За първи път след 20 години демокрация у нас група жени с малки бебета се изправиха пред родилен дом, за да кажат, че гаврите с родилките и грубото отношение към тях са все още практика у нас.

Това го знаят раждалите скоро или отдавна, така и тези, на които сега им предстои.

Но това си е наша традиция - попадне ли жената в залата, идва властта на санитарката и на сестрата. А те могат да побъркат от ужас и най-вдъхновената бъдеща майка.

В повечето от случаите жените стискат зъби и не се оплакват от лошото отношение. Психологията на този отказ е много прост: всяка от тях току-що е получила невероятния шанс да бъде майка, да прегърне мъничкото си крехко същество. И в този момент преживяната грубост просто няма никакво значение. Нали всичко свърши, с облекчение си мислят родилките и се опитват за цял живот да забравят на какво са били подложени.

Обидите, които понасят, са не просто морални, те причиняват и чисто реален ужас. Всяка родилка е с ясното съзнание, че е напълно безпомощна. И за разлика от всички други оперативни състояния, когато човек е под пълна упойка, родилката остава в съзнание. Така, докато чака да започне раждането, страхът в нея се нагнетява като в парна машина. Жената се пита какво ли би могла да й причини тази зла жена, която в момента е с пълна власт както над живота й, така и над този на детето й.

Болката при раждането познава всяка жена, която някога е дала нов живот. И ако в този момент тя иска да призовава Господ, майка си, баба си и целия Млечен път, да крещи, да бие с юмруци във въздуха, това е нейно право.

Всеки човек е с различен праг на поносимост на болка. Ако жената не търпи като говедо, тутакси я наричат лигла. Уж, за да се стегне. „Стига крещя, ма! Я се стегни! Кво си се разревала и разлигавила!"- казват санитарките.

А жената трябва да е максимално релаксирана, да знае, че я разбират през какво чудо минава. А чудото се нарича „болка". Разкъсваща, всестранна, бездънна. И тогава подадена ръка, погалване по главата и малко съвместно броене до отминаване на контракцията е всичко, от което жената се нуждае.

Почти всички бъдещи родилки са наясно, че има някои частни клиники със слаби възможности за бърза професионална реакция в критична ситуация. За последните години се случиха някои сакатлъци именно по време на проблемни раждания в частни клиники. Но съпрузите са готови да платят всякакви пари, за да не бъдат унижавани жените им. А бъдещите майки стискат очи, стискат палци и се молят всичко да мине добре на място, което е нещо средно между хотел и клиника, защото се страхуват да раждат в държавната болница.

В най-болезнените минути на раждането една жена е уплашена до оглупяване. И точно там е разликата между хуманните медици и касапите, които несъмнено си вършат работата с разбиране, но са нехуманно зли.

Затова за човечните лекари винаги се вият опашки, затова пациентите са склонни да им платят на масата, под масата, през прозореца, ако трябва, но да не бъдат третирани като говеда.

Група смели млади майки вече издигнаха глас за правото си на достойно раждане. И този път никой не иска пари от държавата. Става дума за малка „хирургична" операцийка, наложена чрез бързи административни мерки - да бъдат резнати змийските езици на злите служители в родилните отделения.