Вероятно ви се е случвало да срещнете ученик, че дори и гимназист, който не умее да чете гладко, изразява се трудно, а когато трябва да обясни няколко причинно-следствени връзки, си помага доста оживено с ръцете. Дори да е от семейство на образовани хора и с него да се занимават частни учители, за постигане на иначе обикновени школски умения, на него му е необходимо доста повече време, отколкото на останалите негови връстници. За търпеливите родители, които са се сетили да се консултират с психолог, е ясно - детето им не е кретен. Просто възприятията му са устроени по друг начин, наречен от специалистите дислексия. За нетърпеливите обаче това се оказва истински проблем, често пъти заради който малчуганът отнася незаслужен бой. Истината е, че дори Леонардо да Винчи и Алберт Айнщайн също са страдали от дислексия, откривателят на теорията на относителността дори не е можел да смята най-обикновени действия до 12-годишна възраст.

Дислексията засяга тази част на мозъка, която отговаря за речта, съответно води до различия в начина, по който информацията се обработва. Тя се изразява в затруднение с лексиката, предимно при четене и писане. Проявява се изключително многостранно и за нея все още няма точна дефиниция. Около 20% от хората имат подобни проблеми. В повечето случаи се асоциира с проблеми при писане, четене и математика, свързани с факта, че хората с тази особеност виждат буквите разбъркано и обърнати на обратно, или с факта, че усвояват учебния материал бавно или със затруднение. Важно е да се знае, че проблемите, които те имат при четене, писане или математика, не означава, че те се глупави или умствено увредени. Случва се дори студенти да страдат от нея и с някои от действията си могат да объркат дори своите преподаватели. Случва се те да решават и изпълняват сложни комплексни задачи, например из областта на електрониката или дизайна, но да не умеят съвсем прости неща, като да речем, да подреждат писмената си работа, да си водят записки, да запомнят обикновени указания, дори да не се научат да произнасят по звуци думите. И докато студентите все пак могат да се измъкнат от неудобни ситуации с хитрини, научени от живота, то учениците отнасят присмеха и издевателствата на своите връстници в училище, а у дома караниците на близките си, че не залягат над учебниците.

Всеки 10-и човек в света страда от дислексия, обявиха организатори от програмата "Ателието на Леонардо", създадена неотдавна в България, за да помага на деца и младежи с дислексия. Целта на проекта е да развива креативните умения у засегнатите чрез изкуство и спорт. Той ще се реализира в първия национален център по дислексия в Русе в три етапа. От 1 ноември т.г. до 1 ноември 2009 г. там ще се работи с деца в три отдела - изкуство, музика и спорт. Ще им помагат изявени български личности, в областта на модата - Виргиния Здравкова, с музика ще ги занимават флейтистът Теодосий, Митко Кърнев и Дидо от група Д2. Малчуганите ще усвояват фотографията с Дилян Марков, а Борис Десподов ще им поднася познания из областта на всички сфери на изкуството с твърде атрактивни методи, със спорт и готварство пък ще ги занимават съответно Симона Пейчева и Иван Матев. Предвижда се такива центрове да бъдат открити още в София, Варна и Стара Загора.

Писмо

Имаме двама синове с разлика от почти три години. И двамата са отглеждани в еднакви условия, и двамата са възпитавани по един и същи начин в едни и същи ценности. Странното е, че с големия, който навлиза в пубертета, нямаме никакви проблеми - умен е, наблюдателен, живо момче е, но не е буен. Успехът му в училище не е отличен, но е много добър и това ни задоволява.

Проблем е малкият ни син. Детето ни е в трети клас, а все още не може да чете гладко, срича. Положихме много усилия, наехме му бавачка. Когато му даваме прости задачи, ги решава, но наложи ли се да приложи на практика решение, до което сам е стигнал, не успява. В училище му се присмиват, той пък става избухлив, натрупва злоба и често се връща с разкървавен нос или насинен от бой на улицата.

