Мнения /

Който е безгрешен, да хвърли пръв Фейсбук статус. Било то по медицинската сестра, изпушила по време на нископлатената си работа, било то по онези, които не харесват групата високоплатени викачи на демокрацията. Парадоксално е, че видеозаписът не се приема за доказателство в съда и рецидивисти отървават килията с това, но видеозаписът, пуснат в мрежата, се превръща в доживотна присъда. Тази демокрация се нуждае от усмирителна риза.

Един лъже, друг маже. Традициите бяха и са това, което са. Все още има хора, които не са осъзнали защо голяма част от десните избиратели в София не припознаха архитекта с провокативния стил. Няма общо нито с вибратора, нито с тапетите.

Разни джуджета създават проблеми. Преди, около и след Хелоуин. Понякога и метлите трябва да правят завои. За да не катастрофират.

Който го е страх от мечки, да не ходи в гората за... гъби. Има един музикант – Ицо Хазарта. Тези дни извади най-якия си хит, докато група моралисти го разпъваха на кръст.

Събота, ден за размисъл. Чиста формалност, ако мислите през останалото време на годината. Предизборната агитация в медиите е забранена, редакторите на сайтовете умуват класации на книжни заглавия или на песни да пускат. Върви селско надхитряне. Някои си чакат кебапчетата. Завалиите, не са разбрали за африканската чума. В този смисъл изборите по места са непредсказуеми.

В седмицата, когато всичко изглежда е футбол, си припомняме доброто старо време, когато този спорт действително имаше някакъв облик. Сега е порнография с омекнали... крайници.

Има нещо общо между традиционно изпадащите зад борда политически формации и Женския пазар, и това са търговските трикове. На сергията най-отпред се излага на показ т.нар. представителна стока. Лъскава, гримирана, фотошопирана. Вместо нея обаче ти пробутват нещо, дето не става ни за лютеница, ни за компот.

Те сега вече убиецът Джок Полфрийман може и да стане „Човек на годината“. Сега, когато цяла глутница от платени правозащитници и зависими от олигарси медии се хвърлят настървено срещу всички онези, които се опълчват на това австралийският тарикат да бъде реабилитиран. Сега, когато медиите бухалки нагазиха етичния си кодекс. Сега, когато платените „демократи“ показаха, че усещането им за демокрация е изкривено и маниакално. Какъв е следващият стадий - да бесят инакомислещите по дърветата?

Цялото кралско войнство на „не-журналистиката“ се втурна да брани честта на съдия К. К., който не рачи да обясни мотивите за освобождаването на австралиеца Джок. Същият този Джок Полфрийман изчаква общественото напрежение да утихне, за да си духне под опашката. Не бил платил кръвнина на почерненото семейство. Не бил се покаял и превъзпитал, според надзорниците. Много важно какво смятат те. Щом на съдия К. К. му е през калпака за тези подробности, не чакайте особено развитие по случая. Имало едно време подсъдими по делото САПАРД, имало едно време Джок Полфрийман. Само хелзинкските защитници са неизменна величина. И на тях не им пука за правата на онази част от обществото, от която нямат финансова изгода. Виж, чуждите интереси ги бранят отлично.

Шпионски игри и сценарии, в които за пореден път изплува един мустакат силует. Протести за, протести срещу. Трагично е състоянието, до което сме се докарали. Наистина ли няма тема и кауза, която да ни обедини поне за малко?

Местните избори по принцип са предвидими и скучновати. Някакви хора обещават неща, които не могат да реализират. Други се преструват, че им вярват. След вота всичко си идва на мястото. Тогава тези, които свалят от небето звезди, престават да са звезди, защото избирателите така и не са ги припознали. Славата им помръква чак до следващите избори, когато отново поемат дъх и започват да бълват неизпълними обещания. Но дори и най-скучните избори са за предпочитане пред подлите. Никой анализатор не предполагаше, че кампанията ще стартира като порноканал. Дори и сериозни медии не устояха на желанието да вкарат сексуален подтекст в писанията за това в каква поза ще са застанали личностите по време на груповия сеанс с подкрепящите ги отпред и отзад формации. В четвъртък нормата беше премината и това предизвика остри реакции във всички лагери. Защото в калните битки няма победители и победени. Всички са омърсени.

Предизборната кампания официално започна, след като самият Командир изпълзя на припек под светлината на телевизионните прожектори. Драгалевският гуру на бандитската приватизация обяви на всеослушание за кого ще гласува. Както и че е последовател на стотината души, до които докара последователите си. Последовател на последователите си, голям смях! Изобщо, кой кого и защо следва в ДСБ е нонсенс. „Сенките на София“, които всички, замогнали се по някакъв начин край Костов и компания, се правят, че не забелязват. Защото в техен интерес е да се крият на сянка. Е, налага се понякога да се поизпотят под прожекторите с навлажнени очи. Но демокрацията или по-точно злоупотребата с нея трябва да бъде защитавана с апломб. Идат избори. А с тях – и възможности за нови далавери.