Ч естит край на зимата mates!
Може да съм natural born британец, но да не ми е името Конан Дъфи, ако не съм запомни, че в България на Атанасовден се празнува края на зимата. Well, от Атанасовден мина почти цяла седмица (отпразнувахме го юнашки с компанията от градинката пред блока, макар че до края на вечерта не успяхме да открием нито един съсед, който да се казва Атанас), следователно би трябвало времето вече да се затопля, а снегът да се топи.
Честит край на зимата mates!
Може да съм natural born британец, но да не ми е името Конан Дъфи, ако не съм запомни, че в България на Атанасовден се празнува края на зимата. Well, от Атанасовден мина почти цяла седмица (отпразнувахме го юнашки с компанията от градинката пред блока, макар че до края на вечерта не успяхме да открием нито един съсед, който да се казва Атанас), следователно би трябвало времето вече да се затопля, а снегът да се топи.
However, зимата тази година в България се оказа, като Brexit в UK - по принцип съществува, всичко го очакват и се надяват да мине, обаче то все не се случва.
Аз макар и да нямам търпение да продължа с моите journeys around the България и да събера всичките печати от 100-те национални туристически обекта, тази седмица отново си останах на топло в къщи и се отдадох на спомени по отминалото лято. It came to my mind, че така и не Ви разказах за печат No. 20. Разказах ви за номер 19, разказах ви за номер 21, even за номер 22 обаче виж, точно за номер 20 съм пропуснал. И преди да зпочнете да ровите в списъка на 100-те НТО (by the way сайтът им е awful) ще ви разкрия, че става дума за архитектурно-исторически резерват село Боженци.
Боженци е едно миниатюрно селце, което се намира между Габрово и Трявна. Основано е преди more than 600 години, според легендата, от търновската аристократка Божана. След превземането на България от турците тя е избягала със своята фамилия в Балкана (Стара планина) и се е заселила на това трудно достъпно място. As a matter of fact Боженци се намира близо до стар римски път, който свързва Дунав с Константинопол и градчетата около него винаги са се радвали на небивал разцвет в търговията и занаятчийството. Така е и с Боженци. Къщите в него са напълно authentic от периода на Възраждането и поради тази причина селото е обявено за архитектурен резерват.
If I’m being honest Боженци не ме впечатли особено. Probably the reason is, че минахме оттам на връщане от Етъра. Бяхме се наситили на възрожденски къщи и на бит и култура от този период. А в Боженци обстановката е станала малко mainstream. Вярно, че къщите са много красиви, also it’s true, че калдъръмените улици допринасят за обстановката, която те кара да се чувстваш все едно си пътувал назад във времето. Обаче 90% от сатрите къщи са превърнати в къщи за гости, mate. Селото беше претъпкано с туристи, които са дошли да се напият във vintage обстановка.
След като обиколихме селото за по-малко от час, разгледахме overpriced сувенири типични за всички туристически магазинчета във всяка точка на страната, решихме да седнем и да пием кафе на пясък в местната „кафеджийница“. Well, it was impossible, защото 5-те маси в заведението бяха претъпкани с минимум 40 руснаци, опитващи се да изтрезнеят от „вдъхновяващия уикенд сред природата в автентична обстановка“. За щастие механата надолу по улицата имаше достатъчно свободни маси – една шекембе чорба и 2 бири, по-късно въобще не съжалявах, че съм пропуснал bloody кафе на пясък.
The point is, че истински се впечатлих от Боженци чак когато си тръгнахме оттам. Не само, защото видяхме сърна на пътя (която не се уплаши от колата ни и дори ни изгледа леко презрително, докато се опитвахме да я снимаме от почтително разстояние). I was impressed от Боженци, когато прочетох малко за историята на градчето. Most specific за известните жители на Боженци. Не, не говоря за фолклорния герой Рачо Ковача, който е считан за основател на Габрово. Става дума за една реална личност, чиято биография, обаче звучи направо фантастично.
Става въпрос за историка Петър Мутафчиев. Прозвуча ви скучано, нали? Hold my beer!
