monitor.bg
Събота 13 Август, 2011
Рецептите им постилат пътя към смъртния грях на чревоугодничеството
Висша лига с Лора & Стоян
Преди да сложат готварски престилки, водещите на „Бон апети” бележат точки в спорта

.
Ходят на спининг

ЛИЧЕН АРХИВ
Когато е далеч от кухнята, Стоян обикновено е за риба на някой язовир.
 
Ключ към извънкухненските занимания на двамата готвачи държи думичката „спининг”. В света на Лора това е да върти педалите на спинер – специално пригодено колело за каране на закрито в компанията на 4-5 човека. Усещането е за колоездене в пресечена местност, но в залата звучат световни хитове.

За Стоян пък спинингът е вид спортен риболов, при който на куката се закачат основно хищни риби. „Обичам язовирите – „Голяма Беглика”, „Доспат”, „Батак”. Тези места ми дават спокойствие, тишина, хлад”, унася се Сейменски. За разлика от повечето въдичари той няма любима риболовна история, която да разправя на глътка с колеги по такъми. С удоволствие обаче слуша приказки от типа за златната рибка.

Сейменски не изоставя и първата си любов. Поне 2-3 пъти в седмицата играе футбол с приятели. По този повод отбелязва: „Най хубаво е, че все повече игрища се правят с изкуствена трева, където хората могат да играят футбол.”
.
ДОСИЕ

 
СТОЯН
Роден е през 1980 година в Пловдив

Работил е в ресторантите „Американ хаус“ в „Кемпински хотел Зографски“ първо като зам. главен готвач, а след това като главен, в ресторант „Пастарито“ и като главен готвач на веригата ресторанти „Фенси“

Преди да се насочи към кухнята, е професионален футболист. Ритал е за „Хасково” и „Ботев” (Пловдив). С фланелката на „канарчетата” има 17 мача, 2 жълти картона и нито един червен


 

ЛОРА
Родена е през 1987 г. в София

Завършила е Софийската професионална гимназия по туризъм (СПГТ) през 2006 г.

Работила е за веригата за управление на хотели и ресторанти Fair Play International и в семейния ресторант Flowers като зам. главен готвач.
.
Шкембе чорбата e тест за майсторлък
- Кариерата и на двама ви започва в чужбина. Защо се върнахте в България?
Стоян: Патриоти.

Лора: Бях на границата да остана в Италия или в Испания, но усетих, че сякаш не съм готова изцяло за чужбина. Обичам много да пътешествам, но да се установя трайно...

Ст.: В интерес на истината и аз бях на границата да остана. Като се върнах в България, мислех да заминавам пак, но нещата се стекоха така, че съм тук.

- Стояне, футболистите или готвачите са по-добре платени?
- Зависи къде си готвач и къде си футболист. Не можеш да ги сложиш под общ знаменател.

- Има един израз - „манджа с грозде”. Какво означава той според готвачите?

Л.: Има определено някои комбинации, които не са сполучливи, но то си е въпрос на вкус. Други рецепти звучат много странно, но са изпитани.

- Вярно ли е, че любовта на мъжа минава през стомаха?
Л.: Добре е жената да може да готви, но не е задължително. Храната е много важна, но не е всичко.

Ст: Аз не мога да бъда критерий, защото много често готвя вкъщи. Обичам домашната храна, всяка си има някакъв почерк.

Л.: Особено когато знаеш, че е сготвена специално за теб от любим човек.

- Българинът възпитан ли е да цени храната?
Л.: Мисля, че е строго индивидуално.

Ст.: Не можем да ги сложим под общ знаменател. Все едно да попитаме дали българинът цени изкуството. Има такива, които го ценят, и други, които - не.

- В България шкембе чорбата е със статут на културен феномен. Как го обяснявате на чужденците?
Ст.: Ха-ха-ха. Обичам да готвя шкембе, обичам да го ям и наистина е много трудно да накараш чужденците, които не ядат субпродукти, да го опитат. Но на голяма част от онези, които искат да пробват нещо ново, им харесва. Твърдя, че шкембето присъства в доста кухни от цял свят, готви се по различен начин, но си е шкембе.

Л.: Не обичам да ям шкембе, категорично. Но съм готвила за моя баща. Когато бях малка, той ми каза, че не мога да стана готвач, ако не мога да приготвя класическо шкембе.

- Какво е усещането да убиеш живо същество, за да го сготвиш?
Ст.: Казано така, звучи ужасно. Но се справям с тези неща. Клал съм прасе - викове, крясъци, кръв. Не е картинка, която може да се опише и да бъде толкова приятна.

Л.: Приемам го като част от работата.

- Къде се виждате след десет години?
Ст.: Не обичам да правя дългосрочни планове, човек на момента съм.

Л.: Искам да съм видяла много места по света и ако имам едно малко ресторантче, няма да е никак зле.

Ст.: Да, това би било отлично.

- Кои са вашите шедьоври в кулинарията?

Ст.: Не мога да кажа, че са някакви шедьоври, но има неща, които са много поръчвани и харесвани от клиентите. Винаги съм ги измислял, когато съм нямал време. Впрочем световноизвестните кулинарни шедьоври точно така са измислени – салата „Цезар”, кроп салад, пиле маренго.

Л.: Не знам доколко е била шедьовър, но преди време в ресторанта на брат ми приготвих торта за сватбата на мои приятели. Много им хареса, бях я украсила с цветя, което беше в тон с името на ресторанта - Flowers.
.
.
.
.
Анкета
трябва ли да слагаме коланите на задните седалки в автомобила?
да, задължително
спасяват само когато се кара до 80 км./ч
не
кат само си търси начин да глобява