Монитор Сиеста /

Съботни разсъждения за COVID-19, даренията и Делян Пеевски

 Излизам на балкона вечерта да си простирам, че аз съм европейка – може гащите да ми висят на терасата, но никой не ме е видял как ги окачвам там. И изведнъж силни аплодисменти. Чуват се викове: „У-а! Бравоооо!“.

„Ма*ка му! Спипаха ме“ – мисля си аз, но се окопитвам и като солистка в Ла Скалата започвам елегантно да се покланям на възторжената тълпа. Няма да разочаровам феновете, я! И тогава чувам: „Благодарим ви, лекари, полицаи и дарители!“. Вярно бе, хората по цял свят благодарят на тия, дето днес се опитват да ни спасят от новата чума. 21 часа навсякъде по света хората се нареждат на балкони, тераси, прозорци и бурно ръкопляскат в почит на спасителите. Пък аз – все за гащи мисля.

В началото като ми казаха, че ще работя от вкъщи си мислех, че ще имам повече време да си свърша някоя работа, но не. Времето минава още по-бързо, отколкото в офиса, защото самотата те кара да търсиш още по-неистово това което ти липсва. Някои го намират в книгите, други в кафето с приятел, а трети във фейсбук.

- Да ти се намира едно руло тоалетна хартия?

Съседът Пацо от 12-ия етаж. Пристъпва притеснено от крак на крак. Още има да ми връща кафена чашка сол, кофичка кисело мляко, два бакпулвера, четвърт хляб и 4 щипки червен пипер. Наплюнчвам пръст и разлиствам бакалския тефтер с вересиите. Усетил какво му намеквам, комшията бърза да уточни, че ще си върне всичко до последната прашинка. Но в погледа му се чете: „Що не си поисках от „Кредисимо”, ами й се моля на тая...”

Ша си сипа едно и да са свършва. Така си каза 38-годишната счетоводителка Станислава, кръстена на баба си Станка. Свети Валентин е, Трифон Зарезан е, кой каквото иска празнува, а Станислава нито прави любов, нито се напива качествено. Седи си пред телевизора цяла вечер и подсмърча на сериалчето за някакви размразени след 100 години индивиди. За да отчете и двата празника реши да си сипе и тя едно питие като бял човек и да си го изпие самостоятелно. То, вкъщи има само едно бидонче с домашно вино, но и то ще свърши работа, като няма Бейлис.

Ако нещо не е поне на 150 години, не е традиция, отсече съседката Анка, която много държи да я наричат Анна с две „н“, защото с едно било селско и така си спечели прякора „Ана с три „н“.

И замириса на боклук. Вече цял месец така. Една жена каза, че за мафиотския боклук няма такса „смет”, защото мирише по-така, на пари и корупция. Не е познала обаче. В този случай боклукът на Ндрангета мирише много на близки арести.

Уведомително писмо за дядката, който преди 30 години ме тури на коляно и ми обеща подарък, модата #MeTоо, Истанбулската конвенция и еленския бут

Скъпи Дядо Коледа! Така започват обикновено писмата. И не свършват добре. Защото ти, Дядо Коледа, си абсолютен гадняр. Една жена каза, че й звъняли тия дни от твое име. Казали й, че са заловили банда телефонни дядоколедовци измамници и искат съдействие, за да ги качат на шейната. Хвърлила от балкона 10 000 лева на комисар Рудолф Петров. Той взел парите и повече не се видял.

Джингъл белс, джингъл белс, мили мои. Чувате ли вече коледните камбани? На мен главата ми дрънчи вече цял месец. Имам чувството, че е Коледа поне от ноември – моловете пълни с народ, коледна украса се вее по улиците, а реалити форматите един по един окапват като круши.

Тук ли сте, палавници? Тук ли сте, маскари? Тук сте, къде ще ходите. Не сте като мен – волни птици. Миналата седмица може да съм ви липсвала, но имах работа – маах гащи в чужбината. Нямаше належаща нужда да ходя дотам, но когато Бос каже, потеглям. Цяла дузина приказливи жени потегляме. Някои виртуално. Тоест, пишем си оттук материалите, но така, че да звучат почти актуално, все едно от място го коментираме – в случая Иван Гешев в Брюксел.

Чухте ли историята за отвлеченото дете в мола? Няма начин да не сте. Това съобщение, изпратено от бивша колежка във Facebook, смрази кръвта ми мигновено ...