Забраната за извършване на венчавки в събота, срещу и в сряда, срещу и в петък, както и в дните на четирите годишни поста е наложена още от началото на християнството и с вземане на решения на еленските и поместните събори (51-во Апостолско правило; 52-ро правило на Лаодикийския поместен събор). Необходимостта от тези мерки се появила, след като християните започнали да нарушават светостта на поста, който не е само телесен, но и духовен. Пост е необходим всяка сряда - поради това, че на този ден Спасителят бил предаден от Юда, а всеки петък, с някои изключения, тъй както в живота всяко правило има изключение, така и в църквата - защото тогава Исус Христос е разпнат. Така и всички други определени пости. Освен лишаването от блажна храна в тези дни, е необходим и духовен пост: въздържането от обиди и скверни думи, както и от събиране на мъжа и жената. За събота и срещу празник това е необходимо, защото на другия ден едно нормално православно семейство трябва да отиде да вземе участие в светата литургия. За да вземе участие, е необходимо това въздържание, за да бъдат чисти, тъй като св. ап. Павел ни съветва както за това, така и самите ние да не се допираме до нечисто (2 Кор. 6:17; Втор. 23:14).

Когато се венчаят мъжът и жената, вечерта обикновено става консумацията на брака им. При това положение те не трябва да отиват в храма и да участват в светата литургия. За да бъдат подготвени за св. литургия, св. отци са конституирали каноните да не се извършват в такива дни венчавки.

И досега по канон не следваше да се правят венчавки в тези дни, но на повечето места се извършваха. Но нито свещеникът, нито християните са извършвали грях. Това е ставало по решение на върховното управление на църквата - в случая Светия синод.

В условията на атеизъм християните се отдалечиха от старите традиции. Тъй като може би в повечето случаи бракът се консумираше далече преди да има църковен. Църквата бе решила да излезе от това положение по-скоро с мисълта да помогне на християните, като позволяваше да бъде извършвано светото тайнство в забранените дни. В условията на неспазване на старите традиции се достигна до тази икономия. Това е термин в каноническото право на светото православие - икономия. В превод означава снизхождение към християнина или към едно цяло християнско общество. Прилага се по време на изповед, когато изповедникът иска да помогне на християнин, който проявява истинско покаяние и готовност повече да не повтаря изповядания, обикновено, тежък грях. Фарисеите никога не пропускат момент, който да използват за провокация спрямо новото учение на Спасителя, като му задават въпрос: „Защо тогава Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне?" (Мат. 19:7).

Спасителят, както винаги, пряко, без заобикалки, им отговаря: „Поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй." (Мат. 19:8).

Така и Светият синод на Българската православна църква поради своята загриженост за паството си, без да го обвинява в нещо, тъй като само Бог може да изобличава съгрешилия, както го прави и Исус Христос, се разпоредил навремето да се употреби тази икономия.

Някои свещеници се безпокоят, че забраната ще им се отрази финансово. Безпокоенето за намаляване на доходите трябва да е най-последната грижа на духовенството. Важна е преди всичко духовната полза от всичко, което прави християнинът.