5 женски коли, които вече не се произвеждат, а много ми липсват

Аз съм класически мъж и шофьор. Тоест, псувам останалите участници в движението, поздравявам ги с: „Айде карай бе“ и си бъркам в носа, когато си мисля, че никой не ме гледа. Освен това съм убеден, че съм най-добрият водач на МПС в света и недоумявам защо простакът зад мен ми премигва с фарове.

Монитор

Британския бежанец: С деца на музей

Честит първи сняг mates!

Аз Конан Дъфи, британец по рождение и българин по паспорт най-сетне се почувствах у дома си тук в София, по-специално в „Овча купел“.

Монитор

Шушу-мушу къща разваля (или какво да знаете за тайните, новите гаджета и детективското око на една блондинка)

Драги читатели с афинитет към хомо сапиенса от женски пол с руса (боя на) косата, след като посрещнахме първия сняг (Честит!) с леко подсмърчащи носове, блондинките отново сме на линия, за да раздаваме акъл за щяло и не щяло. То си е в природата на една жена да е всеразбираща за житейските теми, но днес няма да си говорим за това.

Монитор

Разликите при назначаване на трудов и граждански договор

Често на работещите се случва да изпадат в дилема на какъв договор ще бъдат назначени. Вариантите са два, когато едно лице трябва да бъде наето - чрез трудов договор или чрез граждански. Разликите между двата вида договори са многобройни имат силна и слаби страни.

Монитор
  • Конан на път

    Британският бежанец: Баш майстори

    Дал Бог добро mate,

    Вие, хората, които четете рубриката ми в този сайт, както и незнайните читатели на приключенията ми, които ги научават от няколко други сайта, копитащи текстовете ми (be my guests), плюс всичките 697 fans на страницата ми във Фейсбук, заедно с my neighbors от блока ми в кв. „Овча купел“ и братовчедите на Додо от Горна Оряховица (неясно колко на брой), знаете че my name is Конан Дъфи. Британец по рождение, българин по съдба. Обикалям забележителностите в новата ми родина България, събирам печати от 100-те национални туристически обекта и ви разказвам тук нещата, които ме впечатляват.

    Монитор

Записки по градския транспорт (за свинските крачета, „Под игото“ и Ариана Гранде)

Здравейте братя и сестри от градския транспорт! Здравейте състезатели в „игри на волята“ по спирки на рейсове, трамваи и тролеи (за метрото няма да говорим, защото там се чака на сухо и топло). Като казах спирка, та се сетих, че спирките на градския транспорт всъщност се казват спирконавес – хем спирка, хем навес. Две в едно, сещате ли се? Като завали и хората се мъчат да откраднат един квадратен сантиметър навес, тези отпред бавно пресоват задната редица, онези отзад отбиват атаката готови на всичко, за да не отстъпят завладяната територия. Това е спирконавес. А след като си преживял водния катарзис, влизаш в автобуса и там мирише на мокро есенно куче (знам, защото Tara the bitch of Vladaya  мирише точно по този начин като се върнем от мокра разходка).

Монитор

Последното писмо на никулденския шаран

Аз съм никулденският шаран. Баща ми беше шаран, дядо ми – и той. В нашата рода сме потомствени шарани. Ние, рибите, по принцип си мълчим, но ето че идва сетният ми час и не мога повече да мълча. Пиша ви последното си писмо.

Монитор

Британския бежанец: Как да се измъкнеш от убийство

Hello suspects,

Не аз не съм сър Артър Конан Дойл. Аз съм просто Конан. Конан Дъфи от Лондон или Кънчо Бежанеца, както ме наричат съседите от блока ми в Овча Купел. Не съм някакъв criminal mastermind, а съм скромен travel guide из българските забележителности. Откакто се преселих тук се опитвам да опозная новата си родина като обикалям из местните азбележителности и описвам my adventures.

Монитор

За студеното време, настинките, Емо Чолаков и греяното вино

Здравейте, скъпи блондинкофили! Както се досещате, тази седмица се разписваме с участие в Сиестата ден по-късно. Може да сме руси и прекрасни, но и ние, като всеки простосмъртен, сме безсилни срещу настинките.

Монитор

Къде са ти шините? (или как прерових боклука на мола)

В началото бе розето. Не, не се майтапя. Нито се подигравам с библейските текстове. Фактът си е факт – цялата тази история започна с бутилка розе. Поръчахме си я с приятелка, след като дружно решихме, че ще пуснем децата сами на кино, а ние ще се настаним в напълно бохемския за нас стил в ресторанта на същия етаж на мола. Седнахме си спокойно на терасата, взехме си бутилката и кротко започнахме да си бъбрим. Докато не се появиха чаветата.

Монитор

Една жена каза: Отвлечено дете в мола

Чухте ли историята за отвлеченото дете в мола? Няма начин да не сте. Това съобщение, изпратено от бивша колежка във Facebook, смрази кръвта ми мигновено ...

Монитор