Тази година Италия чества за втори път в своята история юбилей на римски император. Първият е през 1937 г., когато по инициатива на фашисткия водач Бенито Мусолини са отпразнувани с всенародни тържества 2000 години от раждането на Юлий Цезар. Той бил трибун, завоевател, владетел и подло убит от политическите си противници. Сега, във времето на Силвио Берлускони, Италия отбелязва подобаващо двайсетте века на родения на 17 ноември 9 година сл.н.е. Веспасиан. Той пък бил войник, предприемач, съзидател и след като умира в собственото си легло, Рим го оплаква с месеци. Двама велики императори, две съдби, почетени по волята на двама техни далечни потомци и държавници, които може би са припознали в предците себе си.

Но за разлика от организирания за кръглата годишнина на Юлий Цезар масов купон юбилеят на Веспасиан се отбелязва със серия от културни и медийни прояви. Най-голямата от тях е изложбата във Вечния град, от която може да се научи всичко не само за живота и делото на „рожденика”, но и за Рим от неговото време. Всъщност става дума за серия от

експозиции, уредени в музеите на Капитолийския хълм,

в Римския форум или в центъра на древния град и в Колизеума. Заповед за неговото строителство дава Веспасиан, а мястото допреди хиляда години е наричано Амфитеатъра на Флавиите. Т.е. носел е името на династията, която тръгва от император Веспасиан Флавий, наследен от сина си Тит Флавий, после от Домициан Флавий и ред други владетели от времето на най-могъщия Рим.

Но като че ли най-внушителната от всички експозиции, обединени под общото име Divus Vespasianus (Божественият Веспасиан), е изложбата, уредена в Колизеума. Не само защото тя е може би най-пълна - под огромните каменни арки внушението е страхотно и лека полека започваш да се чувстваш на цели 2000 години. Като забравяш опашката, на която си висял почти час, за да се сдобиеш с билета-пропуск, прежалваш бързо и 12-те евро, дадени за него, не те дразни и свръхразнородната публика, сред която кряскащите за щяло и нещяло младежи никак не са малко. Защото благодарение на най-съвременни аудиовизуални средства и на хитрото хрумване на уредниците всяка археологическа находка да бъде „дооформена” със скица или скулптура,

древността оживява и ти се срастваш с нея

И преди всичко разбираш защо император Веспасиан е станал божествен. Без дори да е със знатно потекло като предшествениците си от Цезарово-Октавиановата династия. Баща му бил обикновен бирник, майка му - къщовница, а най-високопоставената личност в семейството бил неговият чичо - центурион. С други думи - ротен командир в легионите на империята. Но именно той заразява Веспасиан с романтиката на победоносните битки. И юношата решава да бъде войник. Прави бързо кариера в легионите и си навлича гнева на император Калигула. Той назначава Веспасиан за нещо като главен архитект на Рим, но при една от разходките си из града установява, че улиците му не са почистени добре. И заповядва тогата на Веспасиан да бъде напълнена с боклук, а той да бъде замерян с фъшкии и други гадости.

Нерон е главният “виновник” синът на обикновения бирник да хване юздите на самата империя. В размирната провинция Юдея евреите пак се разбунтували и императорът решава да изпрати срещу тях голяма войска начело с Веспасиан. Войникът си е войник, подчинява се и тръгва на дълъг поход, от който ще се върне император. Не след дълго въстанието на евреите е потушено, но междувременно императорът напуска този свят и в Рим избухва унищожителна гражданска война. Годината е 69-а и

за броени месеци се сменят четирима императори

Положението се изплъзва от контрола на управляващите, държавността е заплашена. Точно тогава от Юдея към Рим се връщат победоносните войски на империята. Те си дават сметка, че единствената личност, която е способна да върне славата на империята, е техният върховен военачалник Веспасиан. И легионите обявяват вече шейсетгодишния Веспасиан за император - първия в историята, издигнат „отдолу”.

Точно такъв - и човек от народа, и император, той изглежда на бюста, донесен за изложбата от исторически музей в Копенхаген. За разлика от запазените скулптури на други римски владетели, които обикновено са представяни като вечномлади, лицето на Веспасиан е нарязано от бръчки, темето е неприятно плешиво, а очите му са присвити недоверчиво. В същото време обаче лицето излъчва огромна енергия и решителност. Онези качества, благодарение на които императорът си заслужава народът да го величае като „божествен”. По простата причина, че първо той спасява Рим от банкрут, ограничавайки до крайност държавните харчове и въвеждайки нови данъци. Няма шега - Веспасиан се смята и за

родоначалник на прословутия данък добавена стойност - ДДС

Защото с нещо подобно на него той решава да обложи събирачите на урина в писоарите на Рим. Това си е било съвсем почтен занаят, тъй като от нея се извличал нужният за кожарството амоняк. Но заради малко неприятното му естество уринарите, както наричали заетите с него, не плащали данък. Веспасиан го налага, тъй като те реализирали печалби, и когато синът му Тит го упреква за новата такса, той му навира под носа шепа златни монети с въпроса: „Миришат ли, а?” „Не” - отговаря наследникът. „Да знаеш - всички те са събрани от уринарите!” - уведомява го бащата, след което му казва прословутата фраза: Pecunia non olet! Тоест „Парите не миришат!”.

Втората заслуга на Веспасиан към империята, за която свидетелстват експонатите на изложбата, е страхотното ново строителство на улици, пътища и обществени сгради не само в Рим. То е най-силно, когато императорът премахва всички щуротии на предшествениците си Нерон и Калигула. На тяхно място издига внушителни арки, храмове, стадиони и, разбира се, Колизеума, който за жалост не успява да види в цялото му величие. Но “божествен” Веспасиан става за съвременниците си преди всичко с мира, който осигурява на държавата и който внушава като върховно благо на своите наследници. И те успяват да го запазят и да поддържат империята цветуща цели два века.