Някога българските училища са се откривали с личната протекция и средства на заможни и напредничави българи. Духовният плам, който е водел възрожденските просветители, е запалвал искрите на знанието дори в най-бедните селски къщи. Всеки е искал да се изучи, така щото да излезе от тъмата на неграмотността. Даскалът (тази дума е била заредена с уважение и респект) е бил вторият по важност в градчето.

После, а и сега, държавата осигурява образованието на децата. То би трябвало да е достъпно за всеки, който подлежи на обучение, че и за тези, които по някакви причини са изпаднали от системата. Кога училището стана толкова (не)любимо на учениците, че и на и самите учители? Защо се получава така, че поколението, което излиза в последните 5-6 години от школата, не знае да пише правилно и грамотно на български език? По какви причини творбите на родните ни класици звучат на младите като на чужд и много далечен език?
Тези въпроси периодично, обикновено около шумотевицата с различни изпити, се завъртат в публичното пространство. Журналистите се вълнуват от двойките на тестовете, от фрапантната неграмотност на кандидат-гимназисти и висшисти, от тяхната собствена незаинтересованост да променят това. Родителите също натрапчиво усещат наболелите проблеми в образователната ни система, когато трябва

всеки месец да заделят солидни суми за частни уроци

на децата си. Явлението е характерно за всички големи градове у нас, а практиката с допълнителното и алтернативното ограмотяване тръгва още от 5 - 6-и клас и свършва чак с приемането в университет. На практика половината от класовете в средното училище биват избутвани благодарение на допълнителното обучение в различни частни школи.

Независимо от удвоените усилия обаче крайният продукт изглежда твърде зле. Зрелостникът не успява да стигне средното ниво на грамотност отпреди 15-20 години, когато и частните уроци не бяха толкова модни. В образователното министерство, разбира се, не искат, а и не могат, да си признаят за остротата на проблема. Няколко екипа на ведомството се заричаха, че ще въведат ефективни промени в системата, които като панацея ще я изцерят, както и че ще премахнат частните уроци. Уви, всичко остава само на ниво пожелания. 

Неправителствени организации обаче, както и международни институции, занимаващи се с преценка на качеството на образованието, не спестяват истината за ценза на учениците ни.

28% остават  неграмотни, защото отпадат от школото

още в началните класове. Други 22 - 24 на сто от тийнейджърите са на границата на грамотността по четене и писане. Според международно изследване половината от българските 15-годишни ученици не достигат минималните стандарти или са функционално неграмотни. Това значи, че не разбират текст, който четат, не могат и да си попълнят без грешки различни документи. България е на предпоследно място сред страните от Евросъюза по тези показатели, като с по-лоши резултати е единствено Румъния.

България е чак на 41-во място в областта на природните науки (сред други 57 държави), 43-та по отношение на четенето на текст с разбиране и 46-а по математика. В доклад на "Отворено общество" за децентрализацията на образователната система се посочва, че средствата не се усвояват ефективно. По данни на Евростат разходите за образование средно за ЕС са 5,1%, докато в България те са едва 4,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Експертите препоръчват да се въведе ежегодно външно оценяване на образователната ни система.

Доскорошният екип в министерството тръгна по тази трънлива пътека и въведе годишни тестове в 4, 5, 6-и клас, както и матурите в 12-и клас. Похвалните усилия обаче отново са с привкус на евтина пародия, тъй като за никото не е тайна, че

тестовете се  скалъпват по неясни критерии

скалата за оценяване - също. Комай оценките зависят от средния брой точки, събрани от най-голяма част от зрелостниците! Тестовата форма на изпитване е с вид на кръстословица, където трябва да посочиш верния отговор, а балансът между много лесни и много трудни задачи не съществува. Все пак тези изпити трябва да измерят средното ниво на образованост. Който иска да вземе диплома от по-елитарно учебно заведение, може да държи допълнителен изпит за доказване на по-специализирани знания.

