Всеки четвърти българин не е отварял книга. 27,4 на сто от сънародниците ни са посочили, че изобщо не четат, а близо 14 на сто смятат четенето за безполезно. Тревожните резултати са от представително проучване на агенция "Алфа рисърч" за читателските нагласи за 2009 г.

Данните бяха във фокуса на дискусиите на Фестивала на българското образование. Социологическата анкета скоро ще бъде представена в детайлната си цялост, след като при учениците се проведат специални интервюта за нагласите към словото.

Четенето се конкурира с общо 5 дейности за вниманието на българина през свободното му време, коментира доцент Александър Кьосев, преподавател с Софийския университет "Св. Климент Охридски" и част от авторския екип на изследването.

Над 90% нашенци първо щракат с дистанционното, за да видят какво дават по кабелната. След това по популярност следват интернет и социалните мрежи. Четенето заема

незавидното 5-о място сред любимите занимания на българите.

Най-активните читатели са на средна възраст около 40 години, работещи в свободни професии.

Близо един от десет чете всеки ден. Около 15% формират групата на т.нар периферни читатели, които четат през седмица. 11 на сто са били ежедневните читатели през 2006 г., а през уикенда към литература са се насочвали 15 на сто от сънародниците ни.

27,4 на сто са на противоположния полюс и изобщо не отварят книга. От 2006 г. тази негативна тенденция се задълбочава. Преди 4 години 25% от българите са посочили, че не четат изобщо.

На въпрос "Кога за последно си купихте книга" 7 на сто са отговорили през последните 6 месеца, а всеки пети не си е купувал нито една книга през живота си.

Между 11 и 20 лв. е нормалната цена за ново четиво според мнозинството. 14 на сто смятат, че изобщо не е необходимо да се купуват книги. "Тази част от обществото съставлява образно групата на хейтърите (от англ. мразя, ненавиждам). Те не купуват книги, защото според тях от четенето изобщо не може да се извлече полезна информация", коментира доц. Александър Кьосев. Според него между 15-25 на сто твърдо отбягват литературата.

Експертите смятат, че нередовното четене се дължи на множеството разконцентриращи фактори в съвремието.

"Трудно е да се съсредоточиш, докато звъни мобилният

телефон и компютърът е включен", коментира преподавателят от Алма матер.

Кьосев подчерта, че тенденцията за отбягване на книгите не означава пренасочване на интереса на читателите от печатното слово към виртуалния екран. Едва 4-5% от нашенци четат литература от интернет. Според Кьосев е крайно погрешна представата, че "мишката ще изяде книжката" поне засега.

Причината е, че голяма част от по-възрастното поколение не може да си служи с модерните технологии, а все още много младежи не могат да си позволят компютър.

61% си избират книги по препоръка на приятел или близък. Медиите са на 3-то място по влияние над мнението на читателите. "Стряскаща е тенденцията, че само

1% от учениците четат по препоръка на учителите

си. Всеки привкус на авторитет или официалност няма шанс да привлече вниманието на децата", коментира доцент Кьосев.

Оказа се мит, че предаването на БНТ "Голямото четене" е амбицирало българите да разгърнат препоръчаните от екрана издания, сочат резултатите на "Алфа рисърч". Наполовина се разделя общественото мнение дали трябва, или не трябва да продължи тв кампанията.

Едва 4 на сто са прелистили страниците на препоръчаните в предаването класически автори. "Резултатът е очакван, защото повечето хора вече са чели вечните български романи "Под игото", "Тютюн" и "Време разделно", които грабнаха призовите места в надпреварата, отбеляза Александър Кьосев.

Той открои поредния тревожен резултат, изпъкнал от класирането на най-популярните български автори. На въпрос "Кой ви е любимият съвременен български автор" най-голяма част от анкетираните са отбелязали Стефан Цанев. Следват Недялко Йорданов, Антон Дончев, Иван Вазов. След първите четири имена челната десетка допълват разстреляният разказвач на мафиотски истории Георги Стоев, журналистът Мартин Карбовски и сценаристът на "Шоуто на Слави" Иво Сиромахов.

"Притеснително е, че българите поставят Вазов сред съвременните наши писатели, а Георги Стоев е сред първите пет най-четени автори у нас", коментира авторът на изследването. Изводът на експертите е, че медийните имена са най-популярни сред родните читатели, но тяхната слава бързо приключва. Така например емблематичните за прехода вулгарни романи на Христо Калчев бързо залязват и в момента се радват на вниманието на 2% от читателите.  В чуждестранните любимци на родните читатели класацията водят авторът на бестселъра "Шифърът на Леонардо" Дан Браун, нашумелият Паолу Коелю и романтичната писателка Нора Робъртс.

Дори и минимална статистическа следа не е останала от творци като Маркес, Екзюпери и Булгаков, чиито творби се отличиха в предаването "Голямото четене".