Ho-ho-ho mates,
Честит Boxing Day на всички! Аз съм You-know-who Дъфи и днес няма да Ви губя времето нито с това какъв съм и за какво се боря, нито какви прякори ми измислят съседите пред входа (въпреки че, последният беше fascinating – Кон дьо Тен), тъй като днес е един от любимите ми празници, а именно Boxing Day. Няма нищо странно, ако не сте го чували досега. Това е типично британски празник и е популярен основно в държавите, бивши колонии на нашата някога Glorious империя. However, от миналата година денят беше отбелязан и в Италия, но за това по-нататък.
Ho-ho-ho mates,
Честит Boxing Day на всички! Аз съм You-know-who Дъфи и днес няма да Ви губя времето нито с това какъв съм и за какво се боря, нито какви прякори ми измислят съседите пред входа (въпреки че, последният беше fascinating – Кон дьо Тен), тъй като днес е един от любимите ми празници, а именно Boxing Day. Няма нищо странно, ако не сте го чували досега. Това е типично британски празник и е популярен основно в държавите, бивши колонии на нашата някога Glorious империя. However, от миналата година денят беше отбелязан и в Италия, но за това по-нататък.
Boxing Day на български може да се преведе нещо като „Ден на кутиите“. Yeah, I know, малко е disappointing, че няма нищо общо с бокса като спорт.Но пък май това е единственият спорт, с който няма общо. Но и затова по-нататък.
Някъде през 17-ти век, във Великобритания станало традиция в деня след Коледа богатите, благороднически семейства да отдават почит на прислугата си. Тъй като на самия Christmas day, слугите в богатите домове трябвало да се грижат за празничните обеди и вечери, на практика тези хора получавали свободен ден и можели да видят семействата си едва в деня след Коледа. Зародил се обичай господарите да приготвят кутии с лакомства и дребни подаръци за семействата на своите servants и тъй като можете да си представите, че във всяко едно общество слугите са повече от господарите, в един момент във Великобритания на 26 демекври станало обичайна гледка хора да разнасят boxes, с които да зарадват семействата си. През годините Boxing Day придобил и благотвторителен характер и всяко по-заможно семейство започнало на този ден да приготвя кутии с почерпка и дребни подаръци за хората с по-скромни възможности. През Викторианската епоха Боксинг дей е обявен за Bank holiday (официален неработен ден) и работниците от фабриките започнали нова традиция – в почивния ден да си организират спортни дерби мачове – футбол, ръгби, крикет и ти.н. Идеята била на Boxing day мачовете да са местни дербита, за да не се налага хората да пътуват надалеч и поради тази причина едни от най-интересните мачове са на този ден. В Италианското калчо миналата година организираха специален кръг от футболни мачове за Boxing Day, а една от най-големите стрийминг платформи купи правата за излъчване на Английската висша лига за този ден. А, това mates, е една от големите крачки, които ще доведат до смъртта на традиционната телевизия, която познаваме до момента.
Well, за мен Boxing Day на практика започна още на 25 декември. След като прекарахме трагичната за мен Christmas Eve известна тук като Бъдни вечер – с боб, чушки и всевъзможни ястия, които аз наричам гарнитура. Really mate, не мога да го разбера този обичай. На прага на един от най-важните празnици за българина (Деня, в който се коли прасе) да стоиш гладен. По какъв точно начин ще почетеш раждането на божия син, ако не сложиш кайма в сармите? Whatever, когато съм в България правя като българите – ядох постно. The problem was, че тази година моята съпруга Добромира беше изтеглила къста клечка и трябваше да поеме празничното дежурство в службата (много е важно, ако на някой redneck в Айова му се счупи принтера на Коледа да има на кого да се обади за съвет как да го рестаритра) и аз си останах сам в къщи. Не беше особено pleasant, но се бях примирил. Вярно нямаше да прекарам Коледа със семейството, но пък по стар български обичай си бях пуснал да гледам „Сам в къщи“
The real deal се получи, когато реших да си поръчам храна за в къщи. Вижте, аз не живея в огромна suburb къща, като онзи рус келеш във филма. Живея в скромна 15-етажна кооперация от типа ЕПК, в която жителите са с размера на населението на община Трън (или на нощната смяна в дюнерджийниците на Trafalgar Square – в зависимост от целите на сравнението). Малката розова кола с нарисувана азиатски вид мечка на нея, на компaнията, която доставя храна, обаче отчетливо се е набила на очи на полупразния паркинг пред входа. За вълната от потрес и съчувствие, които съм предизвиквал, когatо съм слязал да си взема пицата (чипът на асансьора ни редовно се прецаква), разбрах само половин час по-късно.
First of all, се появи Чичо Стоян от 4-ия етаж с една пластмасова кутия пълна с кратофена салата и още една, в която сигурно имаше разфасовано половин прасе под формата на пържоли. Жена му Леля Силвия ме видяла през прозореца с кутиите с пица. „Вземи, Кънчо да хапнеш, че грехота на Коледа купешка храна да ядеш. А и то такова, нашите хубостници тази година не си дойдоха и в къщи има толкова много ядене, че се чудим какво да го правим‘.
После дойде и Баба Иванка от гарсониерата на 2-ия етаж с една тава кюфтета. „Щели да се развалят“. Тъкмо затварях вратата, когато дойде и Надето - детската учителка, за която жена ми още ми прави забележки през зъби, когато ми лайкне статусите във Фейсбук. Надето, донесе баница, но ми намигна и каза, че ако кухнята ми е свободна можела „да ми свие сармите“. Не се наложи, because Стефчо Таксиджията, заради който си нося кутия цигари в джоба (от една година всеки божи ден пред входа ми иска цигара, а аз не пуша) се появи зад гърба на Надето с една кутия от сладолед пълна догоре със сарми. След него Виктор и Деян (двете гаменчета, дето редовно ми звънят на домофона и викат „how do you do” и се хилят истерично) ми връчиха тържествено около 2 квадратни метра баклава и най-вкусните свински ребра, които съм ял през живота си (явно майка им все пак може да създава и полезни неща). След тях дойдоха и още и още. Когато Додо си дойде в края на работния си ден, кухнята ни приличаше на склад в Бомбоубежище. Или на ресторант, в който областен кмет ще си празнува 50-годишния юбилей.
So, такива са моите съседи. Може да ми измислят всевъзможни bloody прякори. Вече 6-ти месец не можем да съберем пари за подмяна на щранговете. Първият месец, в който се преместих в блока, всеки ден ми чупеха чистачките, защото не ми познаваха колата и мислеха, че съм „навлек“. Тези хора, обаче никога не биха допуснали техен познат (пък дори и moron като мен) да остане гладен на Коледа. А, дори и не са чували за Boxing Day.
PS.
Днес съм събрал съседите, защото играят Ливъпрул и Лестър, а съм от малкото, които си плащат абонамент за футболните канали. Пък и съм купил един кег с бира. Утре? Утре можете отново да ме намерите на фейсбук-страницата ми:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec/
Монитор
