Монитор 
„Сори за притеснението, ама заминавам в командировка, а малката в сряда е на два урока – по български и математика и има само 15 минути време да се премести от единия на другия. Можеш ли да я метнеш?“.
Ако си мислите, че съм го казала толкова бързо, колкото го четете, жестоко грешите. Вярно, че майките на кандидат-гимназисти слагаме Наполеон в малкия си джоб и правим не по пет, а по 10 неща едновременно.
Последни дни на откраднатото лято. Стоим с детето в тих чужбински курорт и аз, Лудото ви майче се възхищавам на живота. Слънце грее, птички не пеят, ама ягодовото дайкири вече идва към мен. Виждам го на таблата на симпатичния сервитьор (който както почти целия обслужващ персонал в тази уж далечна дестинация се оказва българин).
„Питието Ви, мадам“, долита до мен нежния баритон на младежа. И тъкмо когато си мисля, че животът верно ме обича, се случва Това.
Здравейте, хора. Отново съм аз-Лудото Майче. И продължавам да ви разказвам историите си. Истории, в които сигурно много от вас ще се разпознаят. И могат да получат съвет. Нали народът е казал-не питай старило, а патило. Та един важен период за нас е порастването на нашите деца. Спомням си, сякаш беше вчера, изпитанията, през които преминах като майка, докато момиченцето ми растеше.
Часът е осем. Вечерта. Търчиш към къщи, след работа и поредната родителска среща. Главата ти гъмжи и усещаш как паяците плетат мрежа в нея. Чуваш гласове. В съзнанието ти още ехти предупреждението на класната. За пореден път.
Пфу, тежка задача имам тази седмица. След голямо джуркане гостуването при лудите майки се падна на практичният татко, който всяка седмица реди съвети за по-изгоден живот. Но няма да ви давам съвети, мили родители, къде да купите гащеризон за „най-доброто дете“, нито ще избираме университет на детето преди да проходи.
- Изми ли си зъбите? Подреди ли си чантата? Телефонът ти зареден ли е? Да не си забравиш картата! 20 клякания за разгрявка. Облечи се, ти казах! Темпо, темпо, докога ще се бавиш?!
Да ви кажа, не мисля, че съм пияница. Чашата розе за закуска не се брои. Тя си е наследство от петия клас на чавето, пък и казват, че не пречи на диетите. Била и нискокалорична, тъй че, дума да не чувам, че не е нормално да тръгвам с нея за добро утро.
Ох, в депресия съм. Аз – Лудото ви майче, дето съм раждала без упойка два пъти естествено, открих болка на света, която не мога да понеса... Не се радвайте предварително, ако обичате. Няма да ви разказвам тука за някакви нови садо-мазо практики, които съм намерила в Кама сутра. Въпреки че като се замисля, моето си беше жив секс – един ден в лутане по институции в търсене на БЕЛЕЖКАТА. Но да почна отначало.
Спя. Сигурно е 6 сутринта и за това спя толкова дълбоко. Винаги съм сънувала странни неща, но това, което сънувам в момента, води класацията. Аз съм облечена празнично, пред мен има торта. В ръката си държа нож и почти с висяща лига се приготвям да си отрежа едно парче, за секунди си представям как хапвам от него и отпивам глътка от ароматното си кафе, толкова е хубаво... и крясък.
- Защо не внимаваш? Дъв-че се, дъвче.
Младежите от съседната маса поглеждат към нас с любопитство. Мятам им един убийствен поглед и те забождат засрамено глави в чиниите си. На никой не позволявам да ми се бърка във възпитанието! Нищо, че детето, което току-що съм скастрила е на 45+. Щом оная ми го е зачислила на мен, ще му се карам, колкото си искам. И заради нея. Ако го беше възпитала като хората, нямаше на мен да се пада сега тази тегоба.