И нститутът за съвременно изкуство – София, отбелязва своята 25-годишнина с изложба в Националната галерия – Двореца, която може да бъде разгледана до 29 ноември. Експозицията представя и стари, и нови, и специално направени за случая работи на членовете на ИСИ – Иван Мудов, Калин Серапионов, Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Мариела Гемишева, Недко Солаков, Правдолюб Иванов и Стефан Николаев.
Институтът за съвременно изкуство – София, отбелязва своята 25-годишнина с изложба в Националната галерия – Двореца, която може да бъде разгледана до 29 ноември. Експозицията представя и стари, и нови, и специално направени за случая работи на членовете на ИСИ – Иван Мудов, Калин Серапионов, Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Мариела Гемишева, Недко Солаков, Правдолюб Иванов и Стефан Николаев.
ИСИ – София е сред най-дълго съществуващите и активни неправителствени организации, занимаващи се с визуално изкуство в България. Неговата история е тясно свързана с развитието на арт-сцената ни в последните десетилетия, нейното самообразоване, отваряне и позициониране в света с някои от най-забележимите й прояви в местен и международен контекст.
През годините спецификата на ИСИ – София, в сравнение с множество подобни самовъзникнали след падането на „желязната завеса“ организации, е в опазването на баланса между индивидуалните творчески интереси и поддържащата и поддържана групова атмосфера на доверие.
Двадесет и пет години са достатъчно дълга история за едно малко сдружение, оцеляващо почти изцяло със самофинансиране, преминало през различни динамики, оптимизъм и разочарования, нееднократно преформулирало целите и стратегиите си, за да прецени смисъла на своето съществуване, но да остане вярно на базисните си принципи, които следва и в тази изложба. Сред тях са демократизацията на формата и езика на визуалните изкуства; изграждането на взаимоотношенията между изкуството и общественото пространство, подхранващо самоактуализацията на художествените езици; задължителното опресняване на теоретичната и практическата база на професионалното образование; абсолютната вяра в смисъла и силата на индивидуалния творчески изказ. Както и разбирането, че съвременното изкуство е културното наследство на бъдещето...
Монитор
