- Г-жо Донкова, какво във философията на проектозакона за училищното образование одобрявате и по кои основни моменти още трябва да се работи?

- При внимателно добронамерено четене в проекта за ЗУО можете да откриете няколко полезни намерения: стремеж към по-добра публичност и прозрачност на училищното образование, стремеж за приобщаване на местната общност при вземането на решения във всяко училище и стремеж да се реорганизира училищното обучение по начин, който да осмисля действително понятието „задължително образование" и възрастовите граници в развитието на съвременните деца (преструктуриране на етапите на обучение). И трите намерения са маркирани, но не са защитени, което показва, че има още доста работа, докато „идеите" станат годни за прилагане процедури. За да се случи това, е нужно да се отстранят поне две пречки. Едната е липсата на ясна идея и обществен консенсус по най-важния въпрос за училищното образование: какво трябва да знаят и умеят днешните деца на 10, 14, 16 и 18-годишна  възраст? Погрешно е да се смята, че преструктуриране на етапите на обучение може да се направи, преди да имаме ясен (вкл. за неспециалистите в образованието) отговор на този въпрос. Втората пречка е погрешното схващане, че трябва не просто да се запазят съществуващите тежки и вече доказано неефикасни механизми на силно централизирано управление на системата, а дори и да се задълбочат - например с промените в режима за директорска правоспособност или в тези за режима за оценяване на учениците.

- Какви са конкретните препоръки на Фондация "Пайдея" за промените в учебните програми?

- Програмите се прилагат от 10 години. За вашите читатели е полезно да знаят, че Законът за учебния план изисква МОМН да прави на всеки 4 години преглед, оценка и корекция (ако е нужна) на действащите програми и стандарти и най-вероятно сега нямаше да си говорим за програмите, ако МОМН беше в състояние да си изпълни законовите задължения. Така или иначе десетгодишното прилагане на програмите показа доста ясно (и за учителите и родителите), че са налице: мъчително разминаване между вида и обема на програмираните за придобиване знания и учебното време по възрастови групи - малките ученици са свръхпретоварени, а големите скучаят в много от учебните часове. Има дефицит на учебно време и средства за развитие на умения, дефицит на междупредметни връзки, дефицит на време и средства да се използват разнообразни методи за учене и оценяване (проектно-базирано учене, групова работа и пр.). Това са все спешни проблеми за решаване, защото за 10 години те са ощетили над 600 000 ученици, лишават учителите от възможности да вложат пълноценно професионалните си умения в обучението на децата и правят българското училищно образование неконкурентоспособно в рамките на ЕС, както ясно се вижда от резултатите на България в сравнителни международни изследвания като PISA, TIMSS и PIRLS.

- Много родители възлагат големи очаквания от обещаното от просветния министър Сергей Игнатов пренаписване на учебниците?

- Що се отнася до учебниците, те са средство за самоподготовка на учениците. Най-нужната промяна при тях е да се върнат към същността си да служат на децата, за които са предназначени, а не студентите, които те биха били след 5, 8 или 10 години. Има повече от една възможност да се реши проблемът. Може да се освободи напълно пазарът на учебници и учителите сами да избират най-подходящите за техните класове и методи на работа. Но това може да стане едва когато са пределно ясни стандартите за оценяване (външно и вътрешно). Друго решение е МОМН да стане собственик на по 1 учебник за общообразователен минимум по дисциплина, който да разпространява безплатно и на хартия, и в интернет, а от родителите да се очаква да заплащат за учебниците и помагалата, които са нужни за пожеланите от тях допълнителни знания и умения на децата. Непропорционалното значение на учебниците в момента се дължи именно на непрецизността на учебните програми. Учители, ученици и родители използват учебниците, за да се ориентират за възможните изисквания за знания. А не бива да е така, щом имаме стандарти и програми.

- Какъв ще е ефектът върху системата от държавното финансиране за учениците в частни училища?

- За самите ученици в частни училища това е възстановяване на справедливостта. За родителите - може да направи по-достъпно частното училищно образование. За частните училища е достъп до нови финансови ресурси, с който всяко според капацитета и плановете си за развитие вероятно ще направи различни неща, зависи при какви условия ще могат да ги ползват. За публичните училища тази промяна влошава условията за конкуренция с частните училища. При равно финансиране публичните училища са задължени да спазват множество ограничения като „план-прием", „нормативи численост на паралелките", „регулация за възнагражденията" и др., докато частните не са и това ги поставя с една „служебна" обиколка напред в конкуренцията, което просто не е справедливо. Важно е следователно освен мъдро да решим доста сложните технически въпроси на тази промяна, да внимаваме да не „поправим" една несправедливост към 7200 деца, с друга несправедливост към 850 000 деца.

- Как може да се реши проблемът с огромната разлика между подготовката на децата в елитните училища и тези, които нямат достъп до качествено образование по различни причини?

- С уговорката, че качеството на образованието в България още не се измерва и всички заключения за него са спорни, ако погледнем в групата на т.нар. елитни ще видим, че сред тях има само профилирани училища. Т.е. решението на проблема с достъпа до качествено образование за всички е доста просто, нищо че не е лесно: прекратяваме практиката на ранно профилиране за сметка на публичните ресурси и едновременно с това въвеждаме система за оценка на качеството на образованието, която ежегодно да ни дава публични данни за всички училища, осигуряващи общото образование. Там, където качеството е по-ниско - анализираме причините и насочваме ежегодно ресурси, за да компенсираме разликата. Следващото годишно измерване ни показва промяната. Ако такава няма, възможните причини са само 3: системата за оценка на качеството е негодна, анализът ни е грешен или не знаем да изчисляваме необходимите ресурси. Понеже от десетилетия не сме правили нито едно от тези неща, те ни се виждат извънредно трудни. И изпълнителната, и законодателната власт, които единствено могат да започнат нужните промени, ги заобикалят поне от 10 години и успокояват съвестта си с мантрата, че „системата е работила десетилетия и без тях". Но не е така. Нито системата, нито нуждите на децата в системата са същите като преди 20 г.

- Защо се стигна до скандала с изтичане на информация за матурите - това практика ли е или саботаж срещу Игнатов?

- Само министърът на образованието може да даде валиден отговор на този въпрос. Ако е практика, като всяка корупционна практика ще бъде извънредно трудна за доказване. По-мъдро е да се работи върху премахването на условията, които правят „втория начин" за подготовка за изпити ефикасен. А ако е „саботаж", очаквам на сайта на МОМН да видим лицата и биографиите на хората, които са го организирали. Независимо колко бавна ни е съдебната система, хората, които за някакви лични или частно-политически цели злоупотребяват с образованието, здравето и сигурността на деца, заслужават цялото ни публично презрение незабавно.

- Какви проекти са приоритетни сега за Фондация "Пайдея"?

- Много сме щастливи с постиженията на младите енергийни мениджъри от 21-о СОУ и се надяваме методиката за тази интересна за тийнейджъри практическа учебна дейност да намери нови привърженици в други училища.

През последните месеци депутати от ЕП проявиха интерес към нашата програма „Европейски уроци" и в момента обсъждат пилотен проект за нейното апробиране във всички държави членки на ЕС.

Работим усилено още и по няколко нови учебни ресурси за гражданско образование с акцент върху доброволчество, устойчиво развитие и професионално ориентиране - теми, които са все по-интересни на децата, но в учебните програми още „няма място" за тях.