З агадъчните сини очи на Койна Русева навярно крият куп интригуващи сюжети, но тя не е от жените, които обичат да занимават медиите със себе си без повод и рядко дава интервюта. Сега обаче повод има, и то – специален: новият спектакъл „Специални поводи“, в който актрисата и колегата й Димитър Баненкин чрез привидно малки случки от всекидневието на една жена и един мъж рисуват голямата картина на своя живот (всъщност на всеки живот) с комичното, трагичното и цялата гама от емоции между двата полюса.
Загадъчните сини очи на Койна Русева навярно крият куп интригуващи сюжети, но тя не е от жените, които обичат да занимават медиите със себе си без повод и рядко дава интервюта. Сега обаче повод има, и то – специален: новият спектакъл „Специални поводи“, в който актрисата и колегата й Димитър Баненкин чрез привидно малки случки от всекидневието на една жена и един мъж рисуват голямата картина на своя живот (всъщност на всеки живот) с комичното, трагичното и цялата гама от емоции между двата полюса.
Пиесата на прочутия Бърнард Слейд вече се срещна с публиката не само в Младежкия театър „Николай Бинев“, но и извън столицата. „В Пазарджик представлението мина прекрасно, прие се много добре от зрителите, но все пак това е театрален град. В Хисаря и Пирдоп играхме не в театър, а в читалища и съм изключително приятно изненадана колко приветливи и обновени на битово ниво са те. Винаги се радвам, когато видя, че някой е вложил пари в културен институт, пълни ми се душата“, признава Койна. Иначе неизменните похвали за представянето й няма с какво да я изненадат: „Просто си върша работата. Получих няколко добри думи, че съм на прав път. Комплиментите ги оставям за младите – да се качват върху крилете им и да летят“.
Аз съм здраво стъпила на земята
скромно отбелязва тя. Нейна е идеята в постановката на Петър Кауков да й партнира Димитър Баненкин, който неотдавна се завърна на родна сцена и екран след близо 2 десетилетия пребиваване в Германия. Според Русева в България не са останали много мъже актьори от нейната възрастова група, които биха могли здраво да застанат до рамото й. „Той е един от моите любими възвращенци. Първият, с когото съм работила, беше Мишо Билалов, когато си дойде от Франция, вторият – Иван Стаменов-Джонката, живял дълго в Ню Йорк, а третият е Баненкин. С него се опознахме работно и се влюбихме работно“, обяснява актрисата, имайки предвид добрата енергия, която двамата си обменят и на снимачната площадка за сериала „Скъпи наследници“, макар героите им там да не се разбират много-много. В „Специални поводи“ творческото им разбирателство се скрепява още по-силно. „В нашата работата винаги има куриозни моменти. Дененощно. Слава Богу, от нея не зависят човешки животи, но пък спасяваме човешки души. И ние трябва да я направим да изглежда лека и приятна за драгия зрител. А какво стои зад това – знаете, че стои къртовски труд, който понякога е съпроводен с нелепи ситуации. Най-малкото произшествие е някой лапсус, след който целият екип избухва в неконтролируем смях“, разказва Койна.
