В края на лятото могат да бъдат засадени две разновидности: бяло зеле и китайско зеле, пише e-zdravey.com.
За засаждане се препоръчва да се изберат бързо развиващи се сортове. Зелето се засажда на разстояние 20-30 см. Семена на бялото зеле се засяват директно в открит терен. Браздите трябва да са обилно напоени (4-5 литра вода на 1 кв.м). Богатата на влага почва кара семената да покълнат по-бързо и първите глави зеле могат да бъдат отрязани в началото на септември. Все пак, това зеле не е подходящо за дългосрочно съхранение, то се използва за консумация в прясно състояние.
В края на лятото могат да бъдат засадени две разновидности: бяло зеле и китайско зеле, пише e-zdravey.com.
За засаждане се препоръчва да се изберат бързо развиващи се сортове. Зелето се засажда на разстояние 20-30 см. Семена на бялото зеле се засяват директно в открит терен. Браздите трябва да са обилно напоени (4-5 литра вода на 1 кв.м). Богатата на влага почва кара семената да покълнат по-бързо и първите глави зеле могат да бъдат отрязани в началото на септември. Все пак, това зеле не е подходящо за дългосрочно съхранение, то се използва за консумация в прясно състояние.
Ряпа
Към края на лятото могат да бъдат засадени всякакви разновидности на ряпата: черна, дайкон, японска, китайска. Семената от ряпа е най-добре да се сеят след прибирането на реколтата от краставици, особено, ако се натори своевременно рохкавата пръст и изобилно се полива. Ряпата се засява на разстояние 20-30 см една от друга и между лехите се оставят бразди от 30-40 см. Корените на някои сортове, когато се засяват през август, могат да достигнат до 35-40 см дължина. При образуването на грудките, ряпата изисква обилно поливане (за предпочитане капково).
За края на лятото подходящо за сеитба е също и червено цвекло. За цвекло се препоръчва място, където е имало картофи.
Началото и дори средата на август е най-доброто време за посев на репички. Разсеяната светлина в края на лятото е по-благоприятна за растежа на корените и техния вкус. За узряване са достатъчни 15-20 дни. Основният проблем е, че през септември може да стане неочаквано студено, особено след дъжд. Градинарите трябва да вземат предвид особеностите на почвата, в която семената на репичките се засяват. За най-добри предшественици на тази култура се считат грах и чесън. В този случай, има шанс да се получи вкусна и изобилна реколта. Младият разсад от репички не понася температурни колебания или рязко охлаждане.
Подготовка
Преди сеитбата почвата се нуждае от малко подготовка. Повечето семена не могат да поникват, защото микробите могат да проникнат в изсушената кора на горния почвен слой. Ето защо, преди засаждане лехата трябва няколко пъти изобилно да се полее с вода. Семената трябва да са предварително накиснати в специален разтвор в съответствие с инструкциите.
Преди засаждане на кореноплодни растения трябва да се изкопае леха с мотика. Почвата трябва да бъде лека и дишаща и след това семената ще покълнат по-бързо.
Не забравяйте и за поливането, особено, ако в края на лятото е горещо и сухо. Влагата трябва да бъде достатъчна за дълъг период преди и по време на поникване. Сеитбата се извършва след като горният слой е леко засъхнал.
След сеитба леко трамбовайте земята с ръка или малка мотика. След това полейте внимателно. Имайте предвид, че в горещо време повърхностният слой на почвата ще изсъхне за 10-12 часа.
Дръвчета
Имайте предвид, че много често грижите през сухите и горещи летни дни се оказват решаващи за оцеляването на новозасадените дръвчета. Първостепенно значение придобива напояването.
След поливката мулчирайте почвената повърхност около дръвчетата със слама, окосената трева или друг подходящ материал, за да запазите влагата.
От напояване се нуждаят и плододаващите овощни дръвчета. Нормалната почвена влажност сега е едно от най-важните условия за наедряването на плодовете, чиято беритба ще настъпи през септември. Напояването е необходимо и за дръвчетата, чиито плодове са вече прибрани или се прибират през август. При всички случаи то ще допринесе за залагането на повече плодни пъпки.
Плодовете на къснозреещите видове и сортове вече наедряват, за което още повече ще допринесат и августовските поливки. Вече не може никак да се отлага подпирането на клоните, за да не се скършат под тежестта им. Не по-малко от две поливки са наложителни за ягодовите насаждения. Те трябва да бъдат предшествани от премахването на ластуните и последвани от плитка обработка на почвата в междуредията.
Правим резитба на малините
Приключва беритбата на малините и в по-високите райони. Сега е моментът да се извършат едни от най-важните агротехнически мероприятия, каквито са поливането и окопаването. Първа по ред обаче трябва да е резитбата. Много са любителите малинари, които посягат към ножицата едва напролет, и то толкова, колкото да изрежат видимо изсъхналите леторасти. Страхът, да отстранят някой, който може да им даде плод, не еоснователен. Напротив, добрият добив и високото качество се постигат с правилна резитба, и то главно през лятото, веднага след прибирането на плодовете. Плододавалите леторасти са вече ненужни. Те постепенно отмират, но през това време пречат за нормалното развитие на новите издънки, които трябва да заложат плод за идната година. Освен това са убежище за приченителите на болести и на неприятелите. Ето защо веднага след беритбата всички дали плод леторасти се изрязват напълно до почвената повърхност, без да се оставят чепове. Изрязва се и част от новите издънки. Това са слаборазвиващите се и тези, които растат нагъсто, така че между останалите да има поне 10 см разстояние. Премахват се и израстващите в междуредието с ножицата или при окопаването. Така останалите издънки се развиват по-активно. Това прореждане се извършва на няколко пъти до есента, когато се оставят повече издънки. Напролет, при набъбването на пъките, когато могат да се видят повредите от зимните студове, прореждането на леторастите продължава. На линеен метър трябва да има от 10 до 20, но не и повече добре развити летораста. Целта е да се поддържа непрекъсната лента, широка до 30 – 40 см, ако е възприето лентовото отглеждане. При гнездовото отглеждане, като отделни храсти, се оставят по около 10 от най-добре развитите издънки, като се следи също разстоянието между тях да е 10 – 20 сантиметра. Тази мярка, наред с плитката обработка на почвата, както и при нужда подходящо подхранване и поливане, е от решаващо значение за залагането на плодни пъпки. В младите малинови насаждения на втората година след засаждането не бива да се оставят повече от 2 – 3 издънки за плододаване.
Монитор
