Ако котките имат по 9 живота, защо и човекът да няма толкова? Този въпрос ни задава Калоян Илиев-Кокимото с новата си изложба "Изгубена самоличност", която бе открита в най-новата столична галерия "1908" на "Ангел Кънчев" 1. Алюзията с котките не е случайна, а в серията "Шаблони на времето" тя е директна. В нея основно действащо лице е котката с очи на самия автор. С това той ни подсказва, че се оприличава на котка и вече има изживени по няколко живота. Заиграването с четириногото става негова запазена марка от 2005 г.

30-годишният варненец разгръща темата с прераждането в цялата си експозиция посредством графики, инсталации, колажи и акрил. "Изложбата проследява пътя ми на развитие - спадове и възходи. В един момент си на дъното, в следващия - на върха. Това застрашава твоята самоличност. Но аз правя точно обратното. Минавайки през всичките етапи от живота ми в процеса на моята работа, разбирам своята самоличност", разказва Калоян Илиев-Кокимото. Стари снимки на родителите му, топка, първият уокмен и фото на малкия Симеон Сакскобургготски са сред символите на безоблачното му детство. Тебеширите и книжка за пубертета говорят за училищния период, а неясното бъдеще е илюстрирано с черната утайка по дъното на кафена чашка.

Кокимото смята, че творбата "Съдебна експертиза" е повратен момент в живота и творчеството му. Тогава изживява сериозно премеждие - пребит е. По-късно опръсканата му с кръв фланелка ще заеме централно място в инсталацията му. Подобен похват използва и нюйоркската артбохема, която рисува със собствената си кръв. Тук до подобни крайности не се стига, защото Кокимото влага във всичко голяма доза хумор. Възпитаникът на великотърновския университет вече е доста известен, има множество награди и дори свой фенклуб. Само преди дни грабна награда в Токио за участието си в общата експозиция "Съвременна българска графика". Създава свой собствен стил -- смесица от графика, стрийт арт и ъндърграунд.

Като цяло изложбата "Изгубена самоличност" на Калоян Илиев-Кокимото е свръхконцептуална и силно въздействаща. Тя е много добро попадение за галерия "1908", която явно се стреми да лансира нови имена със собствен визуален език, съотносим със световните тенденции в изкуството. Тя ще бъде открита повторно на 12 юни, за да стартира с нея проектът "Водна кула", който ще прелее в нощно пиене на чай в "Чайната", почистване на пространството около "Водната кула" в Лозенец и други арт- и екосъбития.БЛИЦ: Мечтата ми е Япония - Г-н Илиев, как създадохте специфичния си стил?

- Аз живея в България. Това, че съм пътувал на различни места - в Берлин и Полша, много ми е помогнало, за да изградя тези образи. Смея да твърдя, че виждам нещата по по-различен начин от всички останали. Интересувам се от съвременно изкуство, следя всички изложби. Макар да съм от Варна, познавам по-добре от софиянци какво се случва в София. Следя процесите и в България, и по света. Правя го съзнателно, за да култивирам в себе си едно чувство, което после пресъздавам в съвсем нова визия.

- Вграждате в творбите си лични вещи. Лесно ли се разделяте с тях?

- Отначало ми беше много трудно, но сега се разделям съвсем спокойно. Приключих с този егоизъм. Правейки го за себе си, излиза, че го правя за всички останали. Много бих бил щастлив, ако някой възприеме някоя от творбите ми като лично своя работа. Творчеството е инспирирано от моя живот, от някои мои истории. А те са близки до всеки човек.

- Бихте ли заминали да живеете извън България?

- Да, смятам още догодина да запиша специализация в Берлин, за да се докосна до тяхната среда. Бил съм в Берлин - много космополитен град. Там художниците се котират и се приемат много добре. Няма какво да си кривя душата. Харесвам България, но много неща тук не ми харесват. Мечтата ми е да отида в Япония, мисля, че те са най-добрите в света.