Седмичен мониtоринг (12 – 16 ноември)

Има много национални спортове. Един от тях е свалянето на две и три кожи от гърба на данъкоплатеца. Правилото при него е, че се сваля от онзи, който по няма, и се придава на онзи, който има кожуси за всеки ден от годината. Друг национален спорт е криенето по храстите. Доскоро го практикуваха масово катаджиите. Към тях тези дни се присъединиха и групичка магистрати. Правилни магистрати с правилно мислене, според грантаджийските стандарти. А също и хора, които упорито избягват неудобни въпроси.

Монитор

Седмичен мониtоринг (5 – 9 ноември)

Те са силни. На думи. Големи. На мерак. И съвършено не им пука за нищо и никой. Единствената им цел е да подскачат и да се перчат, за да не изпаднат съвсем в забвение. Те са уникалната сама по себе си и самодостатъчна (сама на себе си) партия „Тарикати за (силна) България“. Не са оттук, само минават. Не ги търсете за сериозни инициативи. Дай им да подскачат по площадите и да се пудрят на телевизионния екран. Без значение на каква тема се изявяват, те си циклят само в едно – всички в политиката са маскари. Да, ама маскарите спазват правилата, докато тези уникати (примати) се поставят (не)очаквано и в това отношение на пиедестал. Дребосъци, които се имат за великани. Във Фейсбук са онлайн, в реалната политика – офлайн.

Монитор

Седмичен мониtоринг (22 – 26 октомври)

Има хора и хора. Някои никога не се извиняват. Други го правят „по настояване“. Трети – от лицемерие. Четвърти злоупотребяват с извинителните бележки. Пети – със забележките. Каквито и скрити мотиви да има зад извиненията, важна е интонацията. В някои случаи стига и сведен поглед. В други – извинението трябва да кънти.

Монитор

Седмичен мониtоринг (15 – 19 октомври)

Българинът разбира от всичко. Но най-много от футбол и политика. А пък правото му е в кръвта. Може да осъди човек, без да му мигне окото. Може даже да го направи със затворени очи. И без друго кьоравата Темида не ги умее тези неща. Съдийството и адвокатлъкът са масово разпространени хобита в обществото. Всеки ги упражнява и управлява в свободното си време. А свободно време – бол. Вместо всеки да си гледа работата и да върши това, от което разбира, напира да дава мнения и оценки. А независимият български съд се клатушка в желанието си да угоди на разбирачите и в същото време да спази буквата на закона. Така графитите тук са произведение на изкуството, а в Япония са вандалщина. Такъв двоен стандарт проявяват особено силно онези, които от една страна са се вкопчили в темата за съдебната реформа, а от друга я разтягат като локум.

Монитор

Седмичен мониtоринг (8 – 12 октомври)

Новината за убитата русенска журналистка Виктория Маринова бе брутално "яхната" от хора, представящи се за журналисти и от обикновени поплювковци, наметнали протестърството като кукерски одежди. Достойнството на едни едри чифтокопитни, чиито „разследвания“ се нуждаят от значителни човешки и финансови ресурси, се самоунищожи като картина на Banksy. Те не се посвениха да извлекат дивиденти и от смъртта. Но вината и този път бе споделена. Очите на грантаджиите блеснаха примитивно и нечистоплътно. На последните избори се видя колко струват палячовците с големите мегафони. Въпреки това клоунадата продължава. Все по-извратена и изродена. Окрилени от девиза „Стани да седна“, изтърсаците в политиката и слугите на олигархията лъжат и мажат. Манипулират. Изкривяват истината в своя угода. Активират пощенски кутии тук и в чужбина. Пълнят ги с опорки. Манифестират. Понякога и „мЪнифестират“. А след тях остава слузеста диря.

Монитор

Седмичен мониtоринг (1 – 5 октомври)

Всичко Мара втасала, та до плочките опряла. На това приличат поредните протестърски напъни. Няма нищо лошо в това софиянци (кореняци и приходящи) да милеят за своя град. Но баш ония жълтопаветници, дето мааха гащи по площадите и цапотеха публичното и градското пространство с думи и действия, да не се правят на много загрижени. Трябва да им се припомни за какво се бореха и какво постигнаха. След което да си наврат мегафоните в някоя дупка. В мишата дупка иначе безпроблемно виреят едни мутирали гризачи, дето си гризкат грантаджийското сиренце и се изживяват като мачоци.

Монитор

Седмичен мониtоринг (24 – 28 септември)

Есен е. Пъстър сезон. Някои са боси, по джапанки, други зъзнат и с ушанки. Есен е. Някои прелистват учебниците да търсят в тях куриози, а попадат на джендъри. Други оглеждат сергиите за евтини корнишони. Който каквото търси – това намира. Скоро ще започнем да се оплакваме, че въздухът е напоен с мирис на изгорели газове и кюмюр, така че нека да вдишваме с пълни гърди аромата на печени чушки. Да ни държи и през зимата.

Монитор

Седмичен мониtоринг (17 – 21 септември)

Закриха поделенията, разграбиха казармите. Сега ще ги строят наново. И ще ги пълнят по задължение. Само едно не е ясно – с прашки ли ще се учат да стрелят новобранците или ще плашат гаргите с дървени пищови. И на домашни провизии ли ще карат или ще си отгладуват задължителната казарма?

Монитор

Седмичен мониtоринг (10 – 14 септември)

Около 60 000 ученици ще прекрачат за първи път училищния праг. Не на 15 септември, както повелява традицията. Но то пък едни традиции... И тази година учениците ще са експериментални мишки. По метода „проба-грешка“ ще тестват както тях, така и нервите на родителите и на учителите. А като стана дума за родителите, в началния курс те вече получиха финансова сурвачка. Помагалата за уж безплатното образование притурят между 40 и 60 лева отгоре към разходите за тетрадки и учебни пособия. То пък едно образование... За без пари – толкова.

Монитор

Седмичен мониtоринг (3 – 7 септември)

Още една седмица с баба и нейните болки в ставите. Но сега тя е различна... Още една седмица доводи за и против оставките на тримата министри, подадени след трагедията в Своге. Още една седмица, в която учените и метеоролозите демонстрират, че разводът им ще стане по трудния начин. Още една седмица, преди да настъпи суматохата около първия учебен ден на 15 септември. Но сега и той е различен. Зачертаваш два дни в календара и всичко си идва на мястото. На 17-и, като на 15-и.

Монитор