- Г-н Стоичков, защо беше необходим спорът дали да се запази титлата "доктор на науките" и защо се получи този драматичен обрат в гласуването за тази титла в законопроекта за развитие на академичния състав?

- Действително в комисията се получиха обрати в рамките на 7 дни. Миналата сряда на 27 януари мнозинството не подкрепи нашето предложение с проф. Станилов да се възстанови "доктор на науките" като научна степен. Такава е била политиката на министерството на образованието и за съжаление със 7 на 7 гласа не подкрепиха това предложение. Но се радвам, че на заседанието на комисията на 3 февруари отново беше поставен от нас този въпрос. Получи се една добра дискусия "за" или "против". Чуха се различни мнения и постъпи предложението да прегласуваме тази разпоредба. Радвам се, че и ГЕРБ преосмислиха своята позиция и подкрепиха да се възстанови "доктор на науките". Това е важно в два аспекта. Първо, към момента законът урежда тези обществени отношения. В момента в България има многобройни носители на "доктор на науките", които трябва да получат място и в новия закон, а не с обратна сила да им се отнемат права, придобити по силата на закон и положен дългогодишен труд. Вторият аспект е, че ние не предвиждаме степента "доктор на науките" да води до изключителни права, като правото да заемаш академичната длъжност "професор".

- А след като се дава толкова голяма свобода на ректорите с новия закон, как ще гарантирате, че те няма да решат да използват титлата "доктор на науките" като задължителна стъпка към професурата?

- Изрично сме записали в настоящия закон, че единственото изискване да кандидатстваш за академичната длъжност "професор" е да притежаваш научната степен "доктор". Предстои и друго обсъждане следващата сряда, по предложение от мен и проф. Станилов - ние дори изключваме да бъдеш доцент преди това. Единственото законово изискване е да притежаваш научна степен "доктор", т.е. всяко друго изискване, което противоречи на него, ще бъде отменено от арбитражния съвет към Националната агенция за оценяване и акредитация. (НАОА) В една от дискусиите аз казах на шега, че висшите училища могат да имат и изискване за цвят на очите и ръст.

- Но ректорът има голяма власт и за избор на изпитващото жури при дисертациите. Ами ако един човек иска да стане доктор, но не се ползва със симпатиите на ректора? Как ще се справите с този субективен елемент?

- Въпросът е съвсем удачен. Няколко са процедурите - първата процедура е, че ректорът обявява конкурс само когато е налице преподавателската натовареност на асистенти, доценти и професори. Тази преподавателска натовареност трябва да отговаря на стандарти, които ще бъдат приети в правилника за приложение на закона. За тези стандарти ще следи НАОА в частта на следакредитационния контрол. Първо, ректорът да не може субективно да обяви конкурс чак когато племенникът му завърши 5 курс. Преподавателската натовареност трябва да бъде обективизирана и контролирана. На второ място, ректорът не назначава журито за доценти и професори. Той само със заповед открива процедурата, а журито се определя чрез жребий на случаен принцип от националната листа, която е общовалидна за България. По този начин се стремим да няма субективен елемент и тези да отдалечим максимално процедурите от ведомствения елемент.

- Още стои на дневен ред проблемът как ще се спре нарояването на стотици професори. Къде точно е бариерата в закона?

- Именно този елемент на преподавателската натовареност, която обуславя конкурса за доцент професор и асистент. Тази преподавателска натовареност ще бъде и критерий, за да не се произвеждат повече доценти и професори, отколкото студенти има в един университет. Трябва да има минимален хорариум. Да има също квотен принцип - един преподавател на колко студенти ще преподава.

- Къде останаха държавните изисквания към аспирантите? Кой всъщност може да стане доктор у нас?

- От 2000 г. е приета наредба за реда за прием и обучение на докторанти. В тази наредба са описани и фигурата на научния ръководител, отношенията в научното звено, вътрешната защита и други важни процедури. Но те са технологични и затова ние предвиждаме тези процедури да бъдат адаптирани към новия закон, който се приема сега, и заложени в правилника за приложение на закона за академичния състав. В него ще са разписани ясно и точно тези технологични процедури по условията за прием, за обучение за получаване на научните степени и академичните длъжности. Този правилник предвиждаме да се изработи от МС в тримесечен срок от приемане на закона. И вече след приемането на правилника, в едномесечен срок висшите училища да бъдат задължени да изработят своя си нарочен правилник. Този документ е специален за реда и условията за заемане на научни степени и длъжности. Нарочният правилник предвиждаме да бъде съгласуван с НАОА, което не противоречи на автономията на университета. По този начин да гарантираме един работещ механизъм.