Ваня Матанова,  проф. д-р на психологическите науки: Засегнатите компенсират с клоунско поведение

Малчуганите имат огромен интелектуален потенциал, те могат да го развият с много любов и търпение от близките

Дислексията е една от най-динамично развиващите се области на съвременната психология. Терминът „дислексия" покрива цяла група от разстройства, при които хората изпитват проблеми в една или повече области на учението и систематизирането, моторните умения, работната памет, речта, четенето, правописа, писането, смятането. Тя е съществувала във всички времена, социални нива и раси. През последните 10 - 15 г. се отбелязва тенденция на увеличение броя на хората с това състояние. Това може да бъде обяснено, от една страна, с нарасналите диагностични възможности, от друга, с промененото разбиране, че интелектуалното развитие определя училищните достижения. Психолози, медици, педагози, както и родители на такива деца, продължават усилията си да проникнат в природата на дислексията и предлагат различни методи, чрез които да се подобрят училищните и социални умения на младежите.

Известно е, че тя не се дължи на умствена изостаналост, сензорни увреждания, психиатрични и неврологични заболявания, нито на влияние на средата и неадекватно обучение. Тя представлява сложно и комплексно нарушение, което оказва влияние върху развитието на личността и цялостното психично функциониране. Затрудненията не обхващат изолирано четенето, писането и смятането, а са свързани с емоционални и поведенчески разстройства. Установено е, че децата с дислексия от начална училищна възраст демонстрират емоционални разстройства, а тези от среден и горен курс - поведенчески.

Според международните диагностични справочници дислексията е състояние, при което нормалните начини за придобиване на умения са блокирани още в ранните стадии на развитието, като това не е проста последица от липсата на възможности за учене и не се дължи на някаква форма на придобита мозъчна травма или заболяване. Смята се, че дислексията се дължи на абнормности в когнитивното функциониране, които произтичат от някакъв вид биологична дисфункция. Ето защо дислексията се определя като трудности в ученето и систематизирането, които ограничават способностите на ученика в информационния процес, моторните умения и работната памет. При индивидите с това нарушение се наблюдават трудности при откриването, разпознаването, идентификацията и дискриминацията на стимули, които пък от своя страна причиняват трудности в овладяването на някои или всички умения, свързани с речта, четенето, правописа, писането, смятането.

Дислексията включва не само проблеми с овладяване на училищните умения. Вторичните є симптоми са свързани с емоциите и поведението. Постоянно повтарящият се неуспех формира у децата и юношите, засегнати от нея, чувство на несигурност. Тези деца изпитват върху себе си провала много по-често, отколкото останалите. Този провал се определя от факта, че те не могат да отговорят на очакванията на другите по отношение на усвояването на училищни умения и поведение. Те не предизвикват у другите прояви на задоволство, одобрение, приемане и привързаност, тъй като не демонстрират желания и очакван прогрес. Средата и другите обикновено ги натоварват с негативни оценки, отблъскване, критика, социална изолация и грубост. Периодично повтарящият се неуспех и провал формират у детето негативизъм и мнителност.

През последните години са налице редица доказателства, че някои емоционални и поведенчески проблеми в юношеството и в зрялата възраст са свързани с дислексичните прояви в детството. Поради оказвания натиск за подобряване на училищните постижения детето започва да избягва всичко, което е свързано с подготовката му за училище. Следствие на повтарящия се училищен неуспех то се стреми да привлече вниманието на връстници и учители с недисциплинираност, клоунско поведение или пълно безразличие. Чувствайки се непълноценно, то става заядливо, конфликтно, агресивно, проявява свръхчувствителност към забележки. Цялостното му психично функциониране е белязано от чувството му за малоценност, безразличие и емоционална неустойчивост.

Абсолютно доказано е, че децата с дислексия притежават потенциал, който може да бъде разгърнат. Те обаче се нуждаят от разбиране и много обич.

Постоянно повтарящият се неуспех формира чувство на несигурност.

Заядливо, конфликтно, агресивно поведение и свръхчувствителност към забележките превръщат засегнатото дете в тиранин за околните.

Психолози, медици, педагози  и родители на такива ученици обединиха усилия в търсенето на методи да подобрят училищните и социалните умения на младежите.