0

Н ай-новият спектакъл на режисьорката Диана Добрева и Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ – „Одисей“, в две поредни вечери миналата седмица закова и столичната публика за седалките в Народния. Хипнотичното зрелище според Съюза на артистите заслужава само една от излезлите наскоро номинации за награда „Икар“ – за майсторско техническо осъществяване, но специализираната критика и зрителските мнения този път са почти единодушни: мегаспектакълът е на световно ниво и е достоен да бъде показан на международна фестивална сцена. В очите на мнозина така или иначе вече е на театралния Олимп.

Най-новият спектакъл на режисьорката Диана Добрева и Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ – „Одисей“, в две поредни вечери миналата седмица закова и столичната публика за седалките в Народния. Хипнотичното зрелище според Съюза на артистите заслужава само една от излезлите наскоро номинации за награда „Икар“ – за майсторско техническо осъществяване, но специализираната критика и зрителските мнения този път са почти единодушни: мегаспектакълът е на световно ниво и е достоен да бъде показан на международна фестивална сцена. В очите на мнозина така или иначе вече е на театралния Олимп.

Да започнем с литературната база: това не е „Одисеята“ на Омир, а въз основа на нея – напълно самостойно художествено произведение на драматурга Александър Секулов. И без античния хекзаметър изпитанията на героя са гениално претворени от него в модерен и дълбок философско-поетичен текст за

пътуващия човек, копнеещ по завръщане

към своите корени, но също така и обсебен от пътя, от впечатленията и емоциите, които той предлага. Затова разтегля и удължава като копринена нишка времето за своето завръщане. Но какво е време и съществува ли то? Или е само фикция на човешкия ум?...

Представлението започва с акостирането на Одисей, предрешен като просяк, на брега на родната Итака, срещата със сина му Телемах и избиването на женихите, претендиращи за ръката на вярната Пенелопа. И продължава с драматизирания разказ на разрушителя на Троя, който трябва да убеди близките си, че наистина е самият той. В епични битки с участието на близо 40 актьори са пресъздадени най-важните приключения на Одисей: ослепяването на циклопа Полифем – син на Посейдон, любовта му с магьосницата Цирцея, разсичането на меха на Еол, в който са складирани ветровете и разразяването им в страшен ураган, преминаването край острова на сирените и между чудовищата скали Сцила и Харибда... Сценографията на Мира Каланова е привидно аскетична: декорът е огромна наклонена плоскост, върху която обаче през цялото време изумителни светлинни ефекти пресъздават „хранителната“ среда за човешкото пътуване – морето и неговите състояния от бурно до приласкаващо. Всичко е до крайност стилизирано, визуалните решения – минималистични, но ефектни. Така например циклопът Полифем не имитира слепота, а фигурата му е „забита“ в едно голямо око като зеница...

Още по-интересен е концептуалният избор съвсем млад актьор, а не някой изстрадал ветеран, да е Одисей – Константин Еленков. Защото може би

това е възрастта на душата, която вечно търси

Точно този Одисей – подранил предшественик на просвещенския Фауст и заедно с това съвременен космополит, логично, няма да умре в леглото си, той ще срещне смъртта на път. Колкото копнее за завръщане, точно толкова жадува за познание и мъдрост, придобити в странстване. Нестандартно е и виждането за съпругата на Одисей – Пенелопа, като колективен образ, игран от 10 актриси, мултиплициращи безкрайното женско очакване, докато накрая остане една-единствена, която да намери той...

На сцената оживяват два свята – на боговете (в бяло) и на смъртните (в черно). Съдбата на Одисей е изпитание и награда за човека богоборец, опълчил се на върховната сила и сам градящ своето настояще, своята история, своята легенда. В мащабния актьорски екип са още Стилиян Желязков, Добрин Досев, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов, Симеон Алексиев, Ивана Папазова, Елена Кабасакалова, Маргита Гошева, Тодор Дърлянов, Радина Думанян, Троян Гогов, Деян Георгиев, Петър Дочев, Диана Спасова, Василена Винченцо, Калоян Трифонов, Венелин Методиев, Мария Сотирова, Боряна Братоева, Патриция Пъндева, Славена Зайкова и др. Музиката, органична част от сценичната среда, е на Петя Диманова. В текста е използвана и лирика на Иван Методиев, Йоргос Сеферис и Константинос Кавафис, обяснил най-добре в стихове „Итаките що значат“.