Монитор 
Трамваят е превозно средство, което много прилича на влак, но не е. Най-вече, защото няма свирка, която да прави – тутууууут. За сигнализация се ползва нещо като чукало - кой чул-чул, разсееш ли се, очаква те челен сблъсък с мотрисата.
Здравейте, братя и сестри, сподвижници и ползватели на обществения транспорт! Чувствате ли се обществено днес, когато имате възможност да зачеркнете с кръстче кутийка и да излеете гласа си в урна? Дано сте го сторили, защото така повелява демокрацията и сте се възползвали от нея. После „след дъжд качулка“, хем имате повод за мрънкане, хем сте си мокри.
Да си жив и здрав! Другото го има в мола! Не се чудете, братя и сестри! Това е поздрав за рожден ден и излиза от устата на един тринайсетгодишен пикльо, докато говори по телефона. Къде съм го чула? Е, естествено в трамвая, къде другаде може да срещнеш подобна крилата мисъл. №5, за да сме точни. Момчето е с айфон, от тези дето само ги гледам по телевизията и си мисля, че трябва да се бъхтам до гроб, за да си го купя. Направо завиждам, няма шега (въпреки, че е някак неудобно да завиждаш на дете).
Ехоооо! Йол-ла-ри-пииии! Здравейте, столичани! Как сме днес, в неделя? Настроени ли сме за здравословна разходка? Не? Искате в мола? Неее, детето иска в мола, жената иска в мола, вие искате да си полежите пред телевизора. Разбирам. Аз, обаче, вашият Пантелей Пътник се насочих вчера към Витоша, изпълнена с жизнерадост и готовност за пълен детокс. Ей, къде е планината – цялата в жълто-червени краски и вика: ела да се поизпотиш на баира.
Здравейте братя и сестри! Здравейте, казвам на вас - пътниците в градския транспорт, хората с главно П! Ние сме една здраво свързана и нерушима цялост от народонаселението на столицата, алфата и омегата на физическото преместване от точка А до точка В. Ние сме екстракта на родното общество, отбор, който всеки ден изживява триумфа на победата и отчаянието на поражението.