Монитор 
Есен е. Пъстър сезон. Някои са боси, по джапанки, други зъзнат и с ушанки. Есен е. Някои прелистват учебниците да търсят в тях куриози, а попадат на джендъри. Други оглеждат сергиите за евтини корнишони. Който каквото търси – това намира. Скоро ще започнем да се оплакваме, че въздухът е напоен с мирис на изгорели газове и кюмюр, така че нека да вдишваме с пълни гърди аромата на печени чушки. Да ни държи и през зимата.
Закриха поделенията, разграбиха казармите. Сега ще ги строят наново. И ще ги пълнят по задължение. Само едно не е ясно – с прашки ли ще се учат да стрелят новобранците или ще плашат гаргите с дървени пищови. И на домашни провизии ли ще карат или ще си отгладуват задължителната казарма?
Около 60 000 ученици ще прекрачат за първи път училищния праг. Не на 15 септември, както повелява традицията. Но то пък едни традиции... И тази година учениците ще са експериментални мишки. По метода „проба-грешка“ ще тестват както тях, така и нервите на родителите и на учителите. А като стана дума за родителите, в началния курс те вече получиха финансова сурвачка. Помагалата за уж безплатното образование притурят между 40 и 60 лева отгоре към разходите за тетрадки и учебни пособия. То пък едно образование... За без пари – толкова.
Още една седмица с баба и нейните болки в ставите. Но сега тя е различна... Още една седмица доводи за и против оставките на тримата министри, подадени след трагедията в Своге. Още една седмица, в която учените и метеоролозите демонстрират, че разводът им ще стане по трудния начин. Още една седмица, преди да настъпи суматохата около първия учебен ден на 15 септември. Но сега и той е различен. Зачертаваш два дни в календара и всичко си идва на мястото. На 17-и, като на 15-и.
Фатални грешки, пропуски и престъпно нехайство доведоха до трагедия със 17 души загинали и 21 ранени. Докато някои гонят звезден рейтинг с репортажи от събитието, други гонят звездни статуси. Хвани едните, та удари другите.
Нападната с ножица медицинска сестра, цапардосана журналистка, набита камериерка на Слънчака, която си искала заплатата... Една седмица, изпъстрена с новини в стил „со кротце, со благо, со малце кютек“.
В летните жеги на някои чиновници им се спаружват мозъците. Стават като грахчета в шушулки. Само за едната отпуска си мислят. За нищо друго нямат грижа. Има обаче и изключения от общото правило. Някои работят, та в маранята пушек се вдига. Зачеват и раждат идеи като за световно.
Пиянството на един народ – буквално и в преносен смисъл. Дори и в това не сме така добри, както ни се иска, ами сме чак на шесто място в света. Иначе на думи сме големи...
Дърляне, бутане, каране, махленски свади... Някои депутати си въобразяват, че са в селската кръчма. Най-много да им донесат сметката. Който чупи – купи.
Първо си измислят тема, после си я коментират. Това е разбирането за свобода на някои медии. За да звучат по-авторитетно, си измислят и разни елитарни организации от по трима души, които се самоинтервюират. Дали ще се казва Асоциация на европейските протагонисти, или ще е Репортери без Раници, все тая. В тези секти всичко е общо. И благините, и задълженията. Както и опорните точки.