Монитор 
Аз съм класически мъж и шофьор. Тоест, псувам останалите участници в движението, поздравявам ги с: „Айде карай бе“ и си бъркам в носа, когато си мисля, че никой не ме гледа. Освен това съм убеден, че съм най-добрият водач на МПС в света и недоумявам защо простакът зад мен ми премигва с фарове.
Аз съм никулденският шаран. Баща ми беше шаран, дядо ми – и той. В нашата рода сме потомствени шарани. Ние, рибите, по принцип си мълчим, но ето че идва сетният ми час и не мога повече да мълча. Пиша ви последното си писмо.
Тази нощ сънувах Шрек. Зеленото филмово чудовище ми беше откраднало рубриката. Всичко започна с едно телефонно обаждане. Началството се обади и ми вика: „Няма вече да водиш своя собствена рубрика. Шрек се справя много по-добре от теб“.
"Съсипаха я тази държава". Сигурно сте чували тази реплика и няма как – оказа се, че това е любимата фраза на българина. Над 70% от сънародниците ни я използват, показва социологическо проучване. Това е част от националната колекция от мъдрости, които и буквално да ги преведеш, и по-смисъл да ги преведеш, си остават неразбираеми за чужденците.
Като гледам ситуацията в БФС, и не знам що се сещам за „Немили-недраги“ на дедо Вазов. Виждам същия революционен плам и същото трепетно очакване на историческата промяна. Струва ми се, че и същите хъшове, които искаха да свалят султана, сега се канят да правят реформата в българския футбол. В крайна сметка ще видим същия тъжен и юмористический резултат - „Многострадална Геновева“.
Кари Брадшоу от „Сексът и градът“ си живее живота. Направо да й завиди човек! Пише по една статия седмично, затова по цял ден обикаля модните бутици за скъпи обувки, смуче коктейли, бърбори с приятелки и мисли за мъже. Е няма такъв филм – обикновено денят на истинския журналист е доста по-напрегнат и изпълнен със задачи.
Преди време споделих в моята скромна рубрика нeкои нескромни впечатления за разликите и приликите между стария ерген и заклетия ерген. Дамското съсловие оцени усилията ми и дори една мила дама ме покани на кафе.
Аз съм Жокера. Никога не съм стрелял по пияни натрапници в метрото, като героя на Хоакин Финикс от едноименния филм на режисьора Тод Филипс. Но понякога ми иде да го направя.
Седи блондинка. Изведнъж чува шум в главата и пита: - Кой е там? - Аз съм червей мозъкояд! - И какво правиш там? - Гладувам!
Ние няма да гладуваме... повече от обичайното. И не сме червеи, а – блондинки. Но пък след като цял свят се смята за експерт относно какво се случва в нашите глави, днес ние тръгваме на разузнаване из мъжките мисли. Под прикритие сме, така че не ни издавайте на никого, пък нека заедно да видим накъде ще ни отведе проект Бира и шкембе!
Има-няма, пък вземе да ме гръмне новината, че учените изобретили „хапче срещу махмурлук“. Или някакви незнайни автори, които не са прочели едно сандъче с книги, нито са изпили половин цистерна с пиво, дават акъл как да преборите пиянското главоболие с народни методи.