Монитор Сиеста /

След Иван Гешев в кв. „Христо Ботев” стъпиха и контрольорите. Трима на брой. „Всяко чудо за три дни”, кълняха ги местните, задето им спряха правото на придвижване. В този квартал всички са пишман адвокати – няма човек, който да не си знае правата. Три дни псуваха, клеха. Но на четвъртия осъзнаха, че няма да е на тяхната. И започнаха да кълнат Пантелей пътник и бледоликите предатели с абонаментни карти край него, които тази седмица не можеха да повярват на очите си – автобус 79 хем е редовен, хем има къде да се седне.

„Ще те разчекна на две, ще опъна въже между двете половини и ще простра на него прането си“(доста интересна визия). „Ще ти извадя протезата и ще си я сложа на мен“ (е, от това побиват тръпки). За да не ви оставя дълго да се чудите, мили ми братя и сестри от градския транспорт, горе изложените клетви ги чух от едно турско сериалче.

Медитирате ли скъпи братя и сестри от градския транспорт? Ако не сте го правили досега, аз Шри Шри Пантелей пътник ще ви кажа, как най-лесно да постигнете транспортна нирвана. Започва се от спирката. Като начало трябва много внимателно фокусирате табелата, която показва след колко минути ще пристигне мотрисата. Примерно пише 7 минути. Забивате поглед в цифрата и започвате мислено да броите. 7,6,5,4,3,2,1. Омммм. Още ли не идва? Еми, няма да стане веднага, необходими са тренировки. Практика.

Панелът тесен за мойта душа е. Това си казал гордият собственик на двустаен апартамент в „Дружба“2 и хванал шпатулата и мистрията. И сътворил чудеса на архитектурното и строителното изкуство. А като апотеоз на творението си увенчал балконската врата с външното тяло на климатика. Красиво и екологично.

Аз съм зла жена с магически способности. Вещица един вид. Навремето ви плашеха с мен: „Изяж си супата или Баба Яга ще дойде”, „Ей я Баба Яга, на оново дърво, гледа кои непослушни деца не спят още”.  Сега съм почетен член на Столичната компания за градски транспорт. Скоро ще ми издадат златна карта.

Привет, братя и сестри от градския транспорт! Денят Х дойде! За някои е вчера, за други ще е утре. Но, истинският ден Х е днес, защото земята се намира най-близо до слънцето. Честит перихелий (така се казвала позицията, в която планетата ни се намира най-близо до горящото кълбо).

Честит пети ден на Коледа и втори до Нова година! Как сте братя и сестри от градския транспорт? Дори да сте преяли и препили (както се полага по стародавна традиция) налага се да се пазите за новогодишната нощ, че тогава пак идва голямото плюскане.

Децата върнаха ли се от странство? Някои успяха, други си останаха в чужбината. Например, на Коледа с моето дете вечеряхме по скайп.

История №1 от 2018 г. Депресивна
Неделя ранен следобед. №11. В рейса има свободни седалки. Сигурно, защото в почивния ден, не са много хората, за които точка А на пътуването е на автогарата в „Гео Милев“, а точка Б – в „Горна баня“, с междинни спирки „Банишора“ и „Света Троица“. Все престижни софийски квартали.

Преди много, много години (нали така започва всяка приказка) имало едно куче. Нарекли го Буланчо от една страна заради дългата бяла козина, а от друга, защото между предците му имало една булонка, основател на рода. Буланчо живял на гара Мездра. Посрещал и изпращал влаковете и слизащите пътници. Винаги имало кой да му отчупи от сутрешната си баница или да жертва една хапка от вечерната пица за левче. Охраната си затваряла очите и го пускала в най-студените дни да преспива в чакалнята. Наскоро Буланчо си отишъл от този свят и вече тича по небесните поляни.

Здравейте братя и сестри от градския транспорт! Здравейте състезатели в „игри на волята“ по спирки на рейсове, трамваи и тролеи (за метрото няма да говорим, защото там се чака на сухо и топло). Като казах спирка, та се сетих, че спирките на градския транспорт всъщност се казват спирконавес – хем спирка, хем навес. Две в едно, сещате ли се? Като завали и хората се мъчат да откраднат един квадратен сантиметър навес, тези отпред бавно пресоват задната редица, онези отзад отбиват атаката готови на всичко, за да не отстъпят завладяната територия. Това е спирконавес. А след като си преживял водния катарзис, влизаш в автобуса и там мирише на мокро есенно куче (знам, защото Tara the bitch of Vladaya  мирише точно по този начин като се върнем от мокра разходка).