- Предстои гласуване и на Закона за висшето образование - какво ще държите да се въведе в него?

- Законът за висшето образование е фундаментален и най-тежък в тази сфера. Той първо трябваше да бъде обсъден, а след това Законът за академичния състав, защото академичният състав е само една глава от ЗВО. Той ще бъде тежък и като дискусия и като проблематика, тъй като за академичния състав летящата фраза беше: "Вие с ВАК ли сте, или подкрепяте новия закон?". Водоразделът беше и емоционален. Но при ЗВО този водораздел го няма - няма нещо старо, което да е категорично и повсеместно отречено като процедура. За мен ще е най-важно в ЗВО много ясно да се избистри политиката на държавата по отношение на менажирането, финансирането и оценяването на крайния продукт. Дали крайният продукт са дипломи, които печатаме, за съжаление и продаваме, или крайният продукт е един млад човек, който на втория ден, след като си получи дипломата, има възможност да се реализира на трудовия пазар. В тази връзка бих апелирал да се привлекат в работните групи за изработване на закона и представители на бизнеса и синдикатите. Защото в момента висшето образование е откъснато от реалния живот и критиките от работодателите към качеството на висшето образование до голяма степен имат почва. Това трябва да бъде основното като принцип на закона. И трябва да се преосмисли как държавата иска да управлява финансите и собствеността. Защото сега министър Игнатов има концепция институтите на БАН да се приобщят към студентската структура.

- Как гледате на тази идея?

- Това е идея, върху която заслужава да се помисли, но първо трябва да се изведат задълбочени мотиви защо го правим и какви са гаранциите, че в университетите ще имаме по-качествена научно изследователска работа, отколкото досега под шапката на БАН. Ако това се изясни, мотивира се и се докаже, аз бих подкрепил в определен аспект тази идея. Но ако просто преструктурираме, за да орежем БАН от институтите и ги прехвърлим към университетите без ясни гаранции за по-добра научноизследователска работа, тогава аз ще бъда против това механично преливане и преструктуриране на БАН. Привърженик съм на тезата, че в университетите при младите хора е логично освен преподаване да има и научноизследователска дейност. В този аспект трябва да се поставят и основите на ЗВО. Важен момент е и студентското кредитиране. Един студент, за да е 100% отдаден на специалността си, трябва да му бъде осигурен екзистенцминимума. Със сегашната стипендия от около 100 лв. един студент не може да си покрие разходите си за телефон. Идеята ми е бизнесът да подаде ръка, да влезе във висшите училища и да осигури договор за обучение, с който при съгласие студентът да се ангажира да работи за следващите 3-4 години при този работодател. Но и самият работодател да има гаранции, че неговият стипендиант няма наруши договора. А ако студентът наруши договора и отиде в чужбина например, тези 40 млн. лв. към момента в държавния инвестиционен фонд за обезпечение на банково кредитиране може да бъдат обезпечение при договора за обучение. Когато работодателят осигури стипендии на студента, а той отиде в чужбина - тогава държавата плаща.

- Каква трябва да е издръжката на студентите - една и съща за всички университети или сумата да се определя според рейтинга и качеството на вуза?

- Винаги принципът "на калпак" е дразнещ и неправилен и създава уравниловка и липса на стремежи за развитие. Финансирането според мен изцяло трябва да се преразгледа, защото в България и към  момента делим нещата на частни вузове, които са добри или лоши и на държавни вузове, които пак са добри или лоши. Държавата трябва да се насочи към единен модел на финансиране, макар и това да прозвучи екзотично. Има достатъчно европейски модели на финансиране, където държавата осигурява до 50% от бюджета на вуза, независимо дали е държавен или частен. Оттам нататък рейтинговата система ще бъде действително обективна, защото всеки университет ще се стреми да уплътни останалите 50% от бюджета като се самодокаже на пазара. Тогава една рейтингова система ще има жизненост и резултатност.