М иланската Ла Скала, Ковънт Гардън в Лондон, Метрополитън в Ню Йорк, Театро Колон в Буенос Айрес и почти всички останали престижни оперни сцени на 5 континента са в краката му, когато преди повече от десетина години световноизвестният български бас Юлиан Константинов решава да загърби бляскавата си международна кариера.
Миланската Ла Скала, Ковънт Гардън в Лондон, Метрополитън в Ню Йорк, Театро Колон в Буенос Айрес и почти всички останали престижни оперни сцени на 5 континента са в краката му, когато преди повече от десетина години световноизвестният български бас Юлиан Константинов решава да загърби бляскавата си международна кариера.
Причините са много и сложни, но една от първите в списъка е: „Защото искам да виждам как растат синовете ми...“. Днес по-малкият – Никола, е на 11, а батко му Георги – вече на 19. „Надявам се да станат добри хора и да са щастливи. Невероятно е как две деца, които са живели на едно място, в едно семейство, с едни родители и близки, с не особено голяма възрастова разлика, са толкова различни. Единият харесва едни неща, другият – съвсем други. А това е изключително забавно“, споделя изненадата от наблюденията си известният им баща. Никола е състезателна натура и след няколко опита с други спортове – футбол, тенис на корт и т.н., влиза в синхрон със семейната традиция и сега тренира волейбол. Георги пък е студент първокурсник по графичен дизайн в НБУ – специалност извън фамилните пристрастия или поне далеч от тези на Константинов-старши, който е скаран с компютрите.
Дали понякога не съжалява за доброволното си отдръпване от най-високите оперни подиуми – на този въпрос забележителният Борис Годунов на нашето време не е в състояние да отговори еднозначно. „Не съм съвсем сигурен кое е по-важно за децата: дали родителят да бъде близо до тях, или пък да не са непрекъснато заедно, но те да могат да го посочат с пръст и да кажат – ето, вижте, това е моят татко, който има такива и такива успехи... Родителството е трудна работа и за съжаление се учи в движение“, казва Юлиан. Тогава за повечето от близките му неговият ход за отстъпление от светлината на прожекторите изглежда доста шокиращ, в очите на колеги и познати също често чете неразбиране и изумление, само неколцина приятели, които не са толкова навътре в детайлите на професията му, се отнасят ведро и спокойно към неговия избор. „Пак казвам, не съм сигурен кое е било по-добре да направя в онзи момент с оглед точно на нещата, заради които го направих“, подчертава Константинов. А момчетата му и сега има за какво да се гордеят с него: освен с бутиковите му участия в избрани оперни спектакли, още и с телевизионните му изяви. Певецът се чувства много комфортно като светски коментатор в Нова тв и е във възторг от екипа на Гала, където са събрани все приятни и позитивни хора, без нито една „издънка“ между тях.
Юли взема завоя към телевизията в кръстопътен момент в биографията си. „Нямах абсолютно
никакъв глас – дори говоренето ми беше трудно
а трябваше да се живее по някакъв начин. Мисля, че до голяма степен проблемът беше на психогенна основа. Обиколих много лекари, всички възможни специалисти в тази област у нас и 95% от тях не намираха абсолютно никаква причина за състоянието ми. Останалите 5% заявиха директно, че трябва да се оперирам. Естествено, не ги послушах и слава Богу, но наистина имаше период, в който беше изключително трудно от моето гърло да произведа глас. Колкото и да е странно, мъжете в моя род, а ние сме почти само мъже, имаме мощни гласове, но те невинаги са в добра кондиция“, обяснява бележитият бас. Баща му, волейболната легенда Георги Константинов-Гибона, гръмовит разказвач на всевъзможни интересни истории, 2 пъти е бил опериран от проблем с гласните връзки. На брат му Пламен Константинов – доскорошния селекционер на лъвовете, а понастоящем треньор на руския „Локомотив“ (Новосибирск), пък веднага му пада гласът, щом започне да води мач и се превъзбуди, като стане напечено.