Все пак

истинският прелом в грамотността става в 8-и клас

До 7-и клас учениците малко или повече се образоват. Голямата амбиция за масовото средно училище свършва там, защото четворкаджиите остават в по-обикновени и не толкова търсени школа, а по-пробивните и подготвените влизат във водещите езикови гимназии. В 8-и клас вече желанията на децата стават различни, губи се интересът към четенето, писането и развитието на въображението (доколкото го е имало). Настават четири години голямо буксуване, чатене по интернет и скайп, забавления, купони, дискотеки, безумни тв предавания и непрекъснато роящи се компютърни игри и изкушения.

Децата вече нямат достатъчна концентрация на вниманието, за да четат. По-интересно им е да гледат в синия екран. Като добавим към тази възрастова особеност фактът, че учебните планове и стилът на преподаване са в точката на замръзване вече десетилетия, не е чудно, че ходенето на училище е мъчение на младежите, а история, география и творби на класици са по-неразбираеми от английския език. Уроците се изпяват от раздразнителни лелки, повечето от които знаят, че са недосегаеми поради простата причина, че никой не напира да им вземе мястото.

Недостигът на  учители е  всеизвестен факт

 и създава чувство за безнаказаност у преподавателите. Те знаят, че дори да не се стараят особено, няма да загубят работата си. В нито един бранш у нас не съществува такъв феномен - хем да нехаеш за преките си задължения, хем да получаваш някаква заплата и да не те гонят, хем после да си довършваш работата, но на частно и срещу солидно заплащане. Защо тогава не въведат платено обучение по желание в самото училище? Регулираните такси със сигурност ще са по-тънки от частните уроци.

Ботев, Вазов и Йовков са непонятни за хлапетата, тъй като половината от думите в тези творби са отдавна излезли от употреба архаизми. Затова преподаватели от СУ "Св. Кл. Охридски" плахо предлагат учебното съдържание специално по български език и литература да се редуцира, като някои творби отпаднат, а други се изучават само с откъси. Освен това към всеки учебник по литература трябва да има и речник, в който да се обясняват непознатите думи. Така се изучава и Шекспир в собствената му родина, между другото!

Трябва също така да има часове за писане на различни видове преразкази и съчинения. Само с четене и писане се развиват тези умения, категорични са специалистите. Да, сега в предвидения хорариум няма време за такива занимания, защото се препуска от автор на автор. Това също не е тайна, дори за ръководството на Министерството на образованието и науката. Неслучайно броени дни след като встъпи в длъжност, новият министър Йорданка Фандъкова обяви, че ще се променят учебните планове по български език и литература в гимназиалния курс. Целта на тази мярка е, че

ще се въведат  допълнителни часове по четене и писане

тъй като "качеството на образованието спада, а децата масово не могат пишат смислени повествования".

На пръв прочит новата идея на просветното ведомство звучи обезпокоително и дразнещо, но всъщност заслужава уважение дори заради факта, че за пръв път нещата се назовават с истинските им имена. Със сигурност е по-зловредно, най-вече и в крайна сметка за самите деца, да си крием главата в пясъка и да обвиняваме само тях, задето не са усвоили родните правопис и граматика. Нужно е и училището да подеме инициативата, за да може връзката между двата субекта отново да се възстанови.

Държавните образователни изисквания трябва да се осъвременят, тяхната давност и бездруго изтече през 2004 г.

Информацията да се поднася по-интересно и интригуващо, включително с използването на интерактивна дъска и компютър. Това все още звучи като мръсна дума в училищата, защото не е тайна, че компютърната грамотност на две трети от учителите се изчерпва до пускането на монитора.

Защо да си даваме толкова труд? Ами същите тези гимназисти след това отиват в университетите. Половината от тях изкарват двойки на приемните изпити по български език (това вече е традиция дори в Алма матер, където и тази година имаше 47% слаби оценки). Вече може да се влезе в най-престижните някога филологически специалности с бележки от 3,50. А същите тези младежи след това ще станат учители, пък и родители!

Слабото ниво на грамотност не е тайна за ръководствата на висшите училища от няколко години. Затова наесен в Нов български университет и в немалко факултети на СУ "Св. Кл. Охридски" въвеждат курсове и изпит по правопис и правоговор за първокурсниците. Само след като си ги издържал, ще може да се вземе диплома за висше. В крайна сметка каквато и специалност да учиш, неминуемо трябва да умееш да четеш и пишеш грамотно на родния си език.