Мнения /

Седмица, в която българският фолклор обогати репертоара си с ново хоро – Нападжийско. Как бабите от село Марково ощетиха хазната и къде инспекторите нудисти си крият кочаните с глобите по време на круиз. Защо нападжиите ловят наивници на хорото за неиздаден касов бон за малко над левче, а олигарсите се разминават с оправдателни присъди за укрити данъци за милиони. На акулите по „Графа“ им свиват перките, ще ги правят на цаци. И как няколко часа без Фейсбук предизвикаха всенародна истерия.

Женска седмица, в която доста мъже бяха в цикъл, а дамският маникюр се оказа „оръжие за масово поразяване. Мама или Момо? Разликата е като двете страни на палачинката, която отпразнувахме във вторник. В сряда пък по последна мода се замеряхме с кашкавал.

Не било компютри, а компоти. Не били компоти, а „Новичок“. Не го ял, пил го. И нинджите вече не са това, което бяха. Стоят на място, гледат, чакат камерите да ги хванат в кадър. И почват да бегат, бате!

Родител 1 и Родител 2 викат Родител 3. Или как французите изтрещяха дотам, че се изджендъриха и документално. От много глава не боли, каза си Свети Валентин и подпука избата на Трифон Зарезан. А Таня Дончева се взе с Банева.

Геополитиката поражда какви ли не конфликти. Въпреки това един кулинарен спор се открои тази седмица. Кой би повярвал, че гърците и македонците, които се бяха хванали гуша за гуша за името Северна Македония, ще тръгнат да се карат за... мусаката. Без да навлизаме в кухнята на съседите, докато спорят за какви ли не глупости, сега е момента да измъкнем тавата с мусаката изпод носа им. Много ясно, че тази арабска гозба е шедьовър на българската национална кухня. Долу ръцете от мусаката! Тя е на всички!

Седмица на безсмислени думи, нововъведения и изобретения. И екстаз на омразата - стимул за живот, амбиции, избиване на провинциални комплекси. Кукерите, които гонят злото в центъра на Перник са чисто и просто куклен театър. Те не са нито страшни, нито ужасни. Къде по-зловещи са маските на онези, които ги оплюват толкова яростно. Опа, то не били маски! Само така си изглеждат.

Седмица, в която нищо не е каквото изглежда. Диви бабички се щурат в социалните мрежи и се гласят кой ще ги гръмне с тапата от шампанското, шофьори се чудят ще карат ли колите, или ще ги бутат с 30 км/ч, а след като грипът в страната започна да отшумява и учениците в големите градове се върнаха по класните стаи, Столичната регионална здравна инспекция обяви грипна ваканция. Грипът в Перник ще си почива – за него ваканцията приключи.

Нямаш кола – нямаш бебе. Имаш каруца – можеш да се възпроизвеждаш колкото си щеш. Защо Войводино не е частен случай и докога незаконните гета ще се разрушават само на принципа „няма гето – няма проблем“, когато проблемът вече е налице.

Всеки знае, че най-нетрайното нещо са новогодишните обещания. И най-вече онези, че след периода на угояване край празничната софра още „от утре“ се подхваща най-жестока диета. Къде по-просто е да се превърти кантара с 5-10 кила назад. Така и съвестта е чиста, и не се налага да се произнасят клетвени лъжи. Не стига, че кантарите са неточни, ами и огледалото криво – показва човека в перспектива.

Традиционно препускане през годината и маркиране на теми и събития, които не трябва да бъдат пренебрегвани, защото дават тон на живота ни или показват опасни тенденции. Бързането ни превръща в хора еднодневки, които не виждат по-далече от носа си, докато се надбягват сами със себе си. Рушим мостовете помежду си и се барикадираме в черупката си, докато не се изгубим вътре. Преди да спуснем финалната завеса, нека да се огледаме. Да не се окаже, че докато играем и преиграваме, сме се самозабравили и обрекли на забрава и самота. Почти два милиона българи са напуснали родината през последните 3 години. Последният наш сънародник нека да затвори вратата, за да не става течение... А може би не всичко е изгубено. Само трябва да забавим темпото, да излезем от роля и да заживеем в реалността. Тук и сега.