Мнения /

Шпионски игри и сценарии, в които за пореден път изплува един мустакат силует. Протести за, протести срещу. Трагично е състоянието, до което сме се докарали. Наистина ли няма тема и кауза, която да ни обедини поне за малко?

Местните избори по принцип са предвидими и скучновати. Някакви хора обещават неща, които не могат да реализират. Други се преструват, че им вярват. След вота всичко си идва на мястото. Тогава тези, които свалят от небето звезди, престават да са звезди, защото избирателите така и не са ги припознали. Славата им помръква чак до следващите избори, когато отново поемат дъх и започват да бълват неизпълними обещания. Но дори и най-скучните избори са за предпочитане пред подлите. Никой анализатор не предполагаше, че кампанията ще стартира като порноканал. Дори и сериозни медии не устояха на желанието да вкарат сексуален подтекст в писанията за това в каква поза ще са застанали личностите по време на груповия сеанс с подкрепящите ги отпред и отзад формации. В четвъртък нормата беше премината и това предизвика остри реакции във всички лагери. Защото в калните битки няма победители и победени. Всички са омърсени.

Предизборната кампания официално започна, след като самият Командир изпълзя на припек под светлината на телевизионните прожектори. Драгалевският гуру на бандитската приватизация обяви на всеослушание за кого ще гласува. Както и че е последовател на стотината души, до които докара последователите си. Последовател на последователите си, голям смях! Изобщо, кой кого и защо следва в ДСБ е нонсенс. „Сенките на София“, които всички, замогнали се по някакъв начин край Костов и компания, се правят, че не забелязват. Защото в техен интерес е да се крият на сянка. Е, налага се понякога да се поизпотят под прожекторите с навлажнени очи. Но демокрацията или по-точно злоупотребата с нея трябва да бъде защитавана с апломб. Идат избори. А с тях – и възможности за нови далавери.

Бира с виолетки, водка от чернобилска ръж, кекс с канабис – странни специалитети и опити за оргиналничене в тазседмичното меню. Манджа с грозде и липса на оригиналност са и хитовите публикации срещу прокурори, които не си държат езика зад зъбите и отгоре на всичкото си позволяват да имат лично мнение, различно от това на кръга „Капитал“. Хак да им е. Ще ги разкостят с умни, та чак красиви анализи, в които фактите се коментират грозно и глупаво. Ще ги дебнат и провокират. И ще им вадят думите от контекста, защото това е разбирането на някои медии за качествена и количествена журналистика.

Всичките прасета на мезета. Няма такава държава. Ретро демократични шлагери, които тази седмица звучат актуално. И пак фалшиви новини, фалшиви хора, фалшиви протести. Няма край всичко това сякаш. Златен шанс за астроложките да изплуват, за да обяснят, че за всички злини на света е виновен Ретроградният Меркурий. И той е вечното ретро.

Чумави мисли насред чумаво лято – след като изтрепем поголовно де що грухти, с какво ще се борим? Ами ако се окаже, че чумата по свинете е като свинския грип и риск за хората все пак съществува, с пяна ли ще разрешим възникналия проблем или избиването на човечеството ще е малко по-хуманно – с гъделичкане по врата и класическа музика? Дежавю е отпочиналите от протести умни красавци посред лято да навирят еднаквите си плакати и да прочистят с реване гласните си струни. Е, и? След изборите другояче реват – тихо и посрамено.

Бам! И пет милиона души бяха отстреляни откъм лични данни през седмицата на кварталното стрелбище. Нападжийска лотария без касови бонове и без печеливши играчи. Шум до небето. Чудо голямо! Част от възмутените граждани са съгласни да си свалят и долните гащи, за да видят какво бъдеще ги чака, какво животно са били в предишния си живот и как ще изглеждат, когато одъртеят. Да им имам оптимизма!

Странна седмица, в която откъм температури и дъждове се редуват пролет, лято и късна есен. Променливото време е комбинирано с всякакви кулинарни ужасии. То не бяха румънски кебапчета, гарнирани с чума, не бяха Кюфтета, които издевателстват над джинки (чалгаджийска порода). Към менюто се добави и едно добре опържено двугодишно дете. И докато бг мамите цвърчаха на скарата какви са тези калпави занимални, които наказват едно вироглаво хлапе да се люшка часове наред, вместо лелките отстрани да му веят и да го пръскат с водица, никой от споделящите това възмущение журналисти не се сети освен шефката на въпросната занималня, да попита и майката на детето – с кой акъл го е пуснала да катери чукарите с непознати.

Проблемът с пустеещите плажове е на път да бъде решен – инспектиращите министри и придружаващите ги експерти и журналисти, които им правят вятър колко много работят, създават усещане за масовост. Пък ако си носят и сгъваеми столчета на плажа, още по-добре. От край време се знае, че който много лае – не хапе. И обратното. С това правя плавен преход и към другата водеща тема от седмицата. Не знам на колко от кучетата с наднормено тегло ще им надянат по принуда намордници, но за агресивните бабички в градския транспорт тази мярка е крайно необходима, особено в учебно и работно време.

Шепа вресльовци отново окрякаха „демократично“ публичното пространство с претенции върху миналото и настоящето. Днес не харесват текстове в учебниците по история за недалечното минало. Утре ще поискат да се коригират и спомените на очевидците. На криви демократи, миналото им криво.