Не може така. Някак е нахално да си управлявал един град или село осем години и да искаш още. И пак да обещаваш, че ще оправиш всичко и населението ще тъне в зеленина, няма да се застрояват градинки и т.н.

Е, къде беше през тези осем години, драги ми кандидат кмете? Нямаше ли те, или не ти стигна времето?

Това са само два от десетките въпроси, които си задава средностатистическият избирател като види градоначалника си на плакат преди поредните местни избори.

За съжаление кметовете у нас не разбират, че българските политици се износват прекалено бързо. Електоратът пък действа на принципа "Като няма друг свестен, този поне си го знаем що за стока е и пак за него ще гласуваме."

Най-лошото е, че всеки път изборите се печелят с неумерени обещания, а после хората не усещат промяната, която искат. Но за четири години забравят.

Да се надяваме, че поне този път на 28 октомври, българите ще разберат, че ако не отидат до урните, обричат себе си и децата си на все същото безхаберно управление. А не може така.