Х рамът „Св. Александър Невски“ е една от емблемите на българската столица, a в него се пазят три чудотворни реликви. Това разказва в първия си брой новото приложение "Телеграф Чудеса и Вяра", което излиза всяка сряда безплатно с вестник "Телеграф".
Храмът „Св. Александър Невски“ е една от емблемите на българската столица, a в него се пазят три чудотворни реликви. Това разказва в първия си брой новото приложение "Телеграф Чудеса и Вяра", което излиза всяка сряда безплатно с вестник "Телеграф".
Кубета
Златните кубета на храма се виждат и от кацащите самолети, придавайки на цяла София един царствен и свещен ореол. През почивните дни пък отвън идват да се снимат младоженци, ползвайки патриаршеската катедрала за фон - поличба, носеща християнски добродетели и дълголетие на новите семейства.
Когато човек прекрачи прага на храма, го обзема неописуемо спокойствие и блаженство. Освен прекрасните стенописи (нуждаещи се от дарения за реставрация) вътре има и доста мощни реликви. Една от тях е частица от мощите на големия христов воин княз Александър Невски. Той е известен с победата си над рицарите от Тевтонския орден, основан през 1190 г. в Палестина, които са и част от кръстоносния поход. През ХIII век рицарите тръгват да налагат католическата вяра с огън и меч не само над езичниците, но и над православните народи.
В началото на 1241 Тевтонският орден заедно с представители на Ливонския орден предприемат настъпление към Новгород и Александър Ярославич, който малко по-рано е бил изпратен в изгнание, е повикан, за да оглави военните действия.
Ледената битка
На 5 април 1242 двете армии се срещат върху леда в битката на
Чудското езеро. Там Александър удържа невиждана победа, която отеква в целия християнски свят.
Само две години по-рано той се изправя срещу рицарите шведи при река Нева. Младият воин и тогава поел защитата на своя град, като възложил всичките си надежди за победа на Бога. И бил възнаграден за това. За своя подвиг князът е наречен "Невски" по името на река Нева. По-късно св. Александър станал единствен защитник на православната вяра и руския народ против татарите. Но той не винаги използвал меч. Знае се, че е провеждал политика на сближаване със Златната орда и фаворизиране на източноправославната църква в противовес на европейското влияние.
Монах
Александър Невски приел монашество и предал Богу дух на 14 ноември 1263 година на 44-годишна възраст. Бил погребан в съборната църква в манастира "Рождество Богородично", близо до град Владимир. На гроба му ставали множество чудеса.
Днес частица от мощите му се намира в златно ковчеже до олтара на кръстения на него храм в София. Земният път на княза показва, че всеки може да стане воин на Христа, но не само по време на война, а и в мирни дни. „Да воюва с поднебесните духове на злобата, да отблъсква с щита на вярата нажежените стрели на лукавия, да проправя с духовния меч пътя към спасението“. (Еф.6:12,16,17).
Дивеевски
Другата реликва, пазеща се в столичния храм, е частица от чудотворните мощи на един от най-големите християнски светци - св. Серафим Саровски. В целия православен свят се знае, че мощите му се съхраняват основно в Дивеевския манастир (един от най-известните и посещавани храмове в Русия). През 2016 г. частица от тях бе пренесена в катедралния храм в София. Така вече човек не е необходимо да бие път чак до село Дивеево, а от много по-близко място има шанса да се докосне до благодатта на дивния Божий угодник. Частицата от него се намира в дясната част на храма срещу една от чудотворните икони на Богородица.
Приживе св. Серафим (1754-1833) е утешавал всеки в телесна болест и духовна немощ. Съвременниците му отбелязват, че светият лечител изцелявал не толкова с кротка дума, колкото с любов и радост, които струели от него. Към всички преподобният Серафим с умиление се обръщал с думите: "Радост моя!". Друг път казвал следните слова: „Всички нечисти сили ще се подчиняват вам". Така той сякаш вземал болестта на болните и те оздравявали.
Патриарх
Знае се, че Българският патриарх Неофит съдейства за пристигането на тази чудна реликва у нас през зимата на 2016 г. В слово, посветено на св. Серафим, Неофит казва следното: „В сърцето на този земен ангел и небесен човек нямало злоба, ненавист, завист, осъждане. Неговото сърце било преизпълнено с любов към всеки човек, търсещ при него утеха. Още приживе наричали св. Серафим утешител на скърбящите, защото никой не си тръгвал от него, без да е получил благодатна помощ и онази особена духовна пасхална радост, която обзема всеки, обърнал се с молитва към него, и приживе, и след неговата кончина…“
„Достойно ест“ от Атон
Сред другите реликви, почитани от християните в „Св. Александър Невски“, е една икона с необикновена сила. Тя се нарича „Достойно ест“ и дойде от Атон на 27 октомври през 2012 г. Стотици вярващи излязоха тогава да я посрещнат. Иконата, макар и копие, има много голяма духовна стойност, защото съвпада напълно със светогорския оригинал. Вярва се, че също като него и софийската Богородица върши чудеса - дарява с челяд и помага в живота.
Търсете в сряда книжката "Телеграф Чудеса и Вяра" безплатно с вестник "Телеграф".
Монитор
