Невена Коканова, сякаш изсечена от камък, ще посреща публиката в Дупнишкия театър от този четвъртък. Скулпторът Ставри Калинов пресъздаде образа й в студена керамика и на 18 октомври барелефът на киноиконата ще бъде поставен на входа на сградата. Дупница е родният град на голямата актриса и местната трупа носи името й.

„Невена Коканова беше много експлоатирана. Експлоатацията не е нещо унизително, а божествено. Когато е експлоатиран, човек се раздава, както се раздаваше Невена. Експлоатират се слънцето, любовта, енергията... А за да бъдеш експлоатиран не е нужен само талант, а саможертвеност”, смята Ставри Калинов. По собствените му думи той направил портрета на актрисата „съвсем спонтанно, може да го направи и дете”.

Макар приживе с Невена Коканова да го свързвало приятелство, Калинов не скри, че я е аплодирал на сцена само два пъти. „Гледал съм я повече в киното, но и това ми стига. Понякога и една снимка ми е достатъчна, за да уловя човека. Когато питам духа си „Коя е тя”,  отговорът е „Същество е. Божествено”, разказва артистът.

Дупнишкият театър не е единственият, който носи името на Невена Коканова. След смъртта на кинолегендата преди дванайсет години на нея беше кръстен и театърът на Ямбол. Когато е на осемнайсет, тя дебютира именно на негова сцена, без да има специално образование.

Ролите й в киното са над петдесет. За пръв път застава пред камерата през 1957-а във филма на Янко Янков „Години за любов”. Пет години по-късно обезсмъртява името си с ролята на Ирина в екранизацията на романа „Тютюн” под режисурата на Никола Корабов. През 1964-та Въло Радев затвърждава статута й на киноикона с „Крадецът на праскови”. Сред златните ленти с нейно участие са „Момчето си отива”, „Отклонение”, „С дъх на бадеми”.