Ако отгърнете "Будистки плаж", без да видите името на корицата, спокойно ще допуснете, че е от утвърден европейски автор. Всичко в нея е изпипано до най-дребния детайл - пестеливата стилистика, метафорите, липсата на претрупаност и най-вече - добре балансираният хумор. Може би това хладнокръвие, с което Васил Георгиев въвлича читателите в различни истории, се дължи на факта, че е завършил право. А може би е резултат на опита му в различни издания, в които той е шлифовал таланта си. 33-годишният автор е публикувал разкази и текстове в различни издания - "Едно", "Интро", "Мениджър" и "Литературен вестник". От 2006 г. води рубриката ""Упътване" в сп. "Една седмица в София", където представя по една столична улица. Миналата година неговият разказ "Черния мъж" спечели първа награда на конкурса за къс разказ, посветен на 70 г. от смъртта на Йордан Йовков. Творбата е включена и в сборника му "Будистки плаж" (ИК "Жанет 45").

Зад тези сухи факти се крие дарба, идваща някак в повече за дебютно издание. С лекота Васил Георгиев смесва модерни и ретро сюжетни линии,  хаплив хумор ("Писмо да Келвин Клайн") и печална равносметка ("Цвета"). С финес успява да разкаже тривиални случки като събрание в жилищна кооперация и бягството - "от едно огромно и агресивно разплакано чудовище". Любовта също е представена без никакъв фалш - в лаконичните фрази липсва захаросаност и точно затова звучат толкова достоверно. "Аз и някакво загубено момиче в един загубен град - разсъждава героят му във "Фрагменти от останалия живот". - Когато тя говори за някоя колежка, казва, че е проститутка, сякаш тя самата не е. Когато някога стане голяма курва, ще признае пред себе си, че в младостта си е била просто една малка курва. Двамата вървим един до друг  и изглеждаме като отдавнашни гаджета.  Или като по-голям брат и сестра, които се познават добре и просто вървят заедно, аз с мен и тя със себе си, всеки със своето отегчение. Никой нищо не знае за нас, както и ние нищо не знаем за никого". Отчуждението обаче не е присъщо на повечето хора днес, въпреки скептичните прогнози на анализаторите. Това показва и разказът "Където човек е свободен", в който, въпреки бума на технологичната любов на модерното време, героят все пак е подвластен на старомодната романтика.