monitor.bg
Събота 23 Септември, 2006
Клеймото “луди” често лепим върху онези, кои то не разбираме
Гениите в плен на наследствени и тежки психични отклонения
.
Шефът на Клиниката по съдебна психиатрия и съдебна психология към МУ София доц. Владимир Велинов:

 

Доц. Велинов, къде е границата между лудостта и гениалността. В пристъп на "лудост" много даровити хора са създали шедьоври?

­ Хората, които са гениални в някаква област, са много ралични помежду си, защото са различни и областите, в които те се изявяват. Един гениален математик, като Нютон или Айнщайн, е гениален по различен начин от един актьор или художник. Ако обаче има нещо, което обединява тези хора, това е нестандартното мислене и поведение. То се отличава от общоприетите норми. Нормата е скучна работа. Спомням си едно рисувано филмче "Ку-ку". Настаниха един ярко червен пациент в психиатрията, защото скачаше от гардероба, опитваше се да лети, излизаше от хладилника и викаше "ку-ку". След като го лекуваха, той стана бледо розов, а при изписването ­ почти бял и се вля в потока на еднаквите, сиви и нормални хора.

Всички ние сме неповторими по някъв начин. Дори и еднояйчните близнаци, които носят едни и същи гени, са различни. И когато тази неповторима индивидуалност се развие до степен уникалност, вероятно там някъде е и гениалността.

­ Това обаче едва ли слага хората в графата "лудост"?

­ Понякога тази уникалност и неповторимост изглежда на останалите, на "нормалните", и дори на психиатрите, като нещо толкова особено, че те поставят диагноза. В края на краищата психиатрията е клинична дисциплина, която борави с категории и слага всичко в рамка. И затова понякога, когато се натрупат много неповторими и уникални прояви, лекарят може да сложи диагноза, а човек да не е болен. Просто да е различен.

­ Каква диагноза най-често се слага на тези уникални прояви?

­ Различни. Има хора, които са особени по характер. И когато тази особеност е толково силно изразена, психиатърът би бил изкушен да постави диагноза "разстройство на личността", което в миналото наричахме психопатия. Понякога особеностите и специфичността могат да са толкова неразбираеми за околните, че диагнозата да бъде дори "шизофрения".

­ Може ли психичното заболяване да стимулира творческа изява?

­ Да, има хора, при които болестта стимулира определени качества. Един от големите ни поети от близкото минало Пеньо Пенев е имал силни колебания на емоциите и неустойчива психика. Той обаче е написал най-добрите си стихове в етап на подем. Имахме пациент професор математик, който написа най-добрите си учебници, докато беше на лечение в психиатричната клиника. Фактът, че човек е консултиран с психиатър или че е лежал в клиника, не значи, че е душевно болен. У нас общата нагласа и култура им лепи "етикети". А реално психиатрите се занимават повече с хора, които не са душевно болни. Всеки трети човек в света има нужда да се консултира с психиатър, това обаче не значи, че една трета от хората са душевно болни. Когато аз виждам света по различен начин, за мен той е уникален. По други критерии обаче аз съм извън нормата ­ или ненормален. Един от най-простите тестове в психиатрията е този за изключване на 4-ото , на излишното. Ето пред нас са пепелник, цигари, запалка и писалка. За всички нас излишното е писалката, защото не е свързана с процеса на пушене. Душевно болният обаче може да каже "излишна е запалката", защото неговата логика му подсказва, че когато човек работи и пише, той пуши повече. И тази негова парадоксална логика може би е онази уникалност на човека със заложба, която в други условия може да се развие и да роди гениални идеи и творби. Това важи в голяма степен за математическите заложби.

­ В изкуството това също е водещо. Творците се освобождават от нормата и тръгват по свой път да я откриват …

­ -Разрушаването на определената норма, нарушаването на правилата е родило шедьоври, които са били разбрани и оценени след няколко поколения. Те обаче са останали неразбрани от своите съвременници.

­ А ако това стане опасно?

­ Има едно основно правило, което е залегнало и в Хартата за правата на човека, и във всички конституции. Човек е свободен да е уникален, неповторим, докато не започне да засяга интересите на околните. Това е границата.

.
.
.
.
Живот: други материали
.
Анкета
трябва ли да слагаме коланите на задните седалки в автомобила?
да, задължително
спасяват само когато се кара до 80 км./ч
не
кат само си търси начин да глобява