До 10 хиляди гласа по-малко в сравнение с 2005 година ще се влеят от чужбина на парламентарния вот, който ще се състои на 5 юли. Това ще е равносметката от свиването броя на избирателните секции, които ще бъдат разкрити зад граница, прогнозира членът на ЦИК проф. Михаил Константинов. Според него разликата ще бъде компенсирана от Турция, където броят на секциите е скочил. Ако преди 4 години във всички останали държави с изключение на южната ни съседка са гласували около 28 хиляди българи, сега се очаквали максимум 20 хиляди бюлетини. За сметка на това гласовете от Турция щели да скочат от 42 хиляди до приблизително 50 хиляди.

На изборите за Народно събрание българите зад граница ще могат да упражнят правото си на глас в общо 58 чужди държави. В тях ще бъдат разкрити 259 избирателни секции, а общата сума, която ще погълне организацията, е 2 млн. лв. Както е известно, за разкриването на секция се изискваше заявление, подписано от поне 100 избиратели с български паспорт. За сравнение на вота през 2005 година урни е имало на 434 места. На второ място след Турция, където броят на секциите нараства от 76 на 123, се нарежда Испания. Там гласовете на сънародниците ни ще се събират в 16 града. Голямо е свиването в САЩ, където от 50 секции на предишните избори броят им намалява повече от тройно до 15 сега. Проф. Константинов очаква разликата да изяде към 2000 гласа от Америка, където преди 4 години бюлетина пуснаха около 5000 българи.

Говорителят на Министерството на външните работи Драговест Горанов категорично отрече пред “Монитор” свиването на броя на избирателните секции да се дължи на лоша организация от страна на ведомството. Той отдавал тенденцията на слабата мотивация сред българите зад граница по отношение на предстоящия вот. “Какво пречи всички българи в Чикаго да гласуват в единствената разкрита в града секция, дори да се стигне до натоварване, няма да е кой знае какъв проблем”, коментира Горанов. Той обясни, че не е имало нужда да се хвърлят пари за отделен портал, който да информира сънародниците ни за процедурата по откриването на секциите и упражняването на право на глас. Препратката от сайта на Външно била напълно достатъчна. Горанов обаче не отрече, че в електронната поща на ведомството са пристигнали доста писма от разгневени българи, които разбрали, че няма да могат да гласуват там, където живеят. Той останал с впечатление, че недоволството им се дължи на провокация. “По-важно е да се мотивират българите да гласуват, а не да се поставя въпросът, че няма секции. В Гърция никой не плаче. Там от 20 години насам правителството разрешава само две секции, макар че в страната живеят десетки хиляди българи. Същото е положението и в Германия. Освен това партиите могат да изпратят в чужбина свои застъпници, които да мотивират хората на място. На миналите избори единици се възползваха от това. Партиите или държавните служители следва да мобилизират българите да гласуват? А и в крайна сметка всеки може да гласува. Пътят от Солун до Петрич е по-кратък отколкото от София до морето”, подчерта “гласът” на външното министерство.

Обяснението на проф. Константинов обаче е, че през 2005 година управляваното от Соломон Паси министерство е хвърлило значително по-голям ресурс по отношение на организирането на изборите зад граница. Причината за това се дължала в немалкия брой на гласовете, на които разчитало НДСВ по онова време.