За нея да посочи най-любимата си роля е все едно да я накарат да каже кое от трите си деца обича най-много. Няма как да стане. „Това, което работя в момента, то е „най“. Иначе всички предишни и всички следващи роли, които евентуално ме очакват, за мен са любими, по никакъв начин не мога да ги разделя. Всяка от ролите в театъра, на малкия или на големия екран е взела нещо от мен, дала ми е нещо, ограбила ме е, обогатила ме е, съсипала е нервите ми, донесла ми е радост – всичките тези неща от палитрата...“, отброява актрисата. Тъй като сега е след прясно излязла премиера, има възможност за кратко да не работи друго освен...върху себе си. Харесва й да релаксира мълчаливо и на тъмно, защото
очите й са уморени от светлините на прожекторите
в театъра. И вече слуша музика само в колата, вкъщи предпочита да се вслушва в звука на тишината. „Мозъкът ми почива, наслаждавам се на хубавата есен, спортувам, пътувам... Вчера например си подарих чудесно пътуване от Стара Загора към София. Минах по стария път, през селата, и карах бавно – аз иначе карам лудо, все бързам за някъде... Вчера обаче си доставих удоволствието да се видя с приятели, а след това, на връщане, да се отдам на спокойно съзерцание“. В подобни случаи Койна обича да цитира думите на своя учител от НАТФИЗ проф. Крикор Азарян, който още в І курс предупреждава възпитаниците си: „Дотук животът ви е бил един, оттук нататък става друг: превръщате се в наблюдатели и започвате да наблюдавате всичко и всички, навсякъде и по всяко време“. И момичето от т. нар. златен клас на професора това и прави – наблюдава и попива. Всяка житейска ситуация, дори ако не я засяга пряко, е от полза за опита й като актриса. Дали чуждите истории или фрагменти от истории няма да я вдъхновят и за собствена пиеса? „Когато пиша, жестоко се редактирам. Валя Радинска (поетесата Валентина Радинска,съпруга на проф. Азарян – б.а.) преди време ме помоли да напиша личен спомен за него за книгата, която впоследствие издаде. Тази страничка и половина ми отне две седмици, защото се редактирах безмилостно. В крайна сметка Валя твърди, че се е получило, но това не е за мен, нямам човешкото спокойствие да излея себе си върху листа или екрана на компютъра“, разсейва предположенията Койна Русева.
Миналия сезон тя се появи и в два филма, макар че киното ни като че ли все още не отдава дължимото на експресивната й актьорска натура: в „Лили Рибката“ – вълшебна детска приказка, която извади лошия късмет да съвпадне с полемиките за Истанбулската конвенция и бе погрешно изтълкувана като „джендър пропаганда“ от няколко дървени глави, и в суперкасовия „Привличане“. На сцената също й се падат интересни предизвикателства – освен в трупата на Младежкия Койна
участва и в проекти на театър „Вива Арте“
– частна формация, оцеляваща вече 10 години, от която организационно биха могли да се поучат немалко държавни театри. Актрисата се изявява в два спектакъла под тяхното лого в „Сълза и смях“ и...из цялата страна: „Малко комедия“ по Чехов и „Лъжата“ от Флориан Зелер, в които й партнират звезди от нейната величина – Асен Блатечки и Калин Врачански. „Държа на разнообразието и много обичам да скачам в крайни роли – не крие красавицата с излъчване на огън и лед. – От една страна са тези модерни френски автори, иронични психоаналитици на днешния живот. А от друга са сериозните, тежки, драматични спектакли от рода на „Норд-Ост“ по пиесата на Торстен Бухщайнер и „Часът на вълците“ на Ингмар Бергман“. Под режисурата на младата Василена Радева разтърсващият документален спектакъл „Норд-Ост“ за терористичната атака в театъра на „Дубровка“ в Москва се играе вече девети сезон. „С него отгледахме поколения студенти, които продължават да идват, за да видят като по учебник как се случват нещата“, отбелязва Койна Русева. Миналата година в програма „Шоукейс“ на фестивала „Варненско лято“ двете с Весела Бабинова, режисирани от Боян Иванов, представят друга, не по-малко въздействаща творба на германеца Бухщайнер – „Травма“, и имат щастието да се срещнат на живо с автора. Оттогава актрисите, които успяват да постигнат завиден синхрон в краткото си общуване, мечтаят заглавието да влезе в афиша на някой театър.
Добрата семейна школа
Койна не е единственият артист в семейството. Голямата дъщеря Калина, която наскоро завърши висшето си образование в Англия, се е снимала в няколко филма. Средният, Константин, когото помним като момчето вестоносец от постановката на Лили Абаджиева „В очакване на Годо“ в Сатирата и като Духа на бащата на Хамлет в Народния, вече е първокурсник при проф. Здравко Митков в НАТФИЗ. Навремето той участва в мюзикъла „Страхотни момчета“ в Младежкия, а по-късно ролята наследява малкият му брат Калоян, който тази седмица навърши 15. Него обаче по принцип спортът повече го влече. Какъв път ще изберат нататък – зависи от тях самите.
Монитор
