Монитор Сиеста /

Избори са. Някакво дежа вю. Имаме едно такова гадничко чувство, че всяка седмица започнаха да ги правят тия избори.

Устатата жена не е голям фен на вота, защото покрай всички умници, дето обикалят телевизионните студиа, за да обясняват как с 8% процента са някакви върховни победители, тя пак остава на втора глуха. Никой не иска да слуша сплетни и клюки от ЕЖК като може спокойно да си отвори Фейса и да си ги чете там. Явно ще трябва да се мисли за преквалификация.

Събота е. Хубав, топъл октомврийски ден. Ден за размисъл след Страстната седмица. Приказливата жена седи на комшийската пейка пред блока, за да нищи последните клюки в държавата. Беше решила да седне на Орлов мост, ама се оказа, че мястото вече е заето от 12 човека, които си правят сбирка на випуска, докато половин столица ги псува. То цялата седмица премина в такава лудост, че това малка грантаджийска фамилия да затвори едно от най-възловите кръстовища в София, дори не беше черешката на тортата.

Тази седмица приказливата жена закъсня. Обърка се в информационния поток от лудости, футболни страсти, расизъм, Джок Полфрийман и Свобода на словото. От където и да погледнеше ситуацията, й се струваше, че толкова сюрреализъм дори и тя не може да измисли. И затова й отне толкова време да подреди главата си и да се появи. Ще прощавате!

Една жена каза. Обичайно така започват всички истории за слухове, манипулации и гаднички измислици, които се ползват за удобството на някой. Или заради неудобството на друг. И най-вече, защото така сме свикнали. От десетилетия мнимата жена, която разказва всички тайни в държавата току изплува зад някоя история, която взривява я печата, я интернета.