Литературен дебют с дегустация – на тази първа по рода си изява кани майсторът на черпака Йордан Стоичков, който представи книгата си „Аз, готвачът на Живков”.  И след като беше готвил цял ден за гостите си в зала „Мати” на НДК, той с усмивка ги  подкани: „Опитайте,  това е книга, която трябва да вкусиш”.

Масата пред него беше отрупана с блюда, които на времето майсторът е правил за Политбюро. Сред тях и любимите манджи на Тодор Живков – ботевградска баница, чушки пълнени с боб, шопски сарми. Гозбите на бай Данчо са опитвали  държавни ръководители от над 15 страни между които Фидел Кастро, Ерих Хонекер, Леонид Брежнев, Муамар Кадафи, Ким Ир Сен, Андропов, Черненко, Громико и много други. Списъкът вероятно е дълъг.

За някои от срещите си с тях готвачът разказва в книгата, която е различна от обичайните готварски наръчници. В нея любопитните детайли от живота на големците по онова време съперничат с любимите им рецепти. Представени са над 300, а общото е, че са български, от националната ни кухня. Готвила ги е нашата майка, свекърва, баба, като например бобена чорба, агнешки курбан, бурания, клин по родопски. И всички са страшно апетитни, защото според бай Данчо вкусните рецепти са вечни.

- Бай Данчо, готвиш вече 40 години, обиколил си най-големите ресторанти на София,  имаш ли рецепта как се става добър готвач?

- Не всеки, който готви, е готвач. Добрият готвач готви със сърцето си, не само с ръцете си. Мисълта му върви, минути преди да сложи дадена подправки или да добави някоя съставка в яденето. Кулинарията е голяма наука. Готвенето не е просто ежедневно задължение, не е сръчност, придобита с опита, а се родее с изкуството. Трябва да ти идва отвътре  или изобщо не бива да се захващаш с това. И,  когато някой попита, кой е  готвил, да не те е срам да кажеш: Аз.

- По собствени рецепти ли готвиш?

- Този, който твърди че готви само по собствени рецепти, лъже или рецептите му са крадени. За 40 години работа имам 4-5 авторски рецепти – повечето от тях ще видите в книгата, например салатата „Екзотик” и шопските сарми, които са моя рожба.

- Има ли успех конфекцията - стриктното спазване на рецептите от някоя готварска книга, или е нужно творчество?

- Спазването на рецептата е важно, но донякъде. Аз например една и съща рецепта мога да я готвя 3 пъти и 3 пъти ще стане различна. Има обаче 2 блюда, които в цял свят се правят по една и също рецепта. Ако в заведение ви поднесат гулаш, не с варени картофи, а с нещо друго, значи това не е гулаш. Другият еталон е виенският шницел – задължително е да се гарнира с пържени картофи.

- Има ли мода и в готвенето?

- Повечето от моите рецептите са от българската национална кухня. Младите майстори не желаят да се занимават с тях. А когато аз почна да готвя, мирише на домашно. В която и кухня да вляза, всички признават: „Замириса ми на българска гозба”.

- По какво твоите гозби се отличават от модерната съвременна кухня?

- Модерната бяга много сериозно от българската национална кухня.  Точно това ме амбицира да напиша книгата. Сега като че ли има залитане в една и друга посока. Едно време ни учеха, колко са важни белтъчините, сега се чудят как да ги ограничат. Аз, като видя продукт с много Е-та, въобще не го докосвам. Нека не ми се сърдят производителите  на сухи супи и вегета, но никога не готвя с тях. Те не влизат и в моята кухня. Такива добавки ползват тези, които не могат да готвят. Аз може да си позволя да сложа малко соев сос, за да мариновам месо, но по принцип избягвам да ползвам.

- Мъже или жени стават по-добри готвачи?

- Няма никакво значение дали е мъж или жена, важно е как човек усеща готвенето. Аз съм се учил от прекрасни готвачки като  Цветанка Добрева, Янка Калева, Деси – тя на времето беше главен готвач на ресторант „Севастопол”.

- Какво трябва да има в кухнята на добрата домакиня?

- Всичко. Минимумът сигурно е  яйца, кисело мляко, някакво месо или кайма, боб, картофи, ориз. И задължително типично нашите българските подправки – чубрица, джоджен, магданоз, копър. Оттук нататък всичко зависи от нейните умения и фантазия.