Седмичен мониtоринг (10 – 14 декември)

Надиграването през годината достига кулминация в месеца, в който всички бързат планово да приключат с работата, за да запразнят. На изпроводяк шефът на ВКС реши да тури пръта в колелата на каруцата и да блокира една камара дела за изземане на незаконно имане. Защо да е лесно, когато може и да е трудно? Тълкувателните решения би трябвало да имат някакъв смисъл, дори когато изглеждат лишени от всякакъв смисъл. Но точно хората, които най-много ратуваха за съдебна реформа и плещеха дитирамби за противодействието на корупцията, правят и невъзможното, за да пречат на всички. Да ги питаш защо ли?

Монитор

Седмичен мониtоринг (3 – 7 декември)

Тихо се сипе първият грип. Всичките прасета на чумави мезета. И лебедовата песен не е вече, каквото там беше. Изразът, че зад всеки велик мъж стои една силна жена, не бива да се възприема буквално. Особено ако въпросната жена ръкомаха и се опитва да го надвиква.

Монитор

Седмичен мониtоринг (26 – 30 ноември)

Светът се е смахнал и никой вече не се учудва на това. Докато в Швейцария се допитват да имат ли кравите рога или да нямат, софийското БСП се вълнува от съдбата на травеститите на площад „Македония“. Една изпаднала зад борда партия се бори за електронното гласуване, а бакшишите в София се бунтуват, че трябва да има минимална цена на таксиметровите превози. Само Лозан Панов бяга ли бяга, не можеш го стигна.

Монитор

Седмичен мониtоринг (19 – 23 ноември)

Като сме без делници, да не сме без празници. Или: Като сме безделници, да не сме без празници. Как е по-правилно да се каже? А дали пък не е „безпразници“. Сега е момента да измислим нова дума. Безпразниците, така като ги гледам, са обратното на празниците.

Празниците ще да са хора с пусти сърца. Такива, дето нямат душа, не изпитват чувства и не страдат. Не обичат никой друг освен себе си. Но себе си много си се обичат.

Безпразниците, от друга страна, в никакъв случай не са безделници. Винаги готови за велики дела, те непрекъснато са в движение, постоянно съпреживяват нечия драма, тях сън не ги лови. Благородни и жертвоготовни са, чудят се на кого и как да помогнат. Като се замисля, много малко хора отговарят на това определение, така че тази нова дума хич няма да влезе в употреба. Я най-добре да си караме постарому. Пък докъдето стигнем. В това празно време едните празници са ни останали.

Монитор

Седмичен мониtоринг (12 – 16 ноември)

Има много национални спортове. Един от тях е свалянето на две и три кожи от гърба на данъкоплатеца. Правилото при него е, че се сваля от онзи, който по няма, и се придава на онзи, който има кожуси за всеки ден от годината. Друг национален спорт е криенето по храстите. Доскоро го практикуваха масово катаджиите. Към тях тези дни се присъединиха и групичка магистрати. Правилни магистрати с правилно мислене, според грантаджийските стандарти. А също и хора, които упорито избягват неудобни въпроси.

Монитор

Седмичен мониtоринг (5 – 9 ноември)

Те са силни. На думи. Големи. На мерак. И съвършено не им пука за нищо и никой. Единствената им цел е да подскачат и да се перчат, за да не изпаднат съвсем в забвение. Те са уникалната сама по себе си и самодостатъчна (сама на себе си) партия „Тарикати за (силна) България“. Не са оттук, само минават. Не ги търсете за сериозни инициативи. Дай им да подскачат по площадите и да се пудрят на телевизионния екран. Без значение на каква тема се изявяват, те си циклят само в едно – всички в политиката са маскари. Да, ама маскарите спазват правилата, докато тези уникати (примати) се поставят (не)очаквано и в това отношение на пиедестал. Дребосъци, които се имат за великани. Във Фейсбук са онлайн, в реалната политика – офлайн.

Монитор

Седмичен мониtоринг (22 – 26 октомври)

Има хора и хора. Някои никога не се извиняват. Други го правят „по настояване“. Трети – от лицемерие. Четвърти злоупотребяват с извинителните бележки. Пети – със забележките. Каквито и скрити мотиви да има зад извиненията, важна е интонацията. В някои случаи стига и сведен поглед. В други – извинението трябва да кънти.

Монитор

Седмичен мониtоринг (15 – 19 октомври)

Българинът разбира от всичко. Но най-много от футбол и политика. А пък правото му е в кръвта. Може да осъди човек, без да му мигне окото. Може даже да го направи със затворени очи. И без друго кьоравата Темида не ги умее тези неща. Съдийството и адвокатлъкът са масово разпространени хобита в обществото. Всеки ги упражнява и управлява в свободното си време. А свободно време – бол. Вместо всеки да си гледа работата и да върши това, от което разбира, напира да дава мнения и оценки. А независимият български съд се клатушка в желанието си да угоди на разбирачите и в същото време да спази буквата на закона. Така графитите тук са произведение на изкуството, а в Япония са вандалщина. Такъв двоен стандарт проявяват особено силно онези, които от една страна са се вкопчили в темата за съдебната реформа, а от друга я разтягат като локум.

Монитор

Седмичен мониtоринг (8 – 12 октомври)

Новината за убитата русенска журналистка Виктория Маринова бе брутално "яхната" от хора, представящи се за журналисти и от обикновени поплювковци, наметнали протестърството като кукерски одежди. Достойнството на едни едри чифтокопитни, чиито „разследвания“ се нуждаят от значителни човешки и финансови ресурси, се самоунищожи като картина на Banksy. Те не се посвениха да извлекат дивиденти и от смъртта. Но вината и този път бе споделена. Очите на грантаджиите блеснаха примитивно и нечистоплътно. На последните избори се видя колко струват палячовците с големите мегафони. Въпреки това клоунадата продължава. Все по-извратена и изродена. Окрилени от девиза „Стани да седна“, изтърсаците в политиката и слугите на олигархията лъжат и мажат. Манипулират. Изкривяват истината в своя угода. Активират пощенски кутии тук и в чужбина. Пълнят ги с опорки. Манифестират. Понякога и „мЪнифестират“. А след тях остава слузеста диря.

Монитор

Седмичен мониtоринг (1 – 5 октомври)

Всичко Мара втасала, та до плочките опряла. На това приличат поредните протестърски напъни. Няма нищо лошо в това софиянци (кореняци и приходящи) да милеят за своя град. Но баш ония жълтопаветници, дето мааха гащи по площадите и цапотеха публичното и градското пространство с думи и действия, да не се правят на много загрижени. Трябва да им се припомни за какво се бореха и какво постигнаха. След което да си наврат мегафоните в някоя дупка. В мишата дупка иначе безпроблемно виреят едни мутирали гризачи, дето си гризкат грантаджийското сиренце и се изживяват като мачоци.

Монитор