Мнения /

Продавам торбички „Била“, малко употребявани. Вървят в комплект с огледалце на всички онези, които втора седмица се упражняват с колажите. И най-вече на онези оперирани от чувство за хумор протестни сухари, които рипаха като ужилени, че колажите били форма на очерняне и дискредитиране.

Като буря в чаша с вода в социалните мрежи тази седмица изригна темата за някакъв селски ерген, който вози пациент в линейка и мучи като крава „Кой кара влака“. Линейката се друса в чалга ритъм, а човечецът пациентът не дава никакви признаци на живот. Поне да щракаше с пръсти и той, но не – само шофьорът се кефи. Чалга позьорщината е само повод да поговорим за показната простащина, за истински важните теми, които би трябвало да са на дневен ред, както и за новите цензори и техния псевдоморал.

Има поне десет причини да не си правите труда да съчинявате списък с новогодишни обещания. Първата и основната е, че просто можете да извадите миналогодишния списък. „Му взех, ми даде“ - така изглеждаха дневниците на някогашните мутри. Списъците с обещания на много от тях останаха за потомството. Е, какъв е смисъла да обещаваш неща, които нямаш намерение да изпълняваш?

В края на годината се правят анализи и равносметки, за да се започне начисто. За някои това е времето да оцапат и малкото чисти намерения и идеи, защото са си гадни по природа и искат на всички да им е гадно. За личност на годината номинирам Гинчето с никнейм Гуиниев - социално ангажирана мацка, която от понеделник до петък поема и прехвърля като жонгльор разни предизвикателства. В събота и неделя почива. Тогава е нетолерантна, непредизвикателна, несъгласна, недобра и каквото още се сетите с „не“. Гинчето е Фейсбук маниак. И гордо се пъчи с хилядите си последователи. Тя членува в 560 групи – от обществото за ментална аритметика, до почитателите на тунизийската плетка. Активен член е на веган съобществото, както и на групата на феновете на кюфтаците и бирата на корем. Лайква всеки нов пост в страницата на пълните въздържатели, но споделя и тегобата на анонимните алкохолици. Като бивш комсомолски активист, сега пръв демократ, Гинчето е винаги готова да си тури черно-бял фейс на Фейса и да рапортува: „Предизвикателството прието!“, за да покаже колко е активна в борбата с рака. В сряда се пременява в бонбонено розово, защото тогава е Денят на розовата фланелка – срещу тормоза в училище. В четвъртък Гинчето пак си връща черно-бялата снимка, но за всеки случай се полива и с една ледена кофа, прави си селфи върху влак и си изравя кадър по памперс, за да е подготвена за първоюнската сесия... Целогодишно предизвикателство е да устоиш на предизвикателството да не следваш всяка идиотия в социалните мрежи.

Чувате ли дзънкането и дрънкането? Готови ли сте за Марая Кери и Маколи Кълкин? Не ви чува-а-ам! Ръцете горе-е. Тези, на които им се повръща от всички онези традиционни коледни бози на екрана, в които някоя амбициозна радиоводеща отива в провинциален град и се преражда като домакиня... Всички ококорени зловещо „жужета“, които дебнат като камери по витрините... И всички глетави кексове, посипани с лепяща се по езика фина пудра захар... Вие, хейтъри прости, крачка назад! Сега е мой ред. Идват празници, които са ми втръснали дори повече от про- и антипротестите, с които изобилстваше тази година, от крясъците, агресията и злобата, тролското нашествие и псевдогероите. Тази седмица възнамерявам да съм топ хейтър и да посипя всичко и всички с фина (пудра) отрова.

Малко кафе, малко захар, малко сметана – а резултатът – малко като боза. На това прилича тазгодишното тройно награждаване с приза „Човек на годината“ на Българския хелзинкски комитет (БХК). Сещате се – това са ония правозащитници, дето за една идея не направиха убиеца Джок Полфрийман „Човек на годината“. С този увод поставям акцента върху вторник – само ден след поредната видео изява на банкера беглец Цветан Василев, който все по-често напоследък се има за тв звезда.

Разни хора, разни идеали. Разни репортери, разни класации. Разни експерименти и провокации, разни реакции. Ако човек се задържи покрай телевизора по времето, когато там се излъчват новинарските емисии, рязко му идва от раз да види сметката на дистанционното. Седмица, в която медиите ни убеждаваха, че шаранът бил евтин, а магазинерите усилено не четяха вестници.

Взрив в „Арсенал“, гръмнал бойлер в Стара Загора, пожар в „Пирогов“ - животът обезсмисля напълно новогодишните пиратки. Та ако може, тази година поне тях да си ги спестим. Дядо Коледа ще донесе на добрите дечица нередактирано издание на Дядо Вазов, което ще прочетат и разберат, ако са българи. За дебилите и чуждопоклонниците има „подобрено издание“ - ъпгрейднато. След Вазов идва ред на Йовков и Елин Пелин. Маскари, хаймани или палавници са Том Сойер и Хъкълбери Фин? И защо Пипи да не стане полово неутрална, иначе казано джендър?

61 общински съветници в Столичния общински съвет май имат основание да се обидят на хлевоуста съдийка, която възприема работата им като срамна, обидна, един вид наказание. Не са реагирали, което означава, че поне те разбират от майтап. Цинизъм е донякъде точно настоящият шеф на Върховния касационен съд да говори за цинизъм. Но по-голям цинизъм е беглец от правосъдието да обвинява прокуратурата, че работи и да определя противодействието на голямото крадене като „рейдърска атака“. Цинизмът в този случай е мустакат, но и опашат. Защото банкерът беглец Цветан Василев се върти в кръг, опитвайки се да си достигне опашката и опитвайки се да лепне мустака си на чужда физиономия.

Седмица, в която сметките не излизат. Една пенсия плюс още една пенсия не прави две, както са ви учили. Прави една и половина. А с темпото на поскъпване на живота у нас, може да е и минус едно. Седмица, в която на едни пишман съдебни реформатори не им излязоха сметките да върнат наново и отначало процедурата за избор на главен прокурор. А толкова се стараха.