Монитор 
Уволниха Петьо. Петьо е шофьор на линейка от Пловдив, който пуснал чалга на възрастен пациент. И заради този смъртен грях срещу здравеопазването, човекът е уволнен от работа.
За кого бие камбаната? Не знам, но камбани бият в главата ми. Самата ми глава е камбана – голяма, тежка, кънтяща. Поглеждам в огледалото. Отсреща ме гледа някакъв чудовищен хуманоид, излязъл като от филм на ужасите. Едроглав, подпухнал, с кървави очи. Божкей, т'ва аз ли съм?
Скъпи Дядо Мраз! Пиша ти с надеждата да ми отговориш, защото от години пиша на брат ти Дядо Коледа, а от него ни вест, ни кост, ни подарък. Знам, че е много зает, особено по празниците, ама как така не намери време поне един ред да драсне, един шоколад да прати?
По света и у нас има много известни и красиви езера. Някои са вълшебни, а други дори крият съкровища. Някои са огромни като Великите американски езера. Други са високо, високо, високо, като намиращото се на 3812 метра над морето Титикака. Трети са тропически, като голямото африканско езеро Виктория. Някои езера са соленоводни, а други са така мащабни, че дори ги наричат „море“ - като Каспийско море. А има и изкуствени езера, като езерото „Загорка“ в Стара Загора.
Гъста софийска мъгла. Спирка в столичния квартал Левски-Г. Ая-Амая-Есмералда, Киро и Евгени чакат тролейбус 1. Бай Хасан чака автобус 78 за Централна гара, а Марето – същия автобус, но за Женския пазар. Информационното табло на спирката от 5 минути информира, че поради авария маршрутът на трамвай номер 1 в центъра е променен, а Левски-Г не е в центъра и каквито и да е трамваи в квартала никога не са минавали.
Аз съм класически мъж и шофьор. Тоест, псувам останалите участници в движението, поздравявам ги с: „Айде карай бе“ и си бъркам в носа, когато си мисля, че никой не ме гледа. Освен това съм убеден, че съм най-добрият водач на МПС в света и недоумявам защо простакът зад мен ми премигва с фарове.
Аз съм никулденският шаран. Баща ми беше шаран, дядо ми – и той. В нашата рода сме потомствени шарани. Ние, рибите, по принцип си мълчим, но ето че идва сетният ми час и не мога повече да мълча. Пиша ви последното си писмо.
Тази нощ сънувах Шрек. Зеленото филмово чудовище ми беше откраднало рубриката. Всичко започна с едно телефонно обаждане. Началството се обади и ми вика: „Няма вече да водиш своя собствена рубрика. Шрек се справя много по-добре от теб“.
"Съсипаха я тази държава". Сигурно сте чували тази реплика и няма как – оказа се, че това е любимата фраза на българина. Над 70% от сънародниците ни я използват, показва социологическо проучване. Това е част от националната колекция от мъдрости, които и буквално да ги преведеш, и по-смисъл да ги преведеш, си остават неразбираеми за чужденците.
Като гледам ситуацията в БФС, и не знам що се сещам за „Немили-недраги“ на дедо Вазов. Виждам същия революционен плам и същото трепетно очакване на историческата промяна. Струва ми се, че и същите хъшове, които искаха да свалят султана, сега се канят да правят реформата в българския футбол. В крайна сметка ще видим същия тъжен и юмористический резултат - „Многострадална Геновева“.