Причудливи керамични фигурки на птици,  животни и хладилник отпреди 7 хилядолетия, намерени при разкопки на селищната могила край с. Юнаците, са изложени в пазарджишкия Регионален исторически музей. Уникалният „Град на птиците", наброяващ 130 експоната, няма подобен у нас, защото никъде в България не е събрана на едно място подобна колекция, коментира археоложката Стоилка Игнатова, уредник на юбилейната изложба, посветена на 70-годишнината от първите археологически разкопки на обекта, проведени през 1939 г. от Васил Миков.
Голямото разнообразие от фигурки включва експонати, в които се преплитат както

черти на птици

и животни,

така и на хора

Някога селището е било разположено на полуостров, обитаван от най-разнообразни птици, които хората са могли да наблюдават и да претворяват чрез изкуството си.
Древните са боготворели силата на орела и са се прекланяли пред волността на неговия полет. Интерес за посетителите представлява и експонираното праисторическо жилище. Организаторите провокират всеки, отбил се да разгледа експозицията, с умело подбрания интериор - папрати и камъни, специално донесени от околностите на могилата.
 „Намерените артефакти свидетелстват за културата на хората преди много хилядолетия и с тази изложба се опитахме да пресъздадем атмосферата и отношението на древните към културата", обясни археоложката, която е част от българския екип, изследвал могилата досега. „Най-старият град в Европа е Юнаците", твърди и ръководителят на нашия екип ст.н.с. д-р Явор Бояджиев. Тази хипотеза събра в Пазарджик наши и чужди светила в археологията на Международен симпозиум на тема" Златното пето хилядолетие. Тракия и съседните райони през каменно-медната епоха". 4-дневната конференция се организира по инициатива на Регионалния исторически музей в Пазарджик, Националния археологически институт с музей - БАН, и местната община, като поводът е кръглата годишнина от началото на първите разкопки. „Убеден съм, че колегите историци ще възприемат нашата гледна точка, защото селището е много по-голямо от това, което виждаме, поне десетократно по-голямо е от могилата", продължава да защитава тезата си ст.н.с.д-р Явор Бояджиев. Историкът допълни , че през октомври-ноември 2007 г. експедицията се натъква на масивна крепостна стена с ширина в основата є 5 м и височина над 5 метра. Целостта є е съществено разрушена.

Такава масивна стена досега

не е открита

в Европа

Подобни укрепления се срещат в Североизточна България, но те са с по-малки размери - между 80 и 120 см е максималната им дебелина. Въпросната крепостна стена огражда само най-високата точка, която оформя акропола (цитаделата). Извън нея остава протоградът. Тази структура е позната в Гърция, но Акрополът край Атина е много по-висок. По първоначални данни стената е използвана около 500-700 години и във вътрешността є постепенно се създава селището. Това е колосално съоръжение с ясна урбанизация, жилищни райони, улици, водещи към цитаделата. Има всички белези на цивилизацията - земеделие, култивирани храни, животновъдство, свидетелства за класово общество, развита религиозно-митологична култура, казва Бояджиев. Селищната могила Юнаците,

наричана

още Плоската могила

е разположена в северозападната част на Горнотракийската низина, на 1,5 км, югозападно от с. Юнаците.

Първото є описание правят братя Шкорпил през 1898 г. в книгата си „Първобитните люде в България", а през годините съвместните археологическите експедиции с българско-руско и българско-гръцко участие са проучили средновековен некропол (ХІІІ-ІV в.); селище и римско укрепление (І-ІV в.); тракийско селище (І хил. пр. Хр.). Разкрити са 17 последователни селища, съществували и през трите етапа на ранната бронзова епоха, като последното е от каменно-медната епоха (халколит). Проучванията на 6-метровия пласт от бронзовата епоха, както и сондажите в полето западно от могилата, показват, че първоначалните селища са имали

предварително замислена кръгова планировка

с централна незастроена площ и укрепителна система на северната част на селището, състоящата се от ров и дървена палисада. Установена е двуделна структура на селищата - една част от тях е разположена върху издигнатия хълм, а другата представлява открито селище, намиращо се в полето западно от могилата.

Най-рано възникналият град в Европа, наричан от археолозите протоград (първообраз на съвременния град) датира към средата на 5-ото хилядолетие преди Христа, което означава, че селището е с 2000 години по-старо от градовете, познати в Европа. Те са съществували

2400-2000 години преди Христа

В населеното място вероятно са живеели около 2000-2500 души. Заселената територия е била с приблизителни размери 300 на 500-600 метра. Става въпрос за огромно пространство-около 1000 дка, могилата заема 1/10 от общата територия на селището.

"Преди 70 години, когато г-н Васил Миков е започнал тези разкопки, той всъщност е отворил България към света. Ние трябва да сме горди, че сме потомци и живеем в места, където преди 7 хиляди години е съществувала толкова напреднала цивилизация", заяви кметът Тодор Попов, респектиран от видяното.