Като сме без делници, да не сме без празници. Или: Като сме безделници, да не сме без празници. Как е по-правилно да се каже? А дали пък не е „безпразници“. Сега е момента да измислим нова дума. Безпразниците, така като ги гледам, са обратното на празниците.
Празниците ще да са хора с пусти сърца. Такива, дето нямат душа, не изпитват чувства и не страдат. Не обичат никой друг освен себе си. Но себе си много си се обичат.
Безпразниците, от друга страна, в никакъв случай не са безделници. Винаги готови за велики дела, те непрекъснато са в движение, постоянно съпреживяват нечия драма, тях сън не ги лови. Благородни и жертвоготовни са, чудят се на кого и как да помогнат. Като се замисля, много малко хора отговарят на това определение, така че тази нова дума хич няма да влезе в употреба. Я най-добре да си караме постарому. Пък докъдето стигнем. В това празно време едните празници са ни останали.