен корем.
Meanwhile, вашият верен слуга Конан стана доста взискателен спрямо това какви интересни touristic обекти иска да посещава. Както казва моят съсед Бай Стоян: „С хубвото лесно се свиква“. Well, той го казва като повод да си изпроси още един буркан от моите запаси ирландско уиски, които предпочита пред наливната водка, дето я продават в едно мазе в съседния блок, but that’s not the point. Мисълта ми е, че доста stunning места видях при обиколките ми в България, докато събирам печати от 100-те национални туристически обекта, и вече не съм склонен да замъкна стария си британски задник на някоя random планински връх. Трябва да има и нещо оригинално в него.
That’s why my fellows избрах разходка до село Плана. Ако, случайно не сте ходили в Плана планина, go there immediately! А, ако никога не сте чували за село Плана - wait for it.
Плана планина е една от по-малките mountains около Витоша, които остават малко засенчени от нейната fame. Намира се между източния склон на Витоша и язовир Искър. Формата й е кръгла just like Витоша, диаметърът и е около 20км. а най-високата й точка е на 1337м. надморска височина.
The best thing about Плана планина е, че само за половин час път с кола до нея можете едновременно да видите breathtaking гледка, да се поклоните в древен параклис, да се отбиете в легендарна кръчма, да видите sci-fi космическа наблюдателница и да посетите будистко светилище. Yes, you heard me correct. В България има едно-единствено будистко светилище, част от Диамантения път на будизма и то се намира в Плана планина.
Светилището се нарича Ступа и на всичкото отгоре е най-тежкарския от 8-те вида ступи, които съществуват. Ступата е каменен монумент, нещо като пирамида, който символизира тялото на Буда в медиатация. Според традициите ступите носят щастие и изпълняват желания, also защитават света от бедствия и конфликти. Има 8 вида ступи, като тази в Плана е най-важната – Ступа на Просветлението.
Тя отбелязва постигнатото от 35-годишния принц Сидхарта Гаутама (you know who is he) просветление под дървото Бодхи в Бодх Гая. Казва се, че той победил изкушенията и атаките, с които демонът Мара се опитал да го отклони от целта му. Well и аз имам една съседка Марчето, от 3-тия етаж, която колкото пъти ме засече във входа поставя волята ми на изпитание, така че не само Буда е имал проблеми с демони called Мара.
The point is, някакъв famous Лама, който обикаля и пръска будизъм по света е преценил, че че точно в шопския край е важно да се построи Ступа.
Към тази невиждана забележителност се отправихме ние с Додо, надявайки се also да намерим сняг. Поради тази причина хванахме пътя за Железница и след половин час по приятния планински път стигнахме до това село, подминахме го успешно и когато любезната lady от навигацията ни посъветва с нетърпящ възражение тон „завийте наляво“, подминахме митичното ханче „Брезите“ и тръгнахме по пътя за село Плана. After 20 minutes (или както беше написала една продавачка в Приморско “after 20 minets“) се озовахме в красивото планинско селце.
What can I tell you about it – много красиви къщи и много грозни пътища. Стигнахме до най-високата точка на селото до параклиса „Свети Киприян“. Well, параклисът се оказа заключен, а снегът не беше enough да си направиш снежен човек. Може би да си направиш снежна хлебарка или максимум да си направиш снежно канарче, но definitely не за цял човек. Обаче гледката! Гледката, mates може да те накара не само да забравиш за bloody параклис и за това, че си дошъл да търсиш сняг. Гледката може да те накра да забравиш, въобще кой си и какво правиш тук. Or actually да спре да ти пука за това. И за всичко на света.
В сравнение с гледката от будистката „Ступа“, тази от параклиса е като ТВ предаване с говорещ робот сравнена с... ами с нещо, което е actually смешно. Когато намерихме пътя за Турмачка махала в Плана и стигнахме на върха, където е будисткото светилище, дъхът ни буквално секна. Буквално, заради frightful wind, но също така и на метнално ниво. Разбираш ли mate, будистите определено не са глупави. Знаят къде да си направят светилище. От площадката пред статуята на малкия позлатен Буда можеш да си направиш истински урок по geography на България. Виждат се планините: Витоша, Стара планина и Рила.
Много се чудех с какво да compare-на гледката от Плана. Звучи тъпо, но тя не може да се опише. Снимките също не са достатъчн овпечатляващи. Затова реших сравнението с тази гледка да е с началните надписи на филма „Изгубени в превода“. For those, които не се сещат opening scene на този шедьовър на съвременното кино представлява близък план на долната част на гърба на 20-годишната (тогава) Скарелт Йохансон облечена с полупрозрачно бельо. Този 20-секуден кадър mate е най-близкото, което ми хрумва като сравнение с пълното задоволство и нирвана, която обхваща душата ти, докато се наслаждаваш на природата от село Плана.
Сняг, of course и тук нямаше достатъчно, but who cares. На връщане спряхме в famous ханче, което си бяхме набелязали за обяд. Храната беше disgusting, но на кой му пука. Все още бяхме подвластни на впечатлението от гледката от село Плана.
Никак не ни развали настроението и фактът, че стъклото на единия халогенен фар на колата беше паднало някъде по пътя- жертва на гигантските дупки. Имаме автокаско, after all. Това разбира се се оказа много false успокоение. Ситуацията in shot беше такава: отидох при застрахователя ми да опишат щетата. Избрах да ми платят обезщетение, вместо да я закарам в „доверен сервиз“. Защото, come on, тук никога не съм попадал на автосервиз, на който мога да кажа, че имам доверие. Докато чаках да ми оценят щетата, meanwhile проверих колко ще ми струва стъклото на фара. Оказа се, че никъде не се продава само стъклото, продава се целият фар и най-евтината му версия – менте (what a splendid word) струва 85лв.
Каква беше my surprise, когато от застрахователното дружество ми преведоха 60лв. “But, най-евтиният фар за тази кола струва 85лв.”, възмутих се аз пред невинната служителка в най-близкия им офис.
-Да, но фарът работи и затова плащаме обезщетение само за стъклото му.
-Да, но никъде не се продава само стъкло. Продава се целият фар.
-Но фарът не е счупен, а само стъклото.
-Но, аз няма как да си оправя повредата с това обезщетение, което ми давате.
- Съжалявам.
- Тоест, вашата услуга „авткоаско“ ми е напълно безполезна.
- Не е вярно. Ето, платихме ви обезщетение.
- Но, то не стига, за да сменя фара.
-Защото фарът ви е здрав, а само стъклото е счупено.
-Обаче никой не може да ми смени сaмо стъклото, а сменят целия фар you useless piece of...forget it!
Цялата поизтивна енергия, която Буда и гледката от Ступата в село Плана беше изпълнила моето Чи не беше досатъчна да подтисне, потокът от explicit думи, които се изляха от устата ми. Thanks Lord, българският ми не е чак толкова перфектен и затова преминах на английски, а служителката явно не говореше английски. Или поне успешно се преструваше, че не разбира.
Whatever, автокаско повече нямам. Нямам и нов печат от 100-те национални туристически обекта, because Плана не фигурира сред тях. Обаче имам прекрасни спомени от тази разходка. It is true, че дори Буда не можа да ми помогне с автокаското, но пък осъзнах, че в живота истински важно е да се наслаждаваш на красивите и вдъхновяващи природни забележителности, които си имал шанса да посетиш. Другите неща са маловажни и можеш лесно да се освободиш от тях. Ето, затова нямам автокаско.
Монитор
