Сред челните места в списъка с най-ярките лица на „Другата България” e първата българка, пробила в СNN - Ралица Василева. Тя признава, че е станала истински журналист покрай събитията около 10 ноември. Според нея това е бил шансът й за работа в световноизвестната медия. Ралица заминава за Америка преди 18 години. Завършила е английска филология в Софийския университет. В първите години на прехода тя е едно от най-популярните лица на новините на БНТ. След специализация в СNN оттам й предлагат постоянна работа. В момента води  СNN International. Отразявала е войната в Босна, арабско-израелския конфликт и други международни събития. Интервюирала е световни лидери като Михаил Горбачов и Хенри Кисинджър. През 2009 година Ралица Василева снима филм за 20-годишнината за падането на комунизма в България.

Прима балерината от Берлинската държавна опера Вяра Начева

също е сред най-преуспелите българи зад граница.

„Когато още като много малка видях за първи път балерини по телевизията, казах на майка ми: Искам и аз!”, казва Вяра. Тя е родена във Видин, а през 1990 година печели международния балетен конкурс във Варна. Призът е представяне на съвременна хореография, а бонусът - едномесечна специализация в Есен.

Вяра се занимава с балет от малка. Още ненавършила 10 години, тя е приета в държавното хореографско училище на най-известната българска балетмайсторка Красимира Колдамова. Тя често казвала: „Обучавам балерини за износ”. И поне в случая на Вяра Начева е излязла права.

„Искам или не, аз съм българин, това не е нещо, което може да се промени”.

Това са думите на писателя Илия Троянов, който е роден в София

През 1971 година семейството му емигрира във ФРГ. Живял е в Найроби, Париж, Мюнхен, Мумбай и Кейптаун. През 90-те години Троянов пише документални книги за Африка, съставя антология на съвременната африканска литература и превежда африкански автори на френски.

За първи път Троянов се връща в България през 1989 година. След изследвания върху българския преход през 1999 година издава в Германия книгата „Кучешки живот. Революцията менте -1989”. На български език са издадени книгите му „По пътя на Ганг”, „Събирачът на светове” и „Светът е голям е спасение дебне отвсякъде”. По последното  заглавие е направен скоро и филм.

Режисьорът от долното течение на Марица  Димитър Гочев също заслужава

почетно място в списъка с най-известните българи в чужбина. Той е роден в Първомай през 1943 година в семейството на ветеринарен лекар. В Хумболтовия университет той следва първо ветеринарна медицина, но впоследствие записва театрознание. Ученик е на швейцареца Бено Бесон. Първата му постановка е „Женска комедия” от Хайнер Мюлер.

През 1979 г., след като комунистическият режим прогонва от страната певеца-поет В. Бирман, Гочев и други интелектуалци напускат ГДР. Той се връща в България. Неговите постановки се играят в София, Русе, Плевен, Враца. През 1985 година Гочев е поканен в Кьолн, за да постави пиесата „Квартет” на Мюлер и повече не се връща в България. В момента работи в „Дойчес театер” и „Фолксбюне” в Берлин.

За родения в с. Джулюница Калоян Махлянов в сумото моралът е над всичко. Сега той се състезава в най-силната категория в сумото. Кариерата му започва през 2002 година, когато дебютира на професионалното дохьо под псевдонима Котоошу. Кото на японски означава „арфа”, а Ошу - Европа.

На 24 май 2008 г. Котоошу влиза в историята на сумото като първия европеец, спечелил купата на Императора. Заради добрия му външен вид японската публика го нарича Дейвид Бекъм на сумото - прякор, от който Калоян неведнъж е изразявал недоволството си.

Новата звезда на Холивуд Нина Добрев е родена в София. Родителите й се преместват в Канада, когато е на две годинки. Завършила е училище по изкуствата в Торонто. Била е гимнастичка и се е занимавала с танци.

Преди да започне да се занимава с кино, Нина Добрев е модел и се снима

в реклами. Вече има 20 роли зад гърба си и споделя, че иска кариера като на Кийра Найтли. Нина вече се е снимала със звезди като Джулиан Мур и Лиъм Нийсън във филма „Клоу”. Играе една от главните роли в нашумелия в Канада и САЩ холивудски сериал „Дневниците на вампира”. Въпреки успехите си на големия екран актрисата споделя, че най-много се гордее с това, че е българка.

Друга именита сънародничка - Райна Кабаиванска, е един от най-значимите сопранови гласове в света. Завършила е оперно пеене и пиано в държавната консерватория „Панчо Владигеров”. През 1958 година заминава със стипендия за Италия. Кабаиванска покорява световните музикални сцени с в „Тоска” и „Мадам Бътърфлай”. „Много по-удобно ми е на сцената, отколкото в живота”, споделя тя.

Тя е звезда в Метрополитън, Виенската опера, Арена ди Верона и др. Носителка е на редица награди. Основателка е на фонд с нейното име, който отпуска стипендии на млади български таланти. Преподавател е на майсторски класове в Нов български университет. „Искам да дам своя опит на младите, защото светът не бива да живее без изкуство”.

Няма как да не споменем и цигуларя Васко Василев

Още на 7 години той сви като солист на Българския камерен оркестър в зала „България”. На 10 години заминава с правителствена стипендия за Москва, където учи в престижното музикално училище за даровити деца. Печели международни конкурси в Париж, Генуа и Лондон. През 1994 г. става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера в Лондон. Днес той изнася концерти по цял свят.

Друг именит българин - Христо Явашев, е роден в Габрово. Учи в Софийската академия от 1953 до 1956 г., когато заминава за Прага. Тогава решава да избяга от комунистическия режим и заминава за Виена. Година по-късно заминава за Париж, където се издържа, рисувайки портрети на знаменитости. Там среща любовта на живота си Жан-Клод. Сред постиженията на двамата са опаковането на Райхстага, моста „Пон нюф” в Париж и портите в Сентрал Парк в Ню Йорк.

Сънародникът ни Цветан Тодоров ръководи Френския център за изследване на изкуствата и езиците. Той прекарва първите 23 години от живота си в България, след това емигрира във Франция. Тодоров е съпруг на писателката Нанси Хюстън. Носител е на наградата за обществени науки за 2008-а „Принц на Астуриас”. Утвърждава се като учен с превода на руските формалисти. Сред по-известните му книги са „Ние и другите”, „Поетика на прозата”, „Завладяването на Америка” и др.