Мнения /

Има много национални спортове. Един от тях е свалянето на две и три кожи от гърба на данъкоплатеца. Правилото при него е, че се сваля от онзи, който по няма, и се придава на онзи, който има кожуси за всеки ден от годината. Друг национален спорт е криенето по храстите. Доскоро го практикуваха масово катаджиите. Към тях тези дни се присъединиха и групичка магистрати. Правилни магистрати с правилно мислене, според грантаджийските стандарти. А също и хора, които упорито избягват неудобни въпроси.

Те са силни. На думи. Големи. На мерак. И съвършено не им пука за нищо и никой. Единствената им цел е да подскачат и да се перчат, за да не изпаднат съвсем в забвение. Те са уникалната сама по себе си и самодостатъчна (сама на себе си) партия „Тарикати за (силна) България“. Не са оттук, само минават. Не ги търсете за сериозни инициативи. Дай им да подскачат по площадите и да се пудрят на телевизионния екран. Без значение на каква тема се изявяват, те си циклят само в едно – всички в политиката са маскари. Да, ама маскарите спазват правилата, докато тези уникати (примати) се поставят (не)очаквано и в това отношение на пиедестал. Дребосъци, които се имат за великани. Във Фейсбук са онлайн, в реалната политика – офлайн.

Има хора и хора. Някои никога не се извиняват. Други го правят „по настояване“. Трети – от лицемерие. Четвърти злоупотребяват с извинителните бележки. Пети – със забележките. Каквито и скрити мотиви да има зад извиненията, важна е интонацията. В някои случаи стига и сведен поглед. В други – извинението трябва да кънти.

Българинът разбира от всичко. Но най-много от футбол и политика. А пък правото му е в кръвта. Може да осъди човек, без да му мигне окото. Може даже да го направи със затворени очи. И без друго кьоравата Темида не ги умее тези неща. Съдийството и адвокатлъкът са масово разпространени хобита в обществото. Всеки ги упражнява и управлява в свободното си време. А свободно време – бол. Вместо всеки да си гледа работата и да върши това, от което разбира, напира да дава мнения и оценки. А независимият български съд се клатушка в желанието си да угоди на разбирачите и в същото време да спази буквата на закона. Така графитите тук са произведение на изкуството, а в Япония са вандалщина. Такъв двоен стандарт проявяват особено силно онези, които от една страна са се вкопчили в темата за съдебната реформа, а от друга я разтягат като локум.

Новината за убитата русенска журналистка Виктория Маринова бе брутално "яхната" от хора, представящи се за журналисти и от обикновени поплювковци, наметнали протестърството като кукерски одежди. Достойнството на едни едри чифтокопитни, чиито „разследвания“ се нуждаят от значителни човешки и финансови ресурси, се самоунищожи като картина на Banksy. Те не се посвениха да извлекат дивиденти и от смъртта. Но вината и този път бе споделена. Очите на грантаджиите блеснаха примитивно и нечистоплътно. На последните избори се видя колко струват палячовците с големите мегафони. Въпреки това клоунадата продължава. Все по-извратена и изродена. Окрилени от девиза „Стани да седна“, изтърсаците в политиката и слугите на олигархията лъжат и мажат. Манипулират. Изкривяват истината в своя угода. Активират пощенски кутии тук и в чужбина. Пълнят ги с опорки. Манифестират. Понякога и „мЪнифестират“. А след тях остава слузеста диря.

Всичко Мара втасала, та до плочките опряла. На това приличат поредните протестърски напъни. Няма нищо лошо в това софиянци (кореняци и приходящи) да милеят за своя град. Но баш ония жълтопаветници, дето мааха гащи по площадите и цапотеха публичното и градското пространство с думи и действия, да не се правят на много загрижени. Трябва да им се припомни за какво се бореха и какво постигнаха. След което да си наврат мегафоните в някоя дупка. В мишата дупка иначе безпроблемно виреят едни мутирали гризачи, дето си гризкат грантаджийското сиренце и се изживяват като мачоци.

Есен е. Пъстър сезон. Някои са боси, по джапанки, други зъзнат и с ушанки. Есен е. Някои прелистват учебниците да търсят в тях куриози, а попадат на джендъри. Други оглеждат сергиите за евтини корнишони. Който каквото търси – това намира. Скоро ще започнем да се оплакваме, че въздухът е напоен с мирис на изгорели газове и кюмюр, така че нека да вдишваме с пълни гърди аромата на печени чушки. Да ни държи и през зимата.

Закриха поделенията, разграбиха казармите. Сега ще ги строят наново. И ще ги пълнят по задължение. Само едно не е ясно – с прашки ли ще се учат да стрелят новобранците или ще плашат гаргите с дървени пищови. И на домашни провизии ли ще карат или ще си отгладуват задължителната казарма?

Около 60 000 ученици ще прекрачат за първи път училищния праг. Не на 15 септември, както повелява традицията. Но то пък едни традиции... И тази година учениците ще са експериментални мишки. По метода „проба-грешка“ ще тестват както тях, така и нервите на родителите и на учителите. А като стана дума за родителите, в началния курс те вече получиха финансова сурвачка. Помагалата за уж безплатното образование притурят между 40 и 60 лева отгоре към разходите за тетрадки и учебни пособия. То пък едно образование... За без пари – толкова.

Още една седмица с баба и нейните болки в ставите. Но сега тя е различна... Още една седмица доводи за и против оставките на тримата министри, подадени след трагедията в Своге. Още една седмица, в която учените и метеоролозите демонстрират, че разводът им ще стане по трудния начин. Още една седмица, преди да настъпи суматохата около първия учебен ден на 15 септември. Но сега и той е различен. Зачертаваш два дни в календара и всичко си идва на мястото. На 17-и, като на 15-и.