- Д-р Петрова, новата агенция „Медицински одит", която оглавявате, започва проверки заради свръххоспитализации, които източват сериозни ресурси от здравната каса.Кои са най-предпочитаните болни за леьчебните заведения?

- В НЗОК от години правят нещо като класация Топ 10 на най-често използваните пътеки. По принцип предпочитани са скъпоплатените, като например инвазивната кардиохирургия или диагностиката. Но друга част от свръххоспитализациите  са нископлатени. Като например премахването на сливиците. Там също има необичаен ръст и очевидно се печели от оборота. Третият път, който също води до свръххоспитализиране, е разделянето на различните болести на пациентите на отделени пътеки. Когато има придружаващи заболявания, един човек може да бъде преведен през няколко пътеки.

- В абсолютни стойности в здравеопазването потъват все повече пари, но качеството върви в обратната посока?

- Ако искаме да сме обективни, има две причини за все повечето пациенти в болниците. Едната е свързана с общото застаряване на населението и оттам увеличаването на заболеваемостта. Освен това стресът също влияе върху здравето на нацията. Хората емигрират, връщат се, поради това се увеличават  инфекциозните заболявания. Например епидемията от морбили започна също от българин, завърнал се от странство. Но има и т.нар. предизвикана свръххоспитализация. Тя е свързана с недофинансирането на здравната помощ по принцип. Това принуждава болниците да правят еквилибристики, за да могат да попълнят дупките в бюджета си. Например, когато има едно тежко заболяване с много придружаващи оплаквания, сепсис, пациент в кома или с многоорганна недостатъчност… Всичко това изисква сериозни финансови ресурси. А стойността на клиничните пътеки не дава големи възможности. Затова понякога болниците приемат пациенти, които всъщност не се нуждаят от лечение.

- Както е недофинансирана системата, така докторите са единствените българи, които се доближават упорито до европейските заплати. В големите болници се разписват срещу 3000-4000 лв. заплати. А миналата година в една от пловдивските болници кардиолозите взеха по 30 000 лв.?

- Лечебните заведения са търговски дружества. Начинът на образуване на възнагражденията им е описан в съответния закон. Финансиращите органи като здравно министерство, НЗОК или друг орган им  превеждат средства за извършена дейност, а те си ги разпределят вътрешно по съответната методика. Не бих искала да правим паралели в заплащането. Лекарите извършват висококвалифицирана дейност и в голямата си част заслужават да получават достойно заплащане. Медицинската услуга също си има цена и колкото е по-висококачествена и високотехнологична, толкова и тя е по-висока.

- Само че през последните години медиците имат високо заплащане и почти никаква отговорност. Лекарските грешки стигат от обществеността изключително трудно и често случайно. Няма случай етична комисия да е изнесла публично решение за небрежност или откровена немарливост. Дори в съдилищата докторите упорито отказват да стават вещи лица в подобни дела.

- Ние ще се опитаме да подпомагаме обективното изясняване на всеки случай. Когато има грешка заради медицинска некомпетентност и това е доказано, всеки трябва да си поеме своята отговорност. Ще се постараем да привлечем съсловните организации, а то и не може да стане без тяхната преценка и без специалисти. Защото само те могат да оценят дали има безспорни доказателства, че дадено поведение е довело до грешка. Например при забравен инструмент в тялото на пациента. Това са обективни доказателства. В закона вече има известна промяна към обективизация на тези грешки и съответно възможност за налагане на санкции, дори за отнемане на правото да се практикува лекарската професия.

- Какво ще мотивира съсловните организации да се захванат с грешките на своите?

- Ние ще правим преценки по критерии, определени от тях. Освен това ще привлечем и техни представители. Така те ще поемат и своята отговорност. Нали точно съсловните организации отговарят за етичното поведение на своите членове.

- Какво следва, когато откриете нарушение?

- Процедурата е уредена в закона за административните нарушения. Ако има безспорни доказателства за нарушение, се съставят  протоколи. Това напомня малко пътнотранспортно произшествие. И при нас също се правят актове и се предлага дали да има санкция, дали да се отнеме лицензът на лечебното заведение, или на изпълнителя на медицинска помощ. Но задължително всичко трябва да бъде достатъчно обективизирано, за да може да издържи в съда. Защото вероятно повечето актове ще бъдат обжалвани, което ще забавя процедурата.

- Инвазивните лаборатории, както и хирургията, се оказват с необичайно висок ръст, заради което тръгвате на проверки. Но и без тях е ясно, че в малките градчета подобни високотехнологични звена нито имат достатъчно натоварване, нито висококвалифицирани екипи. Защо изобщо имат разрешение за работа?

- Това е щекотлив въпрос за издадения лиценз. Първо, за да го получи, звеното или лабораторията са представили необходимия брой специалисти и съответната апаратура. В останалите си характеристики обаче те не изпълняват стандарта. Но доскоро ние нямахме такъв стандарт. Така че тези заведения са откривани при условията на някакви наредби. Точно това е позволило в момента да имаме 23 лаборатории. Сега обаче идва вторият етап, с прилагането на самия стандарт. Задачата на агенцията е да провери дали има съответствие между желанието им да работят и дали могат да предложат необходимото качество на услугата.

- Проверките показват, че със стентове са се сдобили хора, на които те не са нужни. Но всички останали знаят, че сериозният проблем не е инвазивната кардиохирургия, а последващото проследяване на хората с байпаси, стентове и т.н. Защото то не се плаща от пътеки и това премахва всякакъв интерес към пациента. Ще следите ли какъв е крайният резултат от лечението?

- Това е съществен въпрос, защото лечението е продължителен процес, не е само въпрос на една операция. Проследяването му няма да е свързано с нашите проверки, но то ще е част от онази дейност на агенцията, която ще съдейства за промяна на стандартите, за анализ на дейностите. Ние сме готови да съдействаме за направата на регистри на такива болни. В Европа, а и по света това става следваща стъпка при високотехнологичното обслужване на пациентите и на качеството - да се създадат регистри на преживелите гръдни, сърдечни, онкологични операции, по които да бъде проследено състоянието им. Докторите ще могат да наблюдават пациентите си, за да отговарят и за крайния резултат. Ние ще подпомагаме този процес. Защото аз от 10 г. работя по сигурността и безопасността на пациентите и смятам, че създаването на подобна агенция е венецът на моите усилия. Не смятам, че трябва да ни възприемат само като репресиращ орган. А той трябва да подпомогне нещата да вървят към по-добро

- Искате да създавате и класация по рейтинги на болниците?

-  Важно е тези, които предоставят добра помощ, също да излязат на светло. Да се каже - ето, тази болница е добра. Обещавам, че ще има  рейтинг на лечебните заведения, който обаче ще правим с помощта на пациентите. Ще се опитаме да създадем възможност по-добрите да бъдат мотивирани. В САЩ правят всяка година рейтинг на своите болници.

- Макар да започвате вече проверки, все още нямате дори кламерчета.

- Нямаме, но пък разчитаме на своя опит. Ще обявим конкурси и за попълване на екипа, но първите хора, с които ще стартираме, са опитни и вече са се занимавали с тази дейност.