Б лиц изложба за Ивановден открива тази вечер от 18 ч. в галерия „Арте“ известният художник проф. Иван Газдов. Експозицията ще може да се види само до 10 януари и според неговото шеговито определение съдържа „графикатури и някои други неща“.
Блиц изложба за Ивановден открива тази вечер от 18 ч. в галерия „Арте“ известният художник проф. Иван Газдов. Експозицията ще може да се види само до 10 януари и според неговото шеговито определение съдържа „графикатури и някои други неща“.
По този повод доц. Георги Лозанов пише: „За именния си ден Иван Едуард Газдов – ексцентричният професор от Художествената академия с осанка на отегчен идалго, прави подарък на софийската публика. Излага в галерия Арте за три дни три графикатури в респектиращ формат, съпътствани от десетина по-малки образци на този негов авторски жанр, разнасящ славата му и тук, и далеч от тук. Графикатурите са на въображаем град, който всеки артист има в главата си, заедно с въображаем музей, въображаема муза, въображаема вятърна мелница и т.н. Работата е там обаче, че въображаемият град на Газдов е съвсем реален и си има име – Ямбол, родното място на художника. Но докато Газдов го е рисувал, докато го е зареждал със спомените си, докато е давал простор на таланта си, докато е влизал в причудливи детайли, Ямбол е напуснал реалността, за да се превърне в писмо до приятелите в Отвъдното, в илюстрация към ненаписана приказка, в разговор между дете и възрастен, които се оказват един и същ човек. И тази година той стана на 75. Затова изложбата е благотворителна и средствата, събрани от нея, ще бъдат вложени в юбилейно издание, представително за дългия творчески път на Иван Газдов. А детето… То, разбира се, ще продължава да рисува, все едно че вижда света за първи път“.
Самият Иван Газдов пък казва, че картините са опит на художниците да материализират човещината, та да не сме толкова самотни в нематериалните си пориви. „Тези картини пред вас са такъв порив. Започнати преди повече от пет години, първоначалните варианти се развиваха и попълваха с нови и нови несъществуващи архитектурни елементи. А те пък са свързани в пространството на картините като зърна от моя лична броеница, съставена от скъпоценни части, фантастични елементи, олицетворяващи градското ни зараждане... Посвещавам тези картини на всички граждани по дух, които носят по нещо от тях в себе си. Позволете ми и да отдам чест на моите скъпи градски художници, приятели и близки от 60-те и 70-те вълшебни години на ХХ век и за нашата обща младост. А и за това, че носеха истинска стойностна градска интелигентност със своето поведение на очарователни бохеми, всеотдайни артисти в едно съвсем неартистично, безразлично и подтискащо време. Оставам с почит и преклонение към моя художествен създател (не само на мен, разбира се) – най-градския художник, милия и незабравим Стефан Бъчваров. Оставам със спомена за Димитър Бойчев, Иван Колев, Георги Зайков (Зайо), Павел Бакалов, Георги Наков, Михаил Михов (Мильо), Георги Найденов (бате Гошо), Милкона, Махмуд Абдурахманов (Мумито), Марчо Атанасов, Тадей Паскалев, Стойчо Банов. Също и за непрежалимия ми приятел Христо Лепов (Щърко), с когото обикаляхме по цели нощи от ресторант „България“ до „Андижан“ и обратно, в разговори за изкуството отвъд червената мъгла. Ще спомена и приятеля на художниците Иван Линев (Шока); и уникалния талант Ташко Попов...“, изброява изтъкнатият график Газдов.
„Хората, с които съм споделял зараждащата се радост от изкуството, не бяха публични личности, но бяха в сърцата на немалко приятели. Те, заедно с нас сега, дишат зад този фантастичен град и се опитват да ни превеждат великия могъщ хор на тунджанските жаби. И много ми се иска да са ни направили по-добри...“, заключава художникът, който освен многоройните си научни титли – професор в Националната художествена академия, доктор към катедра „Плакат и визуална комуникация“, академик на БАНИ (Българска академия на науките и изкуствата) и на EASA (Европейска академия на науките и изкуствата, Австрия), е и почетен гражданин на Ямбол.
Монитор
