monitor.bg
Събота 20 Юни, 2009
Връстник на патриарха събира милостиня за храмове и манастири
Добрият старец дядо Добри
.
Подвигът на странничеството
Странничеството е вид духовен подвиг и един от пътищата за спасение заедно с монашеството и юродството. Обществото ни не познава монашеството добре, а юродството - още по-малко, но познаваме дядо Добри и заради него можем да си представим какъв подвиг е странничеството. Тези хора избират да вървят по "пътя към храма" - от една светиня до друга, и очертанията на пътешествието им умиротворяват душата им и душата на всички, които са срещнали в своя път-живот. Странниците нямат нищо свое. Имат единствената си дреха, няколко духовни книги, молитвеник и свещеническо благословение. Хората като дядо Добри живеят от божията милост съвсем буквално и всеки ден са доволни от най-малките благодеяния. Радват се не на парите, а за душата на дарителя. Те възприемат света в първосъздадената му красота и се възторгват на малките чудеса, с благодарност към Бога и хората, които Той изпраща.
.
Хората останаха сами

"Хората останаха сами, както желаеха: великата предишна идея ги напусна... И те отведнъж разбраха, че са съвсем сами, и мигом се почувстваха безмерно осиротели... Осиротели, бързо започнаха да се доближават един към друг по-близо и по-любовно, хващаха се за ръце, разбрали, че сега само те самите са всичко един за друг. Но великата идея за безсмъртието беше изчезнала от техните мисли и сърца и тя трябваше да се замени... И цялата предишна любов към Онзи, Който именно е бил безсмъртие за техните майки и бащи, за бабите им, се беше устремила към природата, към всяко стръкче. Те биха възлюбили земята и живота неудържимо и толкова по-силно, колкото повече осъзнаваха своята преходност и ефимерност. Но не можеха да обичат с онази, старата, голямата любов. Бяха почнали да забелязват слабостта си и се мъчеха да откриват в природата такива явления и тайни, каквито не са и подозирали по-рано, защото гледаха природата с други очи... С пробуждането си биха бързали да се целуват един друг, за да се обичат, без да губят време, понеже съзнаваха, че дните им са кратки, че това е всичко, което им остава. Хората изгубиха своето безсмъртие и не искаха да вървят към святост... Сега живееха само за този свят."

(Из "Юноша", Ф. М. Достоевски)

.
.
.
.
Живот: други материали
.
Анкета
трябва ли да слагаме коланите на задните седалки в автомобила?
да, задължително
спасяват само когато се кара до 80 км./ч
не
кат само си търси начин да глобява