...Та в онзи труден момент една от спасителните идеи, които хрумват на Юлиан, е свързана с телевизията. Участвал е наскоро в някакво предаване, така че отива да поговори с продуцентите и...лека-полека се започва. И досега мнозина свързват
темпераментното му присъствие на екрана
с патриотичното шоу „Аз обичам България“, макар че то вече реално не се произвежда, а се въртят само стари сезони. „Имам прекрасни спомени от това предаване и съм научил доста неща от него. Да речем, сещам се, че Тодор Каблешков е превеждал френска литература, „Клетниците“, струва ми се. На пръв поглед – куриозно, но когато навържеш повече факти, намираш логиката и виждаш за какво става въпрос. Младите апостоли на Априлското въстание са хора интелигентни, високообразовани, заможни. Тръгват да правят революция не защото едва свързват двата края и няма какво да губят, а напротив. Това е елитът в най-чистия му вид, който си слагат главата в торбата „за правда и свобода“. Подобни примери от историята могат да ни накарат да се почувстваме по-добре като българи“, убеден е Константинов.
Все пак и сега Юлиян смята, че онова, което трябва да прави, защото го може най-добре, е да пее на оперната сцена. „Може би то е нещото, за което съм роден“, предполага той. На 2 февруари в Софийската опера му предстои спектакъл на „Симон Боканегра“ на Верди – една от любимите му творби, с една от най-любимите му роли – Фиеско. „Тръпна в очакване на тази среща“, доверява големият бас и връща лентата: „Като студент в Консерваторията слушах с истински трепет записа на „Симон Боканегра“ с Николай Гяуров, Мирела Френи, Хосе Карерас и Пиеро Капучили под палката на Клаудио Абадо. Превъртал съм безброй пъти касетката със записа и съм се възхищавал от тези велики музиканти. Мина време и съдбата ме срещна със същата опера и същия диригент в най-големите театри, което беше чудо“. Още едно предчувствие на Константинов почти свръхестествено се сбъдва: „Винаги съм имал някакво усещане, че ще дебютирам в Миланската Скала с ролята на падре Гуардиано от „Силата на съдбата“. И години по-късно това се случи – тази разкошна роля на Верди беше моят дебют там, въпреки че преди това ми бяха предлагали 2 други партии. Звучи малко странно, но е факт“. Тогава, в средата на 90-те, Константинов става
най-младият бас с дебют в Ла Скала
„Познавайки нещо, ти дори индиректно вървиш към него и в един момент понякога успяваш да стигнеш“, казва той.
На 14 февруари Юлиан Константинов ще има друга интригуваща оперна поява – в Града на липите. Прочутият бас ще пее партията на Тимур в „Турандот“, нестандартен спектакъл на Държавна опера – Стара Загора, в който артистите са на сцената редом с 3-4-5-метрови кукли. „Всичко е толкова добре конструирано, че когато представлението започне, ние почти не ги забелязваме, колкото и да са грамадни“, отбелязва той.
Малцина може би знаят, че Юли си има още една муза – рокмузиката: свири от десетилетия в група „Кокаин“ и е автор на всички нейни композиции. „В тази сфера не сме професионалисти, макар че свирим по-добре от професионалните музиканти – шеговито намига той. – Имаме сред нас компютърен специалист, човек, който се занимава с езда и стрелба с лък, озвучител в Народния театър... Трудно се напасваме да сме свободни по едно и също време, но за мен това е прекрасно хоби, друг вид удоволствие в сравнение с класическата музика“. В „Кокаин“ снажният брюнет е само китарист, тъй като, пояснява, на неговата възраст вече не бива да се пее и опера, и рокендрол, вреди на техниката. Сред дейностите, които напоследък го правят щастлив, са и разходките с домашния любимец – добродушен черен лабрадор. Казва се Марко, както кръщават магаретата в България, но той не се сърди. Името е измислила Юлия – съпругата на певеца, и кучето не е имало особен избор. „Всичко, от което се нуждаем, е любов. Казал го е геният Джон Ленън, когато е бил на 27 години. Наистина е така“, напомня на финала Юлиан...
Монитор
