На името на Невена Коканова са наречени театралните празници, които започнаха тази седмица в Ямбол. В рамките на фестивала за първи път ще бъде връчена награда на името на актрисата. Отличието е за Ямболския драматичен театър, който тази година навършва 60 г. от обявяването си за професионален.

Всъщност мнозина почитатели на Невена Коканова познават добре нейната филмография, но не знаят по какъв начин любовните образи, в които се въплъщава, оказват въздействие и върху личния й живот. Първата й драматична среща, която белязва завинаги съдбата й, е през 1957 г., когато изиграва дебютната си роля във филма "Години за любов" на режисьора Янко Янков. В него Любомир Шарланджиев изпълнява главната роля. По това време тя е на 18 години.

Героите Ема и Чавдар от филма се пренасят и в живота

Между тях пламва силна любов. В сезона 1957-1958 г. Невена Коканова е в Габровския театър, където играе в постановката на Шарланджиев "С любовта шега не бива" от Алфред дьо Мюсе. Помощник-режисьорът Димитър Мудев и жена му първи посрещнали актрисата в Габрово. Година преди Невена Коканова да си отиде от този свят, двамата се видели в Габрово, където тя играла моноспектакъла „Последните 13 дни на цар Борис Трети". "Исках нещо да й помогна на село, но тя се беше уединила и не споделяше за своите болки", разказа 84-годишният Димитър Мудев.

Любомир Шарланджиев започнал работа в Габровския театър година преди двамата да се срещнат във филма, снимките на който завършили в Троянския Балкан.

Един ден театърът нямал представление. Тогава актрисата Виолета Минкова поканила колегите си вкъщи за Цветница. Мудев и съпругата му срещнали младата Невена в центъра на града. Той вече я познавал от филма "Години за любов", където помагал на снимките на Янко Янков. Коканова признала, че търси Любо. Тогава я повели към дома на Виолета Минкова, която поканила колегите са за именния си ден. В компанията били Анани Явашев, Начко Абаджиев, Жарко Павлович, Любен Шарланджиев - Шаро, Васил Инджев, Таня Вучкова, Невена Ханджиева. Невена Коканова вече била назначена в театъра. "Бяхме много волни", спомни си Мудев.  През следващите дни започнали репетициите на пиесата "С любовта шега не бива" с режисьор Любомир Шарланджиев. В нея младата стажант-актриса изпълнявала ролята на Камий.

"Невена имаше благороден характер. Беше учтива.

Никога не прояви капризи

по време на работата в театъра. Едва 20-годишна, тя беше много фин човек по природа. Господ й го беше дал. Тя излъчваше поезия и лирика. Беше много скромна. На един от  следващите спектакли на "С любовта шега не бива" пристигна комисия от Комитета за култура с председател проф. Гочо Гочев, Димитър Канушев и проф. Любомир Тенев. Заедно с други двама всички бяха възхитени от играта на Невена Коканова в ролята на Камий. С нея тя получи званието "актриса". След представлението отидохме да полеем званието в ресторант "Москва" срещу театъра. С Шаро бяхме неразделни. Изключително талантлив режисьор. Любо беше много етичен човек, когото обичаха всички", каза Мудев.  В началото на сезон на 1957/1958 г. в театъра трябвало да подготвят „Разлом на Борис Лавренов", която била по случай Октомврийската революция. Режисьор бил Атанас Воденичаров. Решили първо действие на пиесата да бъде играно по време на партийната конференция на ГК на БКП. Работата на творческия екип обаче не вървяла. Артистите протестирали и настоявали за помощ. Събрал се художественият съвет на театъра, който възложил камерните сцени да ги поеме Любомир Шарланджиев, а Жарко Павлович - масовите.

Не спали три денонощия

Репетирали три денонощия и докарали спектакъла преди вдигане. На третия ден, когато трябвало да репетират с костюми и декори, помощник-режисьорът Димитър Мудев отишъл в театъра, за да подготви техническия персонал за репетицията. Когато влязъл, видял, че сцената е заета с някакво събрание, където известни общественици от Габрово коментирали водоснабдяването на града. В деловия президиум на сцената били шестима, а в залата ги слушали още около десетина души стари партийни деятели, разпознал ги Мудев. 

По това време директор на театъра била Стефка Попиванова. Когато Любомир Шарланджиев дошъл и видял, че залата е заета, кипнал пред директорката. "Събрали са се десет пича, не мога да репетирам заради тях!", викнал той. Освен Мудев свидетел на скандала станал и актьорът Николай Милков. Той се нахвърлил върху Мудев, че бил партиен член и трябвало той да докладва за случая в партията. Скандалът се разразил и стигнал до по-големите началници. Директорката Попиванова не се застъпила за режисьора Любомир Шарланджиев. Не минало много време и партийците решили, че ще е най-добре колективът на театъра сам да реши как да го накаже за лошото му поведение. Почти веднага събранието било свикано. Участвал целият състав на театъра. Всеки от тях трябвало да даде мнението си как да бъде наказан Любо. Нямало човек, който да се изкаже срещу него. Всички защитили приятеля си. Събранието продължило до 2 след полунощ. В късните часове на нощта  Мудев помолил да иде до тоалетна. Когато излязъл навън, видял, че там чака Димитър Байкушев от Военния отдел в Габрово. "Няма ли да свършвате вече, че чакам Шарланджиев да го водя в Белене", сопнал се той на Мудев. Когато се върнал, уплашеният помощник-режисьор казал чутото и

вдигнал в тревога приятелите си -

актьорите Никола Конов, Васил Инджев, Анани Явашев, Виолета Минкова и режисьора Начко Абаджиев. Любо какво още чака, ами не бяга, предавали те от уста на уста. Когато събранието свършило, вместо през официалната врата Любомир Шарланджиев избягал през задната, откъм река Синкевица. Когато разбрали, че се е разминало, позвънили на приятеля си Мишо, който имал мотор "Ява". Натоварили Шаро отзад и посред нощ двамата тръгнали  за Русе. След този случай Шарланджиев не се появил в Габрово до края на сезона. Тогава 26 души подали молби и демонстративно напуснали театъра. Този случай обаче не накърнил любовта между режисьора и актрисата, които предизвиквали възхищение в артистичните среди като една от най-стабилните двойки.