Седмичен мониtоринг

Бира с виолетки, водка от чернобилска ръж, кекс с канабис – странни специалитети и опити за оргиналничене в тазседмичното меню. Манджа с грозде и липса на оригиналност са и хитовите публикации срещу прокурори, които не си държат езика зад зъбите и отгоре на всичкото си позволяват да имат лично мнение, различно от това на кръга „Капитал“. Хак да им е. Ще ги разкостят с умни, та чак красиви анализи, в които фактите се коментират грозно и глупаво. Ще ги дебнат и провокират. И ще им вадят думите от контекста, защото това е разбирането на някои медии за качествена и количествена журналистика.

Всичките прасета на мезета. Няма такава държава. Ретро демократични шлагери, които тази седмица звучат актуално. И пак фалшиви новини, фалшиви хора, фалшиви протести. Няма край всичко това сякаш. Златен шанс за астроложките да изплуват, за да обяснят, че за всички злини на света е виновен Ретроградният Меркурий. И той е вечното ретро.

Чумави мисли насред чумаво лято – след като изтрепем поголовно де що грухти, с какво ще се борим? Ами ако се окаже, че чумата по свинете е като свинския грип и риск за хората все пак съществува, с пяна ли ще разрешим възникналия проблем или избиването на човечеството ще е малко по-хуманно – с гъделичкане по врата и класическа музика? Дежавю е отпочиналите от протести умни красавци посред лято да навирят еднаквите си плакати и да прочистят с реване гласните си струни. Е, и? След изборите другояче реват – тихо и посрамено.

Бам! И пет милиона души бяха отстреляни откъм лични данни през седмицата на кварталното стрелбище. Нападжийска лотария без касови бонове и без печеливши играчи. Шум до небето. Чудо голямо! Част от възмутените граждани са съгласни да си свалят и долните гащи, за да видят какво бъдеще ги чака, какво животно са били в предишния си живот и как ще изглеждат, когато одъртеят. Да им имам оптимизма!

Странна седмица, в която откъм температури и дъждове се редуват пролет, лято и късна есен. Променливото време е комбинирано с всякакви кулинарни ужасии. То не бяха румънски кебапчета, гарнирани с чума, не бяха Кюфтета, които издевателстват над джинки (чалгаджийска порода). Към менюто се добави и едно добре опържено двугодишно дете. И докато бг мамите цвърчаха на скарата какви са тези калпави занимални, които наказват едно вироглаво хлапе да се люшка часове наред, вместо лелките отстрани да му веят и да го пръскат с водица, никой от споделящите това възмущение журналисти не се сети освен шефката на въпросната занималня, да попита и майката на детето – с кой акъл го е пуснала да катери чукарите с непознати.

Проблемът с пустеещите плажове е на път да бъде решен – инспектиращите министри и придружаващите ги експерти и журналисти, които им правят вятър колко много работят, създават усещане за масовост. Пък ако си носят и сгъваеми столчета на плажа, още по-добре. От край време се знае, че който много лае – не хапе. И обратното. С това правя плавен преход и към другата водеща тема от седмицата. Не знам на колко от кучетата с наднормено тегло ще им надянат по принуда намордници, но за агресивните бабички в градския транспорт тази мярка е крайно необходима, особено в учебно и работно време.

Шепа вресльовци отново окрякаха „демократично“ публичното пространство с претенции върху миналото и настоящето. Днес не харесват текстове в учебниците по история за недалечното минало. Утре ще поискат да се коригират и спомените на очевидците. На криви демократи, миналото им криво.

По време на соца обичахме да измерваме всичко в петилетки. На петата годишнина от фалита на пирамидата КТБ още не сме измерили вината на фараона Цецонкамон. Мумията на банкера беглец се разхожда свободно на една плескавица разстояние. Кой каза: Наздраве?

Палавите бухалки на цирк „Капитал“ игриво се запремятаха във въздуха. Поводът за добре оттренираните жонгльорски номера със силов елемент този път е обиск от страна на спецпрокуратурата в офис на фирма, свързана със собственика на трупата. Както добре знаем от политиката на изданията на олигарха, доброто правораздаване започва с лидера на партия „Да, България“, минава през виртуозната акробатика на грантаджиите в тоги и приключва с политическите лупинги на шефа на ВКС. Всичко друго е обект на безмилостни коментари, доноси и протестърска клоунада.

Седмица, в която изнервени разносвачи на сигнали млатят журналисти, които ги питат за размера на бакшиша. А „колеги“ на битите излизат с позиция, че питането е вид провокация. И разпитват на свой ред бияча, за да го успокоят и да демонстрират пред всички, че има и друг тип въпроси – слагачески и нагаждачески. Точно такива въпроси задава към същия „боец“, преквалифицирал се в бияч, и една телевизионна водеща, която през 2013 г. беше бита на улицата от неизвестен. Тогава това беше окачествено като недопустимо посегателство срещу журналист. Сега битият журналист е наречен „мутра“ от бияча под безкритичния поглед на водещата. Какво се промени?