О свен сериозни средства, площ, познания, методична грижа и държавна подкрепа съхраняването и поддържането на внушителна сбирка от произведения на изкуството с национално, а защо не и със световно значение изисква огромно емоционално напрежение и здрави нерви.
Освен сериозни средства, площ, познания, методична грижа и държавна подкрепа съхраняването и поддържането на внушителна сбирка от произведения на изкуството с национално, а защо не и със световно значение изисква огромно емоционално напрежение и здрави нерви.
Това доказва избухналият спор около духовното наследство на големия художник акад. Светлин Русев – неговата прословута колекция от ценни образци на наши и чужди автори от различни епохи в сферата на живописта, графиката, скулптурата, рисунката, експонати на приложното, източното, африканското изкуство и др. При това, неговото име съвсем не е единственото, на което е отредено да бъде забъркано в подобни перипетии след като човекът е прекрачил в отвъдното – случвало се е и на други изтъкнати творци и видни колекционери. На трети пък навярно предстои да се случи...
В навечерието на Деня на будителите над 100 изтъкнати художници, артисти, писатели, общественици отправиха открито писмо до няколко институции – президентството, правителството, Министерството на културата и др, в което изразиха тревога за опазването на колекцията на Светлин Русев. Около 400 творби Маестрото бе подарил приживе на своя роден град Плевен, но неговото ателие-галерия на столичната ул. „Врабча“ 18 в момента е заключено, а на дъщерите му Ралица и Милкана предстои да опишат и сертифицират това богатство, за което, според признанията на самата Ралица Русева, ще са необходими най-малко 2 години.
В писмото на интелектуалците се казва: „Приживе той (Светлин Русев) правеше опити да й намери достоен дом и да я съхрани във вида, в който я беше замислил и реализирал. Убежище за произведенията, отговарящо на техния обем, характер и качество, за съжаление не се намери до този момент... Сега вратата на този храм е затворена. Много са въпросите относно бъдещето на грандиозната сбирка рисунки графика живопис и скулптора, носеща духа на създателя си. По смисъла на сътворяването си тя принадлежи на всички и представлява истинска национална ценност. Уви, поддържането й в цялостен вид според изричното желание на Светлин Русев, изисква воля – човешка, морална и политическа. Изисква стратегия за съхраняването й и за бъдещия й живот. Изисква огромни усилия! Ние, приятелите и колегите, сме готови да съдействаме по всякакъв възможен начин за запазването й и предлагаме безвъзмездната си помощ на наследниците и на всяка институция на България, за да бъде опазено и показвано адекватно, отсега и завинаги, това духовно съкровище! Убедени сме че, подобна колекция заслужава да остане такава,
каквато беше волята на Светлин Русев
а именно в цялостния й вид и да й бъде осигурена не само достойна експозиционна площ, но и да се обезпечи напълно поддръжката й, без да нарушаваме по никакъв начин правата на наследниците“. На финала обаче боята се сгъстява: „Изпитваме дълбока неудовлетвореност и даже страх, че съдбата й (на колекцията) е неясна и се надяваме с общи усилия да възобновим дейността на този духовен център“. А под петицията се четат имената на художници като Свилен Блажев, Милко Божков, проф. Станислав Памукчиев, проф. Георги Чапкънов, проф. Николай Майсторов, скулптора Павел Койчев, сегашния и предишния шеф на СБХ Любен Генов и Ивайло Мирчев, писателите акад. Антон Дончев, Иван Гранитски, Калин Донков, актьорите проф. Стефан Данаилов, Васил Михайлов, Руси Чанев, режисьорът Георги Дюлгеров, Нешка Робева, Вежди Рашидов – председател на комисията за култура и медии в НС и мнозина още... Нима акад. Светлин Русев, подредил педантично приживе стотици изложби и експозиции, включително тази на националната галерия „Квадрат 500“ е оставил в такова състояние своето лично ателие-колекция, че по-малко от половин година след неговата кончина то бедства?! Едва ли... Пред националната телевизия неговата дъщеря Ралица изрази съмнения в автентичността на подписката и опасения, че става дума за нечии интереси колекцията – частна собственост на наследниците, да бъде придобита от държавата. „Хората, които са съчинили това недобре написано писмо, казват, че искат да помагат безвъзмездно на наследниците. Ако искат да помагат, защо не сме били информирани за тази подписка, а са информирани президентът на България и министър-председателят“, запита доц. Русева, която по професия е музеен специалист. И още: „Как може да има основание за такова писмо и то точно в този момент?! Не знам дали някой от тези хора си дава сметка за тези 5 месеца физически какво сме извършили със сестра ми, за да започнем една нормална работа по описите“... „Шест месеца се занимаваме с криминогенни елементи, които желаят да сложат ръка на колекцията и за които сме сигнализирали какви ли не служби“, завършва тя.
