Край на венчавките в събота, срещу сряда и петък, както и по време на четирите поста в годината. Така изисква канонът от векове. Само че точно в тази му част у нас той се пренебрегва от десетилетия. Светият синод на Българската православна църква реши да сложи ред и ги забрани със свое изрично решение.

Вярващите са запознати с това правило и не дръзват да се женят по време на пости, но някои хора не желаят да изпълняват тези правила. Затова духовенството ни реши да се води от максимата  канонично - практично.  

Решението на Светия синод по принцип е правилно, но на този етап от развитието на нашето общество, не е от първостепенна важност.

С други думи, както казва народът в подобни случаи: "Всичката Мара втасала, че се захванала и с това."

По принцип канонът на светата ни православна църква, а той е от древност, венчавките в събота, срещу и в самия ден сряда, срещу и в самия ден петък, както и по време на четирите поста през годината, е правилно да са забранени, но това не е проблем номер едно. Нещо повече, да се спазват тези забрани, е основен въпрос за всеки православен християнин, който осъзнато практикува своята вяра, а не влиза в храма само за да запали свещ  на празник. У нас обаче в последните години много хора се кръстиха по някакви причини - дали от модно увлечение, или от вътрешен подтик на душата, но не изпълняват християнските повели. Дори не търсят възможност да научат нещо повече. Свещенството като цяло също не ги катехизира предварително, преди те да приемат светото кръщение. По-строгото спазване на канона, което налага Светият синод, ще бъде проблем именно за тези християни, които са кръстени, но не се черкуват, не се изповядват, не постят, не взимат свето причастие. За тях венчанието в храма в повечето случаи е само един ритуал, който трябва да бъде изпълнен пред гостите на сватбата им. Аз не обвинявам тези хора. Всеки има своя индивидуален път към вярата.

Лошото е, че в църквата тези неща, като по-категоричната забрана на венчавките в споменатите дни, се прокарват по административен път. Лошото е, че не се  проявява разбиране по въпроса. Лошото е, че тези забрани се въвеждат безразборно, по нечие хрумване. Това далеч не е най-важният проблем на църквата ни. Важно е да се знае, че по този начин въпросът със сватбите в забранените дни няма да бъде решен. Венчавки ще се правят  и когато не бива да се правят така, както и досега, но по-скрито. По същия начин, скрито се извършват венчавки и в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", където те са забранени. Бедата е, че ние не живеем с каноните, но ги прилагаме като дисциплинарна казармена мярка.

Свещеници от Неврокопска епархия вече се обявиха срещу забраната, но лошото е, че техните аргументи са изцяло финансови. Те се страхуват да не се изгубят едни значителни доходи от венчавките. Тях не ги интересуват никакви канони само и само келепир да има. Канонът е древен и на него се крепи църквата. Това обаче не означава, че той трябва да се прокарва административно-казармено, а да се живее в него. Това е истинският дух и преимущество на православието.     

За съжаление, сега свещенството се е превърнало в една професия.