Петър Мутафчиев е един от най-авторитетните специалисти по история в България, also е герой от 3 войни. Роден на 4 юли 1883г., синът на известния опълченец Стоян Комитата е искал да преследва научна кариера. След като завършва история в Софийския университет, Петър Мутафчиев става уредник в Археологическия музей в София и се отдава на научна кариера. Но преди да стане един от най-уважаваните историографи на своето време има малко работа. Младият историк взема участие първо в Балканската война, а после и в Междусъюзническата. След като получава ордени „За храброст“ и „За заслуга“, Мутафчиев спечелва стипендия за специализация по византийска история и новогръцка палеография в Мюнхен. Той, обаче не успява да продължи образованието си, защото went back на фронта, за да вземе участие в Първата Световна война. Мутафчиев е офицер командващ рота в Първа пехотна софийска дивизия also known as „Желязната дивизия“. Прочетете малко за “Желязната дивизия“ и ще се убедите, че the nickname е напълно заслужен. В края на войната е ранен и получава ордени „За храброст“, „Железен кръст“ и „свети Александър“.
След като участва в 3 войни, в които България няма загубена битка и успява да отвоюва по-голямата част от неосвободените си територии, но преживява Две национални катастрофи и границите на страната са отрязани again, Мутафчиев повежда битки на научния фронт. Finally, успява да продължи образованието си в Германия, връща се в София и става доцент в СУ. Later става професор, дори декан на Историко-филологическия факултет. Мутафчиев в избран за член на Българска академия на науките, почетен член на Полския исторически институт, редовен член на Македонския научен институт, почетен член на Конвента на научното общество в Деберцен (Унгария), член на Полската академия на науките и почетен доктор на Виенския университет.
От 1935г. до смъртта си през 1943г. Петър Мутафчиев е главен редактор на създаденото by himself списание „Просвета“, което е едно от най-уважаваните научни издания не само в България.
За по-малко от 20 години научна кариера Петър Мутафчиев не само, че се превръща в един в научен авторитет на европейско равнище. В негова основна мисия се превърща защитата на българската история от манипулации от чуждестранни пропагандни течения, целящи да оправдаят несправедливото разкъсване на територии след войните. Look mate, в периода между двете световни войни на Балканите никак не е весело. След като Османската империя се разпада, редица държави започват да ламтят за земи, подкрепяни от съответните си Patrons от Великите сили. България, която във войните неизменно се озовава от страната на булката е традиционен донор на територии. Сърбите създават псевдонаучни пропагандни теории, как Македония и Западните покрайнини, в същност не са на „татарите“, а са славянски. Гърците „доказват“ че в Беломорска Тракия никога не е имало кьорав българин и т.н. На този фон България като победена държава никак не се приема за достоверен източник на исторически данни.
Не и при професор Мутафчиев. This guy с брилянтните си научни трудове успешно защитава интересите на България на историческия фронт. Tanks to him бруталните асимилационни кампании върху българите останали поданици на съседните ни страни, не остават незабелязани. Книгите, есетата му и речите му, както и фундаменталния му труд „История на българския народ“ остават най-голямото оръжие за запазване на българското самосъзнание all over the world.
Until, of course the communists идват на власт. Цялата борба за защита на неосвободените български територии отива по дяволите заради панславянската доктрина, която Съветския съюз налага на Балканите, а българските комунисти безропотно защитават. Петър Мутафчиев however продължава да помага за съхранението на българския дух, дори след смъртта си. Той е баща на известната писателка и историк Вера Мутафчиева. Ако сте фенове на „Game of Thrones” със сигурност ще харесате и нейния роман „Случаят Джем“ – вярно, че няма дракони, но е по-як, защото всичките герои са реални личности. Приключенията на Санса Старк и Тирион Ланистър звучат като рекламен блок за кухненско ренде в сравнение със съдбата на брата на Султан Баязид II and the mind-blowing is, че историята е истинска.
Well, това е Петър Мутафчиев – професор по история, който е ветеран от войната. Нещо като Индиана Джоунс, само че без ridiculous шапка и камшик. И ако Индиана Джоунс преди време беше обявен за втория най-велик измислен герой (след Шерлок Холмс indeed) в света, то Петър Мутафчиев остава истинския герой, който е слабо известен дори в собствената си родина.
С помощта на пушката и най-вече на писалката, този човек actually успява да освободи повече българска територия от всички държавни ръководители през новата ни история, взети зедно.
Монитор
