“Под Млечна Гора” (пиеса за гласове) е излъчена за първи път по Би Би Си в края на януари 1954 г. По онова време големият поет вече от няколко месеца е покойник и според редактора му, имайки предвид “творческите планове” на Томас, истински късмет е, че текстът (писан повече от десет години) е бил завършен непосредствено преди ненадейната му смърт. Можем само да гадаем дали вариантът, с който разполагаме, е щял да претърпи съществени изменения

“Под Млечна Гора”

Дилън Томас

“Тет-а-тет”

******

Безспорен шедьовър, с който всяка национална литература би се гордяла, "пиесата за гласове" на Дилън Томас ни среща с един специфичен Уелс от средата на миналия век, който твърде малко познаваме. Знаем, че поетът е имал особена слабост към малките провинциални градчета - с целия им колорит и с всички онези, невидими за столичаните импулси, които движат битието. Доколко пиесата е уелска, може доста да се поспори, тъй като Томас не е владеел уелски, а в България вече имаме честта да познаваме фрагменти от съвременната поезия и проза, писани на този език. От друга страна пък, той борави с английския по един толкова специфичен начин, че малцина биха го свързали с кое да е от модерните в Лондон течения от първата половина на ХХ век… Днес Дилън Томас се смята за безспорен класик на уелската литература, но в страните, в които тази литература не е достатъчно добре позната, всички се скъсват да хвалят основно поезията му.

Без да пренебрегваме значението й, само ще споменем, че Томас е автор още и на един изключително интересен от всички литературни гледни точки сборник с разкази, озаглавен "Портрет на художника като млад пес".

Този сборник е издаден и у нас през 70-те и се намира в различни антикварни кашони на цена от 50 стотинки до 4 лева. Тези разкази,които също са един вид поезия, са паралелно, но все пак различно направление в творчеството на Дилън Томас. Единствено от неволното (или умишлено) съчетаване на тези две направления може да се роди нещо толкова уникално, колкото е "Под Млечна Гора".

Пиесата има богата творческа биография и дълъг и предълъг живот, а филмът "Под Милкууд" е излъчван нееднократно дори у нас. Няма да се спираме на детайлите, защото поетичното няма как да се "преразкаже". Само с умиление ще си припомним пиянската песен на мистър Уолдо, наставленията на мисис Огмоор-Причард към покойните й съпрузи, Орган Морган, прегръщащ въображаемия надгробен камък на Бах, историите на капитан Кат и цялото очарование на малкото провинциално градче, под което, според легендата, дреме друго - от незапомнени времена. 

КРИМИНАЛЕ

Мати Юряня Йоенсу и подземната империя

Книгата "Опасният свещеник" е нещо повече от криминален роман. Тя е разказ за трудността да се отърсиш от едно мъчително и тежко детство. Криминалният инспектор Харюнпя разследва мистичните произшествия в метрото и попада в подземния живот на Хелзинки. Авторът пък пристига в София след по-малко от седмица, за да представи романа си

“Опасният свещеник”

Мати Юряня Йоенсу

“Фльорир”

*****

Големият майстор на финландската криминална литература Мати Юряня Йоенсу винаги е бил реалист в работата си на полицай. Във всичките си романи той вижда престъплението някъде дълбоко в обществото. След десетгодишна пауза, в появилия се отново роман за Харюнпя, централно място заема детето.

Мати Юряня Йоенсу работи като следовател в сектор "Пожари" към отдела за криминални престъпления при Централната полиция. Автор е на много книги, между които и на поредица от криминални романи с главен инспектор Тимо Харюнпя. Носител е на Държавната награда за литература на Финландия, наградата "Пътеводна нишка на годината", Голямата награда на Академията за криминални романи на Швеция, наградата за литература на Финландското църковно настоятелство. През 2003 г. е удостоен с Орден за заслуги към полицията.

На фински "Харюнпя и опасният свещеник" е издадена от известното финландско издателство "Отава". Българската версия на книгата е на ИК "Фльорир" и е издадена със съдействието на Финландския литературен информационен център ­ Хелзинки.

МИСТЕРИИ

Вечната Клеопатра

****

"Фараон" на Карен Есекс не е роман сам по себе си и не съществува сам за себе си, а е нещо като естествено продължение на "Клеопатра". Разбира се, има хиляди художествени, художествено-биографични и дори научно-фантастични произведения, изписани през последните стотина години, които се фокусират върху личността на т.нар. най-прочута жена на Древния свят, но настоящото определено си струва. Дори да не обичате да четете исторически романи, още повече ­ дори да ги ненавиждате, този със сигурност ще го оцените. Не само поради умелото боравене на Карен Есекс с историческия факт и с историческата рамка, но и по чисто обективни художествени причини.

Всичко, което така и така си знаем от историята, тук не е просто преразказано, както навярно повечето читатели очакват. Може би именно поради този факт българските издатели са избрали за корицата кадър от филм за Клеопатра, който е класика.     

---

        

САГА

“Към кулата на Зеления ангел”

Тад Уилямс

“Бард”

****

Става въпрос, разбира се, за втората част на третата книга от нескончаемия фентъзи епос на Тад Уилямс "Спомен, Печал и Трън". Тази втора част на "Към кулата на Зеления ангел" се явява и последна за трилогията, но не се отчайвайте ­ жанрът "фентъзи" предполага множество продължения. Лошото е, че понякога продълженията са за сметка на художествените достойнства на съответното произведение.

---

УЖАСИ

“Кръгът”

Коджи Сузуки

“Прозорец”

****

Коджи Сузуки е всепризнат майстор на кошмара от няколко години насам. И то не само в родната Япония, но и в останалите части на земното кълбо. "Ню Йорк Таймс" нарежда името му до тези на Стивън Кинг, Джон Конъли и Дийн Кунц, което е голямо признание за всеки чужденец (знаем, че по принцип американската преса "люби, тачи и милее" предимно собствените си автори)

---

ИЗВОРИ

“Тибетски мъдрости”

Сборно издание

“Фама”

****

В томчето, представено в Библиотека "Лаври", са поместени основните житейски възгледи, сентенции и прозрения на Далай Лама, Гуру Ринпоче, Сакя Пандита и въобще ­ изданието е синтез на целия тибетски опит и мъдрост през вековете. Разделите са пет, като последният от тях, както си му е редът, е посветен на смъртта. Последният цитиран източник е "Бардо ­ тибетска книга на смъртта".