Няма друга актриса в родното кино, която да олицетворява абсолютната женственост така, както Невена Коканова. С бялото си изтънчено лице, с тъмните и плахи очи на сърна, тя има излъчването на икона - особена мекота и достойнство, вътрешна свенливост и морална святост. Изключително фотогенична, актрисата става любимо лице на родното кино. В нея тайно са влюбени много от колегите й, посвещават й стихове, по нея въздишат българските мъже. Но до края на живота си тя остава вярна на съпруга си - режисьора Любомир Шарланджиев.

За личния си живот Невена не обича да говори, затова за него знаем повече от разкази на приятели и колеги. С Любомир Шарланджиев се запознават случайно… на снимачната площадка. Годината е 1955 г. Тогава Невена е на 17 години и е последна година ученичка в Търговската гимназия. Търсят лица за масовката на музикалната комедия "Две победи" и така попадат на хубавото момиче. Веднага оценяват органичното й излъчване пред камерата. На следващата година тя вече се снима с бъдещия си съпруг във филма на Янко Янков "Години за любов". Оператор е Въло Радев, който е изумен от естественото й държане пред камера. Шарлето, както всички казват на Шарланджиев, направо лудва по нея. "Тя е необикновена, тя е невероятна! Искам да се оженя за нея - веднага, каквото и да става!", споделя той на Иван Андонов.

Двамата се вричат във вярност в Габрово. Канят цялата гилдия на обяд в Соколовския манастир. От този момент режисьорът я поставя в центъра на своето творчество и своя живот. Той е особено взискателен към нея на снимачната площадка и е безкомпромисен - ако сценарият не й подхожда, не я ангажира за роля. Но пътят им в киното се разделя. Докато нейната кариера стремително расте нагоре, Шарланджиев изпада в тежка криза след спирането на филма му "Прокурорът" с Георги Георгиев-Гец (1968 г.). За тях настъпват трудни години, Шарлето изпада в дълбока депресия. Венчето не се оплаква, стоически понася всички проблеми чак до внезапната му смърт през 1979 г. В негова памет тя завършва филма му "Трите смъртни гряха".