Велизар Соколов-Заки: Стартирахме „Авеню” след влюбване на бригада

Петте октави са голям дар, ако са облечени в характер и амбиции, казва музикантът


Кой е Заки извън интелектуалната меланхолия на хитове като „Пропилени дни”, ще разберем от съдийството му в X Factor. НАДЕЖДА ПОПОВА | 29.08.2013
За всички, които в средата на 90-те се изприщваха от сюрреалистичните текстове на Дони и Момчил, имаше дует „Авеню”. Две порядъчни момчета с прецизно вчесани коси, които, за разлика от гореспоменатата конкуренция, никога не забравяха ризите си на сцена. Боби Иванчев и Велизар Соколов-Заки свиха „Уморени крила” от софрата на средностатистическия българин за сметка на своето „Бягство”.

Добивайки култов статус, акустичната балада детронира дори неизбежните по селските сборове сръбски шлагери. Последва ударна серия хит сингли като „Завръщане”, „Кръговрат”, „Деца на нощта” и личните ни фаворити ­ „Пропилени дни” и „Скрита самота”. В рамките на четири албума тандемът показа, че брит меланхолията и качественият електропоп не само си отиват, но са заразителни за тананикане в таргет от баба до бебе. Днес Боби Иванчев е продуцент и шеф на Vitality Music, a Заки осребрява юридическия си ценз в областта на интелектуалната собственост. От идния понеделник неговото дар слово и музикантски опит ще заработят в полза на кандидатите за слава във втория сезон на X Factor, където е ментор редом до Саня Армутлиева, Любо Киров и Мария Илиева. „Монитор” го разпита за повече подробности около участието му в шоуто.

­ Как един от малкото специалисти по авторско право у нас реши да седне на съдийската скамейка на X Factor?

­ Решението да го направя е както носталгия, но не самоцелно към музиката, а към процеса на нейното създаване и продуцирането, така и предизвикателството да станеш част от разпознаването на таланта и да му дадеш шанс. В кантората имам изграден прекрасен екип от професионалисти и имаме план как поемането на авантюрата X Factor да не се отрази на работата ми.

­ Кое е по-важното за бъдещия победител – да има ясна концепция за визията на продукта, или да наблегне повече на съдържанието?

­ Важни са мечтата, посланието, идеята. Важни са талантът и характерът на един артист. Не очаквам да видя завършени като концепция изпълнители, но ще следя за хора с отношение към таланта си – петте октави вокален капацитет са дар, но ако са облечени в железен характер и амбиции.

­ На принципа „повече театър и послание – по-малко музика” действа и една от поп културните икони в момента – Лейди Гага. Кога според вас един артист научава къде е границата между провокацията и добрия вкус, особено когато е пример за малките?

­ Границата е сравнително относителна, защото сетивността на хората е различна и отношението е индивидуално. Вярвам, че музикален продукт без музика няма шанс. От друга страна, в контекста, в който живеем, музиката понякога не е достатъчна сама по себе си, за да прикове вниманието на децата, които живеят в изключително интерактивен свят. Oт позицията на времето и историята на музиката съм сигурен, че прекалената и самоцелна провокация е много временно решение.

­ Кои са най-ярките ви спомени като част от „Авеню”? Разкажете конкретна случка ­ от бекстейдж на концерт, гаф по време на концерт, фенка, нацелила ви със сутиена си...

­ Най-силното и рисково преживяване се случи по време на промоцията на дебютния ни албум „Въпроси”. Вълнението беше огромно, а ентусиазмът ми попречи да видя стълбите от сцената към гримьорната и на финала на първата част от концерта буквално се пребих. Втората част от промоцията болката беше почти непоносима, но адреналинът ми помогна да довърша успешно концерта.

­ В какви отношения сте с Боби Иванчев към днешна дата? Били ли сте някога приятели тип „ако закъсам в 2 сутринта, ти ще си първият, на когото ще звънна да ме измъкне”?

­ С Боби сме приятели през целия си съзнателен живот. Бяхме близки като деца, след това студенти и в периода на „Авеню” като дует – по някакъв начин си приличаме и се допълваме. Сещам се за една случка буквално по въпроса ви – пътувах от Бургас към София и спуках гума в 5:30 сутринта, обадих се на Боби, той дойде и ми помогна. По-късно като продуценти в „Авеню продъкшънс” също доказахме, че сме работеща комбинация. Сега не общуваме ежедневно, но това не е пречи да сме близки... Честно казано, май повече физически сме пораснали, иначе сме си същите момчета от квартала с мечти и ентусиазъм.

­ Кога се запознахте и с какъв проект стартирахте „Авеню” навремето?

­ Ние живеехме в един блок. Винаги сме се познавали. „Авеню” стартира от едно влюбване на Боби на една бригада... Той имаше музиката в главата си, а аз станах разказвачът... и досега е така (смее се).

­ Има ли опция да се съберете за едно бутиково шоу в близко бъдеще?

­ Никога не изключвам опцията за рестарт на „Авеню”. Музиката продължава да е голямата ми слабост.
към пълната версия