Монитор Сиеста /

Ако нещо не е поне на 150 години, не е традиция, отсече съседката Анка, която много държи да я наричат Анна с две „н“, защото с едно било селско и така си спечели прякора „Ана с три „н“.

И замириса на боклук. Вече цял месец така. Една жена каза, че за мафиотския боклук няма такса „смет”, защото мирише по-така, на пари и корупция. Не е познала обаче. В този случай боклукът на Ндрангета мирише много на близки арести.

Уведомително писмо за дядката, който преди 30 години ме тури на коляно и ми обеща подарък, модата #MeTоо, Истанбулската конвенция и еленския бут

Скъпи Дядо Коледа! Така започват обикновено писмата. И не свършват добре. Защото ти, Дядо Коледа, си абсолютен гадняр. Една жена каза, че й звъняли тия дни от твое име. Казали й, че са заловили банда телефонни дядоколедовци измамници и искат съдействие, за да ги качат на шейната. Хвърлила от балкона 10 000 лева на комисар Рудолф Петров. Той взел парите и повече не се видял.

Джингъл белс, джингъл белс, мили мои. Чувате ли вече коледните камбани? На мен главата ми дрънчи вече цял месец. Имам чувството, че е Коледа поне от ноември – моловете пълни с народ, коледна украса се вее по улиците, а реалити форматите един по един окапват като круши.

Тук ли сте, палавници? Тук ли сте, маскари? Тук сте, къде ще ходите. Не сте като мен – волни птици. Миналата седмица може да съм ви липсвала, но имах работа – маах гащи в чужбината. Нямаше належаща нужда да ходя дотам, но когато Бос каже, потеглям. Цяла дузина приказливи жени потегляме. Някои виртуално. Тоест, пишем си оттук материалите, но така, че да звучат почти актуално, все едно от място го коментираме – в случая Иван Гешев в Брюксел.

Чухте ли историята за отвлеченото дете в мола? Няма начин да не сте. Това съобщение, изпратено от бивша колежка във Facebook, смрази кръвта ми мигновено ...

Ще правя зелеви сарми довечера, с ориз и кайма. Първите за тази година, от зелето, дето онзи го сложи на терасата.

Така рече приказливата жена, сръчно прегърнала три бохчи - огромна дамска чанта, пазарски плик с лого на известна търговска марка и „най-здравата торбичка“.

Избори са. Някакво дежа вю. Имаме едно такова гадничко чувство, че всяка седмица започнаха да ги правят тия избори.

Устатата жена не е голям фен на вота, защото покрай всички умници, дето обикалят телевизионните студиа, за да обясняват как с 8% процента са някакви върховни победители, тя пак остава на втора глуха. Никой не иска да слуша сплетни и клюки от ЕЖК като може спокойно да си отвори Фейса и да си ги чете там. Явно ще трябва да се мисли за преквалификация.

Събота е. Хубав, топъл октомврийски ден. Ден за размисъл след Страстната седмица. Приказливата жена седи на комшийската пейка пред блока, за да нищи последните клюки в държавата. Беше решила да седне на Орлов мост, ама се оказа, че мястото вече е заето от 12 човека, които си правят сбирка на випуска, докато половин столица ги псува. То цялата седмица премина в такава лудост, че това малка грантаджийска фамилия да затвори едно от най-възловите кръстовища в София, дори не беше черешката на тортата.

Тази седмица приказливата жена закъсня. Обърка се в информационния поток от лудости, футболни страсти, расизъм, Джок Полфрийман и Свобода на словото. От където и да погледнеше ситуацията, й се струваше, че толкова сюрреализъм дори и тя не може да измисли. И затова й отне толкова време да подреди главата си и да се появи. Ще прощавате!