Ц ърквата почита Света великомъченица Анастасия на 22 декември.
Църквата почита Света великомъченица Анастасия на 22 декември.
Тя е родена в семейство на благородници. Баща ѝ е римският сенаторът Претестат, майка ѝ Фавста изповядва християнската религия. След смъртта на майка ѝ Анастасия е омъжена насила за сенатор Помплий. За да запази девствеността си, през целия им брачен живот тя се преструвала на неизлечимо болна и не допускала интимна близост с него. Озлобен от това, Помплий я подлага на унижения и обиди. Но скоро след сключване на брака им, той загива при корабокрушение. След като остава вдовица, Анастасия използва всичкото си богатство, за да помага на затворените в тъмниците заради религията си християни – като се старае да облекчава страданията им. Тя обикаля от град на град по тъмниците, утешава ги, лекува ги, осигурява им храна и където е възможно, заплаща щедри подкупи на тъмничарите, за освобождаване им. Постепенно Анастасия се превръща в изкусна лечителка, която познава и най-малките тънкости в лекарския занаят. Така получава прозвището си Фармаколитрия (от гръцки: избавителка на страданията). Анастасия обикаля Македония и по-специално Солунско, която е основната област на дейността на Анастасия.
По това време император Диоклециан подлага християните на най-голямото гонение в историята на църквата. Една сутрин Анастасия отива в затвора в град Сирмиум, провинция Илирик, но го намира празен. Всички християни са избити предната нощ. Съкрушена, тя започва да плаче и така се издава, че е християнка. След арестуването ѝ, лично императорът я увещава да се отрече от вярата, за да запази живота си, но тя отказва.
Изпратена е заедно със сестрите си в Солун, където в продължение на 60 дни е измъчвана без храна, но въпреки изтощението си, остава жива. Обезглавена е на 22 декември 304 година в Солун.
Света Анастасия е сред малкото жени-мъченици, почитани изключително ревностно както от католическата, така и от източноправославната църква.
Смята се за покровител на фармацевтите и лекарите.
В народните представи светицата е християнизираният образ на смъртта. Някъде наричат празника Черноризие, защото тогава започнали болките на Богородица и затова тя си боядисала дрехите в черно. На този ден жените, особено майките, не работят нищо, за да не се разболеят децата им. Вярва се също, че ако се наруши тази забрана, някой в къщата е заплашен от нещастие. В някои краища едно време дори обличали черни дрехи. Месят се пресни питки и намазани с мед се раздават.
Според народното поверие, ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали - и през юни ще вали. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли.
Монитор
