Мнения /

Палавите бухалки на цирк „Капитал“ игриво се запремятаха във въздуха. Поводът за добре оттренираните жонгльорски номера със силов елемент този път е обиск от страна на спецпрокуратурата в офис на фирма, свързана със собственика на трупата. Както добре знаем от политиката на изданията на олигарха, доброто правораздаване започва с лидера на партия „Да, България“, минава през виртуозната акробатика на грантаджиите в тоги и приключва с политическите лупинги на шефа на ВКС. Всичко друго е обект на безмилостни коментари, доноси и протестърска клоунада.

Седмица, в която изнервени разносвачи на сигнали млатят журналисти, които ги питат за размера на бакшиша. А „колеги“ на битите излизат с позиция, че питането е вид провокация. И разпитват на свой ред бияча, за да го успокоят и да демонстрират пред всички, че има и друг тип въпроси – слагачески и нагаждачески. Точно такива въпроси задава към същия „боец“, преквалифицирал се в бияч, и една телевизионна водеща, която през 2013 г. беше бита на улицата от неизвестен. Тогава това беше окачествено като недопустимо посегателство срещу журналист. Сега битият журналист е наречен „мутра“ от бияча под безкритичния поглед на водещата. Какво се промени?

Следизборно близане на рани, оставки. Един бивш правосъден министър си позволи в деня на изборите да прави предизборна агитация. Към него се присъедини и един бивш дипломат, който не бе припознат от собствените си избиратели. Излиза, че социологическите прогнози и резултати преди официалното приключване на изборния ден са забранени. Сулю и Пулю от „Демократична България” обаче могат да мобилизират електората си с точни проценти. Уж с позоваване на екзит половете, но само ако някой ги забоде ребром с въпроса: вие откъде, аджеба, знаете резултатите, преди да са обявени? Изводът от това е, че за една категория хора законите не важат и в нарушаването им се изразява принципната им политика. Който последен се смее, най-добре се смее, казват. Така че наесен – към урните с песен.

Дъждовното време породи слухове за неделен флашмоб за бране на гъби. За тези, които предпочитат в такива дни гъбите да си ги купуват от търговските вериги, прогнозата е далеч по-благоприятна. Човекът с ясен избор винаги има ясен хоризонт и избор накъде да поеме. Гъбарите да си държат мухлясалите принципи на проветриво и да не дават акъл пред монитора. Техният път е безпътица.

Свърши се с външното оценяване на четвъртокласниците. Наред са зрелостниците. Дупе им яко! Цяла седмица кой ли не се изреди да им се заканва какво ще се случи, ако решат да преписват. А преписването всъщност си е неизбежна самоотбрана. Трябва да бъде уредено със специален закон. Или поне със стратегия. Това е една игра на гоненица, в която никой не е победител. Образование и оценки се гонят, а познанието се крие прозорливо в миша дупка и им се надсмива лукаво. Или може би хитро. Все тая!

Делници и безделници. Празници за безпразници. Само яйцата се кефят след дългото въздържание. Сега могат да се целунат и да преминат на следващ етап. След здравото чукане и преяждане с козунаци идва ред на горчивата истина – глобалното затопляне никак не се съобразява с празниците. Мърдане няма, трябва да си отработим диетата.

Дума на седмицата – присъди. По-точно – две на брой. Топли, топли, още парят. Присъдите на бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова разбуниха духовете. Особено сред една категория протестъри, които редовно се бунтуват срещу липсата на правосъдие. Надигат плакати по темата и искат присъди. Сега пък не искат такива. И пак са навирили плакати: „Ние сме Десислава Иванчева и Биляна Петрова“. Присъдата в случая е не само решение на съда, но и диагноза на една категория хора, които според случая извъртат позициите си на 180 градуса. Последно – да има или да няма присъди?

По времето, когато хиляди бягат от Триполи заради бойните действия там, тукашни съдии тупуркат чевръсто, за да избегнат журналистическите въпроси. Кой кум, кой сват , кой на булката брат. Или как да се „минеш“ с точните хора.

Сагата с евтините апартаменти за късметлии във властта придоби неочакван обрат. Някои излязоха в дългосрочен отпуск, докато тече проверката срещу тях, а други подсмърчат, че били „минати“. Дай Боже всекиму да бъде минат така. Ама като не става – не става.

Скандалът с имотите на властта прерасна в епидемия. Казват, че имунитетът се придобивал след третия апартамент. Умните и красивите дружно застанаха зад Черния лебед и неговия „половин“ - далаверата станала, докато били още гаджета, „осъпружили“ се на по-късен етап. Музикален поздрав по избор – с песен на Графа, за мозъците, които редят плочки и надгробни плочи до откат по „Графа“.