Новооткритият ресторант "Едно време" на езерото "Ариана" вече е любимо място на много софиянци. И ще става за все повече.  Няма как да е иначе, след като цените са под средните за такива заведения, а ястията са безумно вкусни, приготвени по стотици видове старинни рецепти.  Продуктите тук са гарантирано екологично чисти, без нито грам консервант.

Готвачът действа пред очите ти. Младо момиче ти меси хляба и го пече в пещта до теб, месото се купува и транжира на място. Всичко е досущ  като в къщите на нашите прадядовци и прабаби отпреди век, а храната е наистина домашна. За салатата си избираш кой точно домат да ти нарежат, коя чушка да сложат, кое стръкче магданоз да откъснат.

На всяка краставица и морков пише в кое село са произведени

В  събота и неделя  сутрин предлагат уникални семейни закуски. Точат се три вида домашни баници, бухтички, мекици, палачинки... И най-претенциозните ще намерят сладко по вкуса си за последните. Има поне 15 вида: от диви ягоди, къпини, вишни. Каквото се сетите, ще го извадят. Сладкото е закупено от възрастни жени от населените места по  Искърското дефиле, които го правят с майсторлък и огромна любов. В палачинката можеш да сложиш дори истински горски мед.

Винаги има овче и биволско кисело мляко в малки гърненца, което се кваси на място. Фантастично е дори само да го гледаш.  За хапването да не говорим. Малчуганите могат да опитат истинско прясно домашно мляко, което няма нищо общо с това по магазините. Гаранция. Каймакът му е дебел и вкусен. Направо избива в масло.

Ако децата не ги свърта край вас,  след като хапнат, няма проблем. Стига да сте им взели кънки. Тези дни отваря ледената пързалка и можете да ги оставите да беснеят по леда, като ги гледате през цялото време. 

Трудно е да се опише удоволствието, когато прекрачиш прага на „Едно време",

минеш покрай тъкачния стан, каручката,

седнеш до огъня, за да ти наточат вино от бъчвата, от който край на България поискаш, да ти свалят  от домашната луканка,  да ти я нарежат на ситно.  Или да видиш как се опушва за теб бут по еленски, без никакви допълнителни добавки. После да ти сипят една тригодишна троянска сливова или кайсиева ракия от Силистренско. От който и регион да поискаш, ще се намери. И е правена там, в дома на прозводителя, отлежавало е в мазата му. Той също си пийва такава и се радва, че други хора също ще я опитат. Същото важи и за вината.   

В мазето на заведението има всичко за мезе и разядка. Намират се и всякакви туршийки и друга зимнина в буркани.  Вярно, температурата се регулира с климатик, но вкусът е автентичен.

Влизайки тук, наистина  се връщаш поне век назад. Намираш себе си сред бъчвите, чановете, халищата,

суджуците, които висят над главата ти

Усещаш какво точно значи да си българин. 

Заведението предлага  истинско завръщане в миналото, което всъщност е тенденцията от бъдещето. По цял свят хората са луди да усетят вкуса на гозбите от стари времена, да седнат сред автентични предмети, които са използвали хората, живели някога, но на поносими цени. Не говорим за механите от соц тип, където имитират някакви етно елементи и ти режат главата до кръста, за да се стряскаш и насън, когато ти се привиди стомна, гега или народна шевица.
 

Разпитваме управляващия мениджър на ресторанта Иво Кръстев. Ето какво ни казва той: „Стремили сме се да пресъздадем един български ресторант, какъвто е бил в края на миналия век, да съчетаем модерната сграда с  духа на старите времена. Имаме си стари рецептурници, всичко се прави по тях. Месото за суджуците го купуваме и го даваме на известния производител Добревски. Смея да твърдя, че такъв ресторант в София досега нямаше. Дори в Банско вече не можеш да отидеш и да намериш нещо такова. А и чужденците, и българите търсят точно това - екологично чиста храна, приготвена по стари рецепти, искат да усетят истинската атмосфера и бит на страната, да се потопят в бита, в уюта, във вкусовете й. Това е бъдещето."