Монитор 
Ясно съзнавам, че с този текст ще бъда обявен за родоотстъпник, хейтър и други обидни „бисери“, считани за модерни в общественото интертнет-мнение. Това няма да ме спре да кажа личното си мнение – мартеницата не е българска традиция. Или поне не е чак толкова древна, колкото се опитват да ни я представят. Тя е нещо като „мъжкото хоро“ в Калофер, което се зароди през 90-те години на ХХ век и това тутакси го прави „старинен обичай“.
Прасетата от кочините по селата са най-малкият виновник за разпространението на африканската чума по свинете. Това заявиха преди броени дни от Центъра за оценка на риска към Министерство на земеделието. Да, ама прасетата от кочините по селата, макар и невинни, паднаха свидна жертва на чиновническото бездушие. И минаха под ножа на собствените си стопани. Които безропопотно, като Авраама, ги метнаха на жертвеника.
Малко кич, много суета, щипка политкоректност, обилно парфюмирана посредственост, но и много талант. Наградите Оскар за поредна година показаха защо приковават вниманието на милиарди. Обичани или отричани, невъзможно е да останеш безразличен към тях. Паднал им бил рейтингът? Но на мен не ми пука от рейтинги и, въоръжен с голяма чаша червено вино, онзи ден седнах пред телевизора да гледам церемонията.
Има такъв разказ, но вече не помня Джек Лондон ли беше авторът, или някой друг. На един кораб избухва епидемия – разболял се почти целият екипаж. Само двама от най-презрените моряци на борда не се разболели – постоянно били къркани до козирката и вирусът, бактерията или каквото там било дяволското изчадие, не успява да оцелее в спиртосаните им организми.
Има-няма и темата за връщането на задължителната казарма излезе в общественото пространство. Тогава всички, включително и ние, журналистите, почваме да лапаме мухите и да разсъждаваме.
Скъпи приятели, днес се случи така, че пиша в навечерието на Новата година. Грешка няма, утре, на 25 януари, настъпва Китайската нова година, или Годината на белия плъх. Затова отсега мога да ви кажа: Син ниен куайлъ! С този поздрав не само китайци, ами японци, корейци, виетнамци и други народи от Далечния изток си честитят новата година и общо взето той означава ЧНГ.
Уволниха Петьо. Петьо е шофьор на линейка от Пловдив, който пуснал чалга на възрастен пациент. И заради този смъртен грях срещу здравеопазването, човекът е уволнен от работа.
За кого бие камбаната? Не знам, но камбани бият в главата ми. Самата ми глава е камбана – голяма, тежка, кънтяща. Поглеждам в огледалото. Отсреща ме гледа някакъв чудовищен хуманоид, излязъл като от филм на ужасите. Едроглав, подпухнал, с кървави очи. Божкей, т'ва аз ли съм?
Скъпи Дядо Мраз! Пиша ти с надеждата да ми отговориш, защото от години пиша на брат ти Дядо Коледа, а от него ни вест, ни кост, ни подарък. Знам, че е много зает, особено по празниците, ама как така не намери време поне един ред да драсне, един шоколад да прати?
По света и у нас има много известни и красиви езера. Някои са вълшебни, а други дори крият съкровища. Някои са огромни като Великите американски езера. Други са високо, високо, високо, като намиращото се на 3812 метра над морето Титикака. Трети са тропически, като голямото африканско езеро Виктория. Някои езера са соленоводни, а други са така мащабни, че дори ги наричат „море“ - като Каспийско море. А има и изкуствени езера, като езерото „Загорка“ в Стара Загора.