monitor.bg
Събота 10 Септември, 2011
Живописецът Михаил Камберов фантазира столицата преди век
Бел епок на върха на четката
Пейзажи от „Стара София” в артсалона на ул. „Бистрица”

Михаил Камберов често рисува на тротоара пред галерията си.
.
АЛЕЯ НА СЛАВАТА

СНИМКИ АВТОРКАТА
Военният клуб в представите на художника. СНИМКИ АВТОРКАТА
Голямата слава спохожда Камберов през 90-те години на миналия век. От 1993-а е почетен член на Генералната асамблея на Есенния салон в Париж. Две години по-късно Академията за съвременно изкуство в Белгия го удостоява с ордена "Кавалер", приза "Златна палма" и Сребърен медал. Обявява го и за почетен член. От 1997-а Камберов е и в Европейската група на художниците на Националната федерация на културата във Франция.

От 1990-а до наши дни е подреждал самостоятелни изложби в Токио, Берлин, Кьолн, Мюнхен, Франкфурт, Бад Кройцнах, Виена, Лондон, Париж. Участва и в Панаира на изкуствата в Базел, както и на Салоните на престижа в Марсилия, Мулен де Оргон, Арл. И винаги се прибира в България със златен медал или гран при.

През 2004-а Националната федерация на културата на Франция присъди на Михаил Камберов световното признание "Творец на днешното време". Международната академия за съвременно изкуство в Брюксел го обяви за доктор хонорис кауза и го почете със златен медал и орден "Офицер".  Камберов е носител и на награда "Златното платно" и Рубинената награда на Франция за артистични търсения и оригиналност в цялостното си творчество. След конкурс на европейски художници Камберов беше удостоен с медала "Художник номер едно на Европа". Журито му присъди отличието за "изключителен творчески усет, добра техника, богата композиция и елегантни изразни средства".
.
Повтарял класа
Звучи парадоксално, но майсторът на четката навремето повтарял класа. "Казах на учителя ми, че съм по-добър художник от него и ме оставиха да повтарям. Но от това само спечелих. Тогава се отпускаха доста пари за обучението ни, водеха ни модели, рисувахме и по пленери в красиви градчета като Мелник и Копривщица. В следващия клас попаднах при Ангел Пунев. Той беше взискателен, но се отнасяше чудесно с мен. А аз всеки ден му носех по една маслена работа и скици, които рисувах през нощта на гарата. Там се събираха интересни като типаж хора, които нямаха къде да спят", припомня си с усмивка живописецът.

Въпреки че се радва на световна слава и куп продажби, в гласа на Камберов се долавя лека горчилка. "Младите не могат да пробият. У нас има много добри художници, но имената им никой не знае. Затова сам си направих галерия и й дадох моето име - да се знае след време, че е имало такъв художник!" Успехите са превърнали Камберов в живописец единак. Той не оповестява гръмко продадените картини, за да не предизвиква завист у колегите си.
.
.
.
.
Живот: други материали
.
Анкета
трябва ли да слагаме коланите на задните седалки в автомобила?
да, задължително
спасяват само когато се кара до 80 км./ч
не
кат само си търси начин да глобява