„Смисълът на това обръщение беше да апелира към държавните институции да проявят повече грижи към опазването на това национално богатство. Никой не оспорва, че наследниците имат законно право над колекцията на баща си. По-скоро става дума за установяване на взаимодействие между тях и институциите, за да се съхрани тя по най-добрия възможен начин“, поясни за „Монитор“ един от подписалите петицията, проф. Станислав Памукчиев. Според галериста Гергана Димитрова целта на подписката е държавата да бъде „подсетена“ да намери подходяща сграда за сбирката – нещо, което Светлин Русев приживе е искал, но така и не е успял. Смисълът на труда на един художник е именно в това и сегашните, и бъдещите поколения да имат достъп до сътвореното и събраното от него.
Ако дъщерите на Русев не продават картините, тази колекция няма как да се поддържа, защото за това се изискват огромни средства, твърдят запознати. Тогава би могла държавата да ги купи. Според Закона за културното наследство, ако дадени картини са със статут „национално богатство“, продажбата им може да стане само със знанието на държавата и ако тя реши, има право да ги купи първа, но на пазарна цена. Друга наследница на прочута артистична фамилия – Цена Бояджиева, внучката на Златю Бояджиев, обаче заявява, че не би се обърнала към държавата за помощ и подкрепа в опазването на художественото наследство на дядо й. Тя предполага, че такава помощ би била оказана срещу искане за дарение на много картини, което тя не би желала. Дали пък от
подобно културно „извиване на ръце“
не се опасяват и Русеви?!...
Галеристи предупреждават още, че в подобен казус някой ден може да се озове и колекцията картини на Боян Радев, която специалисти смятат за втората по значимост частна художествена колекция след тази на Светлин. Наследниците на някогашния двукратен олимпийски шампион по борба може да се окажат в затруднение да я съхраняват и поддържат, но за дареното от Боян Радев поне вече са отворени специални зали в НИМ и НГ - Двореца, където части от сбирката му пребивават постоянно.
Сред родните топколекционери и дарители е бил и Богомил Райнов, чиито романи за агента Емил Боев никога не излизат от мода. Смята се, че в колекцията на писателя е имало поне 2000 картини. 300 образци на западноевропейската графика, купени от него през 50-те, когато е бил културен аташе в Париж, той дарява на град Сливен. През 2007 г. полицията предотвратява след няколкодневна засада
отдавна подготвян обир в дома на Богомил Райнов
Градската легенда разнася, че по-рано, през соца, на твореца е бил предоставен апартамент над „Минерал сувенир“ на Царя, за да съхранява сбирката си. Слуховете разсейва вдовицата на писателя Соня Райнова, негова трета съпруга, която е един от 4-мата наследници на Райнов, вкл. и на част от неговата арт колекция. Тя обясни за „Монитор“, че въпросният апартамент е бил национализиран през 1948 г. от народната власт и там от Софжилфонд са настанявали различни семейства. През 1979 г. писателят го купува, тъй като по тогавашния закон само личности с професии, изискващи кабинет за упражняването им (художници, писатели), са можели да придобият такова голямо жилище. След промените от 1989 г. апартаментът е реституиран на първоначалните собственици и оттогава наследниците на фамилия Райнови живеят другаде. Къде се съхранява колекцията, от съображения за сигурност вдовицата не коментира, подобно на много други наследници. Но си спомня следния факт: „През 2009 г. Светлин Русев взе своите картини и направи изложба „Светлин Русев в колекцията на Богомил Райнов“. И след това не ги върна повече“...
Преди десетина години лично премиерът Бойко Борисов пък върна шедьовъра на Цанко Лавренов „Старият Пловдив“, който украсяваше кабинета му, на внука на художника – Лаврен Петров. Борисов собственоръчно свалил картината от стената над бюрото си и я връчил на наследника. Диптихът „Старият Пловдив“ е рисуван през 40-те от големия български живописец, но в края на 80-те, когато Лавренов е стар и болен, картината изчезва от ателието му. В първите години на демокрацията внукът, създател на галерия „Лоранъ“, вижда творбата случайно в тв репортаж за пожара в Партийния дом и започва да я издирва. Оказва се, че оцелелият в пламъците шедьовър е от колекцията на бившия първи Тодор Живков, но следите му се губят из коридорите на властта... Докъм края на 2009 г. „Давам нещо, което не ми принадлежи. То е останало от предшественика ми“, обясни тогава Бойко Борисов. Вежди Рашидов, тогава министър на културата, пък обеща, че всеки, който предяви претенции към произведения на изкуството от социалистическия период, и за тях не се открият документи, че са собственост на държавата, ще бъдат върнати на наследниците.
За добър пример на взаимодействие между институции и наследници може да служи историята със сътвореното от Дечко Узунов. Още докато е жив, зад дома му срещу Парк-хотел „Москва“ по нареждане на Министерство на културата се изгражда ново ателие на 2 етажа. Днес то функционира като музей, общината го стопанисва добре и всеки може да разгледа там по-голяма част от произведенията на големия живописец. Що се отнася до самата къща, със завещанието си бай Дечко я е разделил по равно между двете деца на спортния журналист Ричард Груев – син на Олга, последната съпруга на художника...
Монитор
