Визитка:

Роден е на 17 декември 1960 г. във Вашингтон, САЩ

Завършва международни отношения в Икономическия университет в София

Професионалната му кариера в Министерството на външните работи започва през 1987 г. в отдел „Страни от Югоизточна Европа”

От 1992 до 1995 г. изпълнява длъжността първи секретар в българското посолство в Белград. След изтичането на мандата му работи по направление „Права на човека” и е зам. постоянен представител на България в Съвета на Европа в Страсбург

Влизането му в политиката става през 1998 г., когато става зам.-министър на външните работи в кабинета „Костов”

Бил е зам.-министър на външните работи в периода 2009-2010 г.

От 2001 до 2005 г. е посланик на България в Париж

- Г-н Райков,  президентските избори във Франция приключиха с победа на Франсоа Оланд. Това е държава с важна роля в Европейския съюз. Можем ли да говорим за радикално преформатиране на политическия живот?

- За втори път в историята на Петата република, след близо 17-годишно управление на десницата начело на Франция застава представител на социалистите и очакванията, които бяха породени от предизборната му кампания, действително са огромни. Но аз смятам, че тези избори излязоха извън параметрите на класическото политическо дерби между левицата и десницата, защото на тях се самопокани един нов актьор, а именно безпрецедентната от десетилетия криза.

Не случайно на първия тур на президентските избори около 1/3 от френските избиратели гласуваха за екстремистки формации – било за крайната десница, било за така наречения ляв фронт.  Независимо от това резултатът от втория тур говори за известна уравновесеност на избора независимо от яростната кампания. Както знаете, резултатите на двамата кандидати са неочаквано близки.

- Само кризата ли предопредели изхода от изборната надпревара?

- Разбира се, че не. Факторите са много. Сред тях е и обстоятелството, че след около месец и половина - в средата на юни, предстоят парламентарни избори във Франция, които вече бяха определени от мнозина като „трети тур на вота”. Това повлия на решението на някои политически сили, които се въздържаха от препоръки за подкрепа на един от кандидатите на втория тур, за да не компрометират самостоятелните си шансове за парламентарните избори.

Все пак определяща остана разликата в подхода на кандидатите към кризата и нейните социални измерения. Съвсем логично реториката на левицата беше насочена предимно към социалната цена на кризата, докато десният кандидат се концентрира върху мерките за утвърждаване на финансовата дисциплина и за преодоляване на дълговата криза като цяло.

- Очаквате ли драматични промени в европейския дебат, след като начело на Франция застава социалист?

- Категорично не искам да вярвам в каквито и да било драматични сценарии, защото Франция има важна роля в процеса на така нареченото европейско строителство и сред френската политическа класа винаги е имало последователност и приемственост.

Действително изборите дадоха израз на разликите в подхода към дълговата криза на двете водещи политически сили във Франция, а също така и спрямо подхода на Берлин към кризата. Аз обаче нямам съмнение, че френско-германският тандем ще продължи да работи в името на обединена Европа. Очаквам темата за необходимия икономически ръст да получи по-голямо място в политическия дебат между европейските страни, което отговаря и на чувствителността на новоизбрания френски президент.

- Какво успяхте да постигнете за година и половина като посланик във Франция?

- Партньорският диалог между София и Париж винаги е бил ключов ангажимент на българското правителство в контекста на общото ни европейско членство, но също и предвид установените отношения на стратегическо партньорство след 2008 г. Много време би отделило изброяването на множеството срещи на премиера Бойко Борисов с президента Никола Саркози, с премиера Фийон и други ключови фигури във френското правителство, посещенията и разговорите на министър Николай Младенов с Ален Жюпе, на министрите Цветан Цветанов, Вежди Рашидов, Аню Ангелов,  Мирослав Найденов и други членове на българското правителство с техните партньори. Отбелязан бе сериозен напредък по всички пунктове на нашето стратегическо партньорство и ние днес работим по редакцията на предстоящата за подписване пътна карта на това партньорство.

- Могат ли да настъпят промени в качеството на диалога ни с Франция след победата на Франсоа Оланд и какви са перспективите пред икономическите отношения?

- Настоящото българско правителство положи огромни усилия за активизиране на стокообмена с Франция, като само за изтеклата година износът ни за Франция нарасна с близо 37%. Нашето търговско салдо е положително с близо 100 млн. евро и това е най-красноречивата оценка за нашите усилия. Независимо че през изтеклата година нараснаха и френските инвестиции в България, тяхното равнище все още остава незадоволително предвид огромния потенциал на френската икономика и създадените благоприятни условия за инвестиране в българската икономика.

Все пак за последните 2 години в България стъпиха със свои инвестиции големи френски компании като Veoliа, придобила концесия на “Софийска вода” АД, GROUPAMMA, придобила мажоритарния пакет акции на ДСК застраховки, MONTUPET, която разширява инвестицията си в Русе, Malteries Soufflet, закупила бирения завод в Плевен, Oxylane, която предстои до няколко месеца да отвори в София свое първо представителство на търговска площ от 3000 кв. М, и др., които сигурно пропускам.

Показателно е, че Ubifrance, агенцията за френските малки и средни предприятия, откри преди няколко месеца свое регионално представителство в София, което ще отговаря  и за Р Македония, Сърбия, Косово, БиХ. През юли предстои Ubifrance да организира в София бизнес форум с участие на около 100 френски компании. Не мога да пропусна и сътрудничеството ни с партньора ни AREVA - безспорен гигант в областта на ядрената енергетика, с който бе подписан Меморандум за сътрудничество, имащ конкретни измерения за бъдещето на този български отрасъл.

Разбира се, има още много какво да се направи, включително и в туристическия сектор, защото от него косвено зависят много други инвестиции. Трудно се инвестира в страна, за която понякога няма достатъчно широка информация или утвърдена позитивна представа. От две години България участва със свои площи в Земеделския салон, в Туристическия салон, в Международния козметичен салон… Очакваме първите резултати от тази активност.

- Културата е другата област, върху която сте съсредоточили вниманието си. По време на първия ви мандат беше открит Българският културен център в Париж. Какви са неговите активности и успява ли да извади страната ни от образа на екзотична източноевропейска страна?

- Все още за много французи проблемът на нашия образ не е в екзотичността му, а в липсата на представа за страната ни. Затова културният център към посолството работи активно независимо от сложната бюджетна ситуация, благодарение личния ангажимент на министър Вежди Рашидов и на амбицията ни да поставим България трайно на парижкия културен афиш.  Подписаното неотдавна Споразумение с Лувъра безспорно ще  даде възможност за безпрецедентно широко и престижно представяне на културно-историческото наследство на българите в една от водещите световни културни столици.

- Имате ли информация колко българи живеят трайно във Франция и успявате ли да ги приобщите в някакви общи каузи? Къде се обучават малките българчета в Париж?

- Българите във Франция са около 25 000, като социалната им и професионалната им структура е доста хетерогенна. Според някои данни  над 2000 са само нашите студенти, с чиито асоциации посолството поддържа контакт и им съдейства за срещи с представители на българските институции. Успешно работят и българските училищни асоциации, най-голямата от които обхваща над 120 деца.