Пациент идва в съзнание след тежка автомобилна катастрофа:

- Докторе, в болницата ли съм?

Докторът :

- Ами... отчасти...

Тези дни в България не е необходимо да претърпиш тежка автомобилна катастрофа, за да ти стане ясно, че дори и да си здравноосигурен, личният ти доктор ти е личен само отчасти. Защото него го няма. Той стачкува, неясно докога. Дали докторът ти има право на ефективни протестни действия по смисъла на Закона за уреждане на трудовите спорове, е друг въпрос. От който обаче произлизат куп други въпроси. Ако някой успее да отговори поне на един от тях, ще му стане ясно веднъж завинаги какъв е халът на първичната ни здравна помощ, какво общо имат нашите пари, събирани под формата на здравни осигуровки, с джипитата, и кой всъщност е лудият в цялата тази галиматия - този ли, който яде зелника, или онзи, който му го плаща, но така и не успява да се облажи и с троха от него.

Общопрактикуващите лекари в страната заключиха кабинетите си и оставиха 7 млн. българи да се спасяват кой както може. Като изключим пациентите, от стачката най-тежко го отнесоха медиците от центровете за бърза помощ. В цялата страна те бяха най-натовареното звено от здравеопазването ни, независимо че нито са по-добре платени от личните лекари, нито работата им е по-малка по обем и отговорност от тяхната. Напротив. Не е тайна, че нощем трудно ще накараш личния ти лекар не само да те прегледа, но и дори да вдигне телефона си. Ако все пак благоволи да ти се обади, то ще е колкото да те препрати на Бърза помощ. Най-високата заплата в нея е 550 лева. Толкова малко не взема и най-окаяният доктор на село. Само за сравнение, най-ниският месечен доход на джипи с до 1000 записани човека в листата му е 1319 лева. Тези, които имат между 1000 и 2000 - вземат по 2500 лв., а колегите им с над 2000 човека - по 4500 лева.  

Няма спор, че лекарската професия е твърде отговорна и да гледаме в паничките на медиците е меко казано невъзпитано. Невъзпитано обаче би било, ако споменатите субекти си гледаха работата и не спекулираха със затрудненията на здравната каса по време на криза.

Впрочем, споменатите лични лекари тълкуват твърде превратно изискването на Закона за здравното осигуряване, според което трябва да осигурят "24 часова медицинска грижа на пациентите". Това съвсем не означава да спят в кабинетите си. Нормативната уредба ги облекчава, като им позволява да се обединят в групови практики, в които дежурен медик да поема болните и на своите колеги, или да сключват договори с центрове за спешна помощ. Малцина от тях обаче го правят. Повечето предпочитат да си приберат сумите от касата в пълен размер.   

Към исканията си вчера те прибавиха и това да продължат да плащат минимални наеми за кабинети в поликлиниките. Сега за кабинет те броят на общините по десетина лева. Занапред обаче ще им се наложи да се бръкнат с по 22 до 30 лева според площта.

Не е тайна и фактът, че повечето лични лекари, особено в малките градове и на село, не наемат медицински сестри, за да не им плащат. Където пък ги има, то в повечето случаи са пенсионерки, които се задоволяват и с 200 лева заплата. Те обаче не протестират, защото просто нямат друг избор. Те нямат право на лична практика. Не протестират и пациентите, защото няма при кого да отидат. Българският болен само се надява, че скоро стачката ще свърши и дори някоя нощ, когато го прободе вляво, джипито поне ще му вдигне телефона. Защото българският болен може да е беден, но е почтен и вярва на своя лекар, независимо дали той му казва истината или го залъгва с приказки